Снимка: iStock

Пазарът на облигации изпраща едно много ясно послание към новия председател на Федералния резерв Кевин Уорш още преди първото му заседание начело на централната банка: ерата на лесните намаления на лихвите може би приключи още преди да е започнала.

Това е изключително необичаен момент за американската монетарна политика. Обикновено нов председател на Федералния резерв наследява поне известна степен на гъвкавост. Днес обаче пазарът започва сам да затяга финансовите условия, независимо какво иска Федералният резерв.

Именно това прави ситуацията толкова опасна. Доходността по 30-годишните американски облигации вече премина психологическата граница от 5%, 10-годишните облигации се движат около 4.5%, а 2-годишната доходност достигна 4%. Това последното е особено важно, защото 2-годишната доходност традиционно следва очакванията за политиката на Федералния резерв.

В момента тя вече се намира над горната граница на основната лихва на Фед от 3.7%. С други думи, пазарът започва да казва на Федералния резерв: „Не вярваме, че скоро ще можете да намалявате лихвите.“

Това е огромна промяна в режима. През последните месеци голяма част от Уолстрийт очакваше, че след смяната на Джером Пауъл с Кевин Уорш Федералният резерв постепенно ще започне по-мек цикъл. Самият Уорш многократно е сигнализирал, че би предпочел по-ниски лихви, особено ако икономиката започне да се охлажда.

Но пазарът на облигации има други планове.

Истинският проблем не е самият Федерален резерв, а комбинацията между геополитика, петрол и инфлация. Конфликтът с Иран промени изцяло инфлационната картина. Цените на бензина вече преминаха 4.50 долара за галон в голяма част от САЩ, а в някои щати като Калифорния достигат над 6.50 долара.

Това започва постепенно да прониква в цялата икономика. Инфлацията в САЩ отново се движи към 4%, далеч над целта на Федералния резерв от 2%. Именно тук се появява големият проблем за Уорш. Ако Федералният резерв започне да намалява лихвите прекалено рано, рискува нова инфлационна вълна. Ако обаче задържи лихвите високи прекалено дълго, рискува икономическо забавяне и натиск върху пазара на труда.

Пазарът на облигации вече избира вместо него. Това е причината някои анализатори да говорят за завръщането на така наречените bond vigilantes – инвеститори, които чрез продажби на облигации принуждават централните банки към по-строга политика. Но днешната версия е различна. Това не е панически срив, а постепенно „отнемане на опциите“ на Федералния резерв.

Доходността по цялата крива се покачва едновременно. Това означава по-скъпи ипотеки, по-скъпи корпоративни кредити, по-скъпо финансиране за държавата и по-висока цена на капитала за цялата икономика. В известен смисъл пазарът вече извършва част от работата на Федералния резерв.

Именно това прави ситуацията толкова коварна.

Исторически новите председатели на Федералния резерв често са били „тествани“ от пазарите още в началото на мандата си. Пол Волкър наследява инфлационна криза и започва агресивен цикъл на повишения, довел до рецесия. Алън Грийнспан поема поста непосредствено преди срива през 1987 г. Бен Бернанке се изправя пред ипотечната криза. Джером Пауъл премина през пандемията и най-агресивния цикъл на затягане от десетилетия.

Кевин Уорш обаче влиза в може би най-неудобната комбинация от всички.

На пръв поглед пазарите изглеждат силни. Dow Jones е над 50 000 пункта. S&P 500 се движи около 7 500. Nasdaq е близо до 26 600. AI еуфорията продължава да движи мегакомпаниите, а инвеститорите все още изглеждат относително спокойни.

Но под повърхността облигационният пазар започва да изпраща тревожни сигнали.

Особено важна е доходността по 30-годишните облигации над 5%. Това не е просто техническо движение. Това е отражение на по-дълбок страх, че инфлацията може да остане структурно по-висока за по-дълго време.

Тук геополитиката играе огромна роля. Затвореният Ормузки проток, високите цени на енергията и рискът от нови прекъсвания във веригите на доставки създават условия за така наречената stagflation-lite среда – комбинация от по-слаб растеж и по-висока инфлация.

Това е най-неудобният сценарий за една централна банка.

Ако растежът се забави, Федералният резерв нормално би трябвало да намалява лихвите. Но ако инфлацията остане висока заради енергията, Фед не може да си позволи агресивно облекчаване. Именно това започва да осъзнава облигационният пазар.

Има и още един важен детайл. Американският държавен дълг вече надхвърля 36 трилиона долара. При доходност от 5% цената на обслужване на този дълг започва да става огромен макроикономически фактор. Това означава, че всяко ново покачване на доходността автоматично увеличава фискалния натиск върху правителството.

С други думи, облигационният пазар започва да притиска едновременно и Федералния резерв, и американската държава.

Това е една от причините много анализатори да смятат, че следващите 12 месеца могат да бъдат много по-нестабилни от очакваното. Пазарът на акции все още гледа основно към AI, корпоративните печалби и икономическата устойчивост. Пазарът на облигации обаче гледа към инфлацията, дефицитите и цената на капитала.

И в момента двата пазара започват да разказват различни истории.

Интересното е, че подобни разминавания често не продължават дълго. Или облигационният пазар греши и доходността постепенно ще спадне, или пазарът на акции ще трябва да приеме, че високите оценки стават по-трудни за оправдаване при свят с по-скъпи пари.

Особено чувствителни остават технологичните компании с високи оценки и огромни бъдещи очаквания. Колкото по-висока е доходността по облигациите, толкова по-ниска става настоящата стойност на далечните бъдещи печалби.

Именно затова движението при облигациите може постепенно да се превърне в много по-голяма история от самите решения на Федералния резерв. Пазарът вече не чака централната банка. Той започва сам да определя цената на парите.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.