Nvidia направи нещо, което допреди няколко години би изглеждало почти математически невъзможно. Само за една борсова сесия компанията увеличи пазарната си капитализация с около 442 млрд. долара, след като акциите ѝ поскъпнаха с 8,74% до 227,98 долара. Това е второто най-голямо еднодневно увеличение на стойността на публична компания в историята, само малко под рекордните около 450 млрд. долара, добавени от Microsoft по-рано през август.

Първоначалните молби за помощи при безработица са намалели с 4 000 до сезонно изгладени 203 000 през седмицата до 22 август. Икономистите очакваха 208 000 заявления.

Американският фондов пазар получи почти идеалния корпоративен сценарий в четвъртък. Nvidia отново надхвърли очакванията и даде силна прогноза, Salesforce и CrowdStrike показаха, че изкуственият интелект започва да носи измерими резултати и извън производителите на чипове, а сезонът на отчетите като цяло се оказва изключително силен. S&P 500 се повиши с около 0,6% до 7721 пункта, Nasdaq добави 1,2%, а Nvidia скочи със 7,5%.

За последните седем години паунд кафе в САЩ е поскъпнал със 123%, телешката кайма с 81%, дузина яйца със 76%, природният газ за домакинствата с 62%, жилищата с 60%, автомобилните застраховки с 50%, електроенергията и бензинът с по 43%, транспортът с 42%, ресторантите с 39%, семейното здравно осигуряване с 38%, жилищните разходи с 35%, хранителните продукти с 33%.

Докато голяма част от света обсъжда кога централните банки ще могат да намалят лихвите, Южна Корея се движи в обратната посока. Bank of Korea повиши основната лихва с още 25 базисни пункта до 3%, второ поредно увеличение, и едновременно с това ревизира рязко нагоре прогнозата си за икономическия растеж. На пръв поглед причината е класическа: инфлацията остава над целта от 2%, енергийните цени поддържат натиска, а слабият вон създава допълнителен риск от вносна инфлация. Под повърхността обаче се случва нещо значително по-интересно.

Преди няколко седмици написах, че евентуално придобиване на Shelly Group може да предизвика най-сериозното раздвижване на Българската фондова борса от 2007 година. Тезата ми тогава беше сравнително проста: ако една от най-успешните инвестиционни истории на БФБ приключи с продажба на компанията, значителен капитал може да бъде освободен и поне част от него да започне да търси следващата възможност на българския пазар. Колкото повече обаче се разглеждат числата и структурата на SOFIX, толкова повече става ясно, че потенциалният ефект е много по-голям и по-сложен.