Снимка: Istock

Американската икономика започва да изглежда като човек, който тича с висока температура. Отвън движението продължава. Потреблението все още е силно. Пазарът на труда не се е сринал. AI инвестициите наливат стотици милиарди в инфраструктура и дърпат корпоративните разходи нагоре. Но под повърхността започват да се появяват все повече признаци на напрежение. Иранската война, петролните цени и по-високата инфлация постепенно започват да се просмукват в реалната икономика. Засега американският потребител издържа. Големият въпрос е колко дълго.

Пазарите често подценяват подобни фази, защото в началото ефектът изглежда ограничен. Именно това виждаме и сега. Три месеца след началото на конфликта с Иран американската икономика формално все още изглежда стабилна. Продажбите на дребно продължават да растат. Разходите с кредитни карти остават силни. Ресторантите и онлайн търговията дори показват солидна активност. От една страна това е впечатляващо. От друга страна обаче започва да прилича на типичната късноциклична фаза, в която потребителят продължава да харчи, но все по-често го прави за сметка на бъдещето си.

Това е ключовият момент, който пазарът започва да игнорира.

На пръв поглед данните изглеждат силни. Atlanta Fed GDPNow моделът дори прогнозира около 4% ръст на БВП през второто тримесечие, което би било двойно ускорение спрямо първото тримесечие. Но когато се разгледа структурата на този растеж, картината става много по-сложна.

Огромна част от текущото потребление не идва от реално подобрение в покупателната способност, а от комбинация между устойчив пазар на труда, натрупани буфери и инфлационно оскъпяване. Американците продължават да харчат, но част от това е просто защото всичко струва повече. Именно тук започва разликата между номинален и реален растеж.

Инфлацията вече достига 3.8%, най-високото ниво от три години насам. Основният двигател са енергийните цени след скока на петрола и бензина. В някои щати цените на горивата вече преминават 6 долара за галон. Това не е просто статистика. Това е директен данък върху потребителя.

И тук започва големият структурен проблем.

За богатите домакинства високите цени на горивата са неприятност. За домакинствата, които живеят от заплата до заплата, те са удар върху целия месечен бюджет. Именно затова икономистите все по-често използват термина “K-shaped economy”. Горната част на икономиката продължава да се представя добре, докато долната започва постепенно да изпитва натиск.

Тази разлика става все по-видима.

По-богатите американци продължават да печелят от растящите пазари. Огромният бичи цикъл при акциите създаде милиони нови пенсионни милионери чрез 401(k) сметките. Цените на имотите остават високи. Освен това по-високодоходните домакинства много по-често използват електромобили или хибриди и са по-слабо зависими от бензина.

Но долната част на икономиката живее в напълно различна реалност.

Там по-високите цени на горивата започват директно да изяждат разполагаемия доход. И точно тук се появява едно от най-опасните неща за икономическия цикъл — потребителят не спира веднага да харчи. Вместо това първо започва да става “по-стратегически”, както го описват анализаторите. Хората търсят промоции, купуват по-евтини марки, използват бонус точки и започват да разчитат повече на кредит.

Това е типичният преходен етап преди реалното отслабване на потреблението.

Исторически американският потребител винаги е изглеждал устойчив до момента, в който внезапно не спре. Именно това прави текущата ситуация толкова трудна за интерпретация. Данните все още изглеждат стабилни, но поведението постепенно се променя.

Особено важно е какво се случва при кредитните карти.

Bank of America отчита 4% ръст в разходите по кредитни карти през април, дори без да се включват разходите за гориво. Това изглежда силно. Но има и друга интерпретация. Част от икономистите предупреждават, че това може да означава, че домакинствата започват все повече да използват кредит, за да поддържат стандарт на живот, който реалните им доходи вече не могат да финансират.

Тук се крие голямата разлика между “икономиката все още расте” и “икономиката е здрава”.

В момента икономиката все още расте. Но започват да се натрупват все повече признаци, че този растеж става все по-зависим от кредит, фискални стимули, богатство от активи и AI инвестиционния цикъл.

AI в момента действа като своеобразен втори двигател на американската икономика. Докато потребителят все още харчи, компаниите наливат огромни средства в центрове за данни, електрическа инфраструктура, чипове и автоматизация. Именно това държи инвестиционната активност силна и компенсира част от натиска върху домакинствата.

Но тук има една много важна зависимост.

AI инвестиционният цикъл работи прекрасно в среда на висока ликвидност и доверие. Но ако по-високите лихви започнат да удрят по-сериозно потреблението и корпоративните маржове, част от тази инвестиционна еуфория може да започне да се охлажда. Особено ако пазарът на облигации продължи да затяга финансовите условия.

Именно това е големият риск през следващите 6 до 12 месеца.

В момента американската икономика се държи върху три основни стълба: стабилен пазар на труда, силно потребление и AI капиталов цикъл. Но и трите започват да изглеждат по-крехки, отколкото изглеждаха преди няколко месеца.

Пазарът на труда все още е стабилен, но вече се появяват първи сигнали за напрежение при белите якички и технологичния сектор. AI автоматизацията започва да създава нов тип несигурност. Големите компании все по-често говорят за продуктивност и оптимизация вместо за агресивно наемане. Това все още не е рецесия на пазара на труда, но е ранна промяна в тона.

Потреблението също остава силно, но вече започва да се вижда зависимост от буфери и кредит. А инфлацията постепенно започва да изяжда реалния доход.

Третият стълб — AI инвестиционният цикъл — все още изглежда изключително мощен. Но той също зависи от капиталовите пазари, оценките и достъпа до евтин капитал. А доходността по облигациите остава висока.

Тук се появява и най-важният макро въпрос.

Дали американската икономика преминава през “меко прегряване”, което ще позволи по-висок номинален растеж и печалби, или вече навлиза в късна фаза на цикъла, в която инфлацията и лихвите започват постепенно да подкопават потребителя?

Засега пазарът избира първата интерпретация. Именно затова индексите остават близо до рекорди въпреки войната, петрола и инфлацията. Но облигационният пазар започва да изглежда все по-скептичен.

И има причина за това.

Исторически именно потребителят е последният елемент, който се предава. Корпоративните маржове могат да започнат да се свиват месеци преди това. Доходността по облигациите може да започне да сигнализира проблеми много по-рано. А пазарите често изглеждат силни точно преди цикълът да започне да се обръща.

Това не означава, че рецесията е непосредствена. Но означава, че икономиката започва да става все по-чувствителна към енергията, инфлацията и лихвите.

Иранската война засега не счупи американския потребител. Но постепенно започва да го изтощава.

А това е много по-опасен процес.

Защото рецесиите рядко идват като експлозия. Много по-често идват като бавно натрупване на напрежение, при което домакинствата първо започват да бъдат “по-стратегически”, после по-зависими от кредит, а накрая просто спират да харчат.

И когато това се случи, пазарите обикновено реагират много по-бързо, отколкото икономическите данни.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.