Доларът остана стабилен в понеделник, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отхвърли отговора на Иран на предложението на САЩ за мир, което доведе до покачване на цените на петрола и предизвика подновени опасения, че конфликтът в Близкия изток ще се проточи, пише "Ройтерс".
Предстоящата среща между Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Пекин ще бъде наблюдавана като голямо дипломатическо събитие, но истинският ѝ залог е по-дълбок от комюникетата, търговските отстъпки и церемониалните жестове. Зад временната размразеност между Вашингтон и Пекин стои ускоряващо се стратегическо съперничество - в технологиите, суровините, Тайван, Тихия океан, Близкия изток и глобалната икономическа архитектура.
Европейските акции отвориха в понеделник на смесена територия, тъй като инвеститорите обмислят последното развитие в преговорите между САЩ и Иран, пише CNBC.
Европейската централна банка навлиза в един от най-деликатните моменти за паричната политика от последните години. Войната с Иран, поскъпването на енергията и признаците за отслабване на икономическата активност създават трудна комбинация: инфлацията се ускорява, но растежът се задъхва. Кристин Лагард даде ясно да се разбере, че решението за лихвите няма да бъде механично, а ще зависи от дълбочината, продължителността и последиците от кризата.
Пазарите влязоха в 2026 г. с една сравнително удобна идея: инфлацията постепенно ще се успокоява, Федералният резерв ще започне да намалява лихвите, икономиката ще се забави, но няма да се счупи, а рисковите активи ще получат нова подкрепа от по-евтини пари. Тази логика беше в основата на ръста при акциите, на възстановяването при технологичните компании и на надеждата, че високите лихви са временен проблем. Сега тази конструкция започва да се разпада. Не защото икономиката внезапно е в рецесия, а защото инфлацията отново се връща през най-неудобния канал за централните банки: енергията.
Последният отговор на Иран към американското предложение за прекратяване на десетседмичния конфликт беше посрещнат с рязък отказ от президента Доналд Тръмп. Зад дипломатическите формулировки стои по-дълбока криза: спор за ядрената програма на Техеран, контрол върху Ормузкия проток, натиск върху енергийните пазари и нарастващ риск крехкото примирие в региона да се разпадне.