Снимка: iStock

Космосът отново се превръща в инвестиционна мания. Само че този път историята е много по-различна от романтичната ера на NASA, Apollo и държавните космически програми. Днешната надпревара е изцяло корпоративна, капиталистическа и потенциално за трилиони долари. А предстоящото IPO на SpaceX може да се окаже моментът, в който космическата индустрия окончателно премине от футуристична тема към самостоятелен инвестиционен мегасектор.

Именно това стои зад агресивния оптимизъм на New Street Research, които започват покритие на десет космически компании наведнъж и директно заявяват, че космосът е следващата голяма граница за растеж. Това не е просто поредната тематична мода на Уолстрийт. Това е залог, че през следващите две десетилетия огромна част от телекомуникациите, изкуствения интелект, отбраната и дори част от облачните услуги ще започнат постепенно да се изместват към орбита.

Истинската причина секторът да изглежда толкова различно днес е драматичният срив в цената за достигане до космоса. SpaceX промени икономиката на индустрията по същия начин, по който Amazon промени логистиката или Nvidia промени инфраструктурата за изкуствен интелект. Falcon 9 намали цената за изстрелване с над 95% спрямо ерата на Space Shuttle, а Starship потенциално може да намали разходите с още 90%. Това е фундаментална промяна в икономическия модел.

Когато една индустрия премине през подобен срив в разходите, почти винаги следва експлозия в приложенията. Случи се с интернет след падането на цената на преноса на данни. Случи се при облачните услуги. Случи се при мощностите за обучение на модели с изкуствен интелект. Сега същото започва да се случва и с космоса.

Проблемът е, че инвеститорите вече започват да оценяват десетилетия напред. Именно тук рискът става огромен.

Rocket Lab е перфектният пример. Акциите са нагоре с над 415% за последните 12 месеца, а компанията се търгува на около 111 пъти очакваните продажби за следващите 12 месеца. Това е оценка, която предполага почти безгрешно изпълнение на стратегията през следващите години. Пазарът вече не оценява Rocket Lab като просто ракетна компания. Пазарът започва да я оценява като стратегически инфраструктурен актив в свят, в който SpaceX не може да бъде единственият западен играч.

Именно това е най-интересната част от историята. Почти целият сектор в момента се върти около един централен страх: зависимостта от SpaceX.

Starlink доминира сателитния интернет. Falcon 9 доминира пазара на изстрелвания. Starship потенциално ще доминира тежките космически товари. SpaceX вече започва да изглежда не просто като компания, а като инфраструктурен монопол на бъдещата космическа икономика.

Точно затова Rocket Lab получава толкова високи оценки. Пазарът търси „втория играч“. Исторически капиталовите пазари почти винаги надценяват потенциалните конкуренти на доминиращия лидер. Виждахме го при AMD срещу Intel, при Google срещу Microsoft, при OpenAI срещу Google, а днес го виждаме и в космоса.

Но тук има огромна разлика. Космическата индустрия е изключително капиталоемка. Това не е софтуерен бизнес, при който можеш да растеш с минимални допълнителни разходи. Един провален старт може да унищожи години капитал и репутация. Един проблем с двигател или веригата за доставки може да забави цяла програма с години.

Затова и оценките започват да изглеждат опасно агресивни.

Особено когато погледнем останалите фаворити на New Street. Viasat и EchoStar не са типични истории около изкуствения интелект. Това са компании с реални честотни активи, които потенциално могат да станат стратегически важни, ако сателитната комуникация започне да замества част от наземната инфраструктура. Именно честотният спектър постепенно започва да се възприема като „дигитална земя“ в новата икономика.

Интересното е, че пазарът вече започва да гледа на космическата икономика не като на отделна индустрия, а като на нов слой върху съществуващите икономики. Телекомите виждат космоса като продължение на безжичната инфраструктура. Компаниите за изкуствен интелект започват да говорят за центрове за данни в орбита. Военният сектор гледа на сателитите като на критична инфраструктура за следващото поколение конфликти.

Това обяснява защо IPO-то на SpaceX потенциално може да се превърне в най-важното публично предлагане на десетилетието. Ако компанията действително бъде оценена близо до 2 трилиона долара, това автоматично ще промени начина, по който целият сектор се оценява.

Именно тук обаче започва опасната част.

Историята на пазарите показва, че когато една тема започне да изглежда „неизбежна“, капиталът започва да пренебрегва риска. В края на 90-те интернет беше „неизбежен“. През 2021 метавселената беше „неизбежна“. Днес изкуственият интелект и космосът изглеждат неизбежни.

Проблемът е, че дори правилните мегатенденции могат да произведат катастрофални инвестиции при грешни оценки.

В момента космическият сектор започва да навлиза именно в тази фаза. Разказът става все по-грандиозен. „Трилиони долари икономика“. „Центрове за данни в космоса“. „Следващата индустриална революция“. Подобен език обикновено се появява, когато пазарът започне да преминава от фундамент към въображение.

Това не означава, че темата е грешна. Напротив. Вероятно космическата икономика действително ще се превърне в огромен сектор през следващите 10-20 години. Но между правилната тема и правилната инвестиция често има огромна разлика.

Особено когато оценки като 111 пъти продажбите започнат да се възприемат като „нормални“.

Има и още нещо важно. Космическата икономика в момента е до голяма степен вторичен ефект от бума при изкуствения интелект. Огромна част от ентусиазма идва от предположението, че изкуственият интелект ще има нужда от безкрайно количество свързаност, сателитен интернет, изчислителна мощност и орбитална инфраструктура. Ако цикълът на инвестиции в изкуствен интелект се забави през следващите години, това автоматично би ударило и космическата тема.

Така че в известен смисъл днешният космически бум не е независима история. Той е вторичен слой върху еуфорията около изкуствения интелект.

Това прави ситуацията още по-чувствителна към лихви, ликвидност и апетит към риск. Защото компании с огромни бъдещи обещания и ограничена текуща печалба винаги са най-уязвими при по-скъп капитал.

И все пак има причина пазарът да остава толкова агресивно оптимистичен. Исторически най-големите богатства често се създават около инфраструктурни революции. Железниците. Интернетът. Облачните услуги. Центровете за данни за изкуствен интелект. Космосът потенциално е следващата такава инфраструктурна платформа.

Въпросът вече не е дали космическата икономика ще съществува. Въпросът е кои компании реално ще оцелеят достатъчно дълго, за да превърнат тази визия в устойчив бизнес.

А това е много по-труден въпрос, отколкото пазарът изглежда готов да признае в момента.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.