Когато Vanguard 500 Index Fund започва работа през 1976 г., идеята индексен фонд за индивидуални инвеститори да следва механично S&P 500 изглежда почти като признание за поражение. Защо някой би искал средната пазарна доходност, когато професионален мениджър би могъл да избере само най-добрите компании? Пет десетилетия по-късно въпросът изглежда обърнат. Не защо инвеститорът би избрал индекса, а защо толкова много активни стратегии не успяват да го победят достатъчно устойчиво, за да оправдаят разходите, риска и непрекъснатото вземане на решения.

Цените на златото се повишиха в сряда, връщайки се над 4400 долара за унция след три последователни сесии на спад, тъй като щатският долар отслабна, а инвеститорите оцениха перспективите за лихвените проценти на Федералния резерв и развитието в Близкия изток.

Има графики, които показват миналото, и графики, които задават въпрос. Тази на LVMH е от втория тип. През 2022, 2023, 2024 и 2025 г. акциите на най-голямата луксозна група в света преминават през значителни вътрешногодишни спадове, но в крайна сметка успяват да се върнат приблизително около нивата, от които са започнали. През 2026 г. картината е различна. При цена около 426 евро LVMH е приблизително 34% под началото на годината и за да повтори познатото упражнение, вече не е необходим обикновен отскок. Необходим е ръст от около 51%, който би върнал акцията към 645 евро.

Търговците на петрол стават все по-предпазливи по отношение на дългосрочните позиции, тъй като войните в Иран и Украйна помрачават перспективите след следващите няколко месеца.

Американският финансов министър Скот Бесент формулира една от най-важните икономически тези за следващото десетилетие по забележително прост начин: ако САЩ успеят да поддържат около 3% реален икономически растеж и едновременно ограничат темпа на държавните разходи, страната може да „израсне“ от проблема с дълга. Идеята звучи логично. Американският държавен дълг вече премина границата от 40 трилиона долара, годишният бюджетен дефицит се движи около 2 трилиона, а лихвените разходи достигнаха приблизително 1 трилион долара.

Доходността по 2-годишните държавни облигации на САЩ добави 2 базисни пункта, тъй като цените на петрола се задържаха над границата от 100 долара, а опасенията от инфлация продължиха да нарастват.