Снимка: iStock

Съединените щати се изправят пред една от най-сложните индустриални зависимости на съвременната епоха. Редките земни елементи дълго време изглеждаха като техническа тема, затворена в минната индустрия и производството на високотехнологични компоненти. Днес те вече са част от голямото стратегическо съперничество между Вашингтон и Пекин. Причината е проста: без тях не могат да функционират големи части от модерната икономика и отбранителната индустрия.

Президентът Доналд Тръмп превърна намаляването на американската зависимост от Китай в една от основните индустриални цели на администрацията си. През последната година Белият дом, държавни агенции, съюзници и частни компании насочиха милиарди долари към нови мини, преработвателни мощности и заводи за магнити. Политическото обещание бе амбициозно: Америка да намали решително зависимостта си от китайските редки земни елементи в рамките на 18 месеца.

Индустриалната реалност обаче е далеч по-сложна. Китай е изграждал господството си в този сектор в продължение на десетилетия. Става дума не само за находища, а за цяла система от добив, химическа обработка, патенти, ниски разходи, специалисти, заводи и контрол върху производството на магнити. Именно тази система превръща Пекин в труден за заобикаляне център на глобалната верига.

При по-разпространените леки редки земни елементи положението може постепенно да се промени до края на десетилетието. Те се използват в широк кръг потребителска електроника, промишлено оборудване и комуникационни технологии. Нови проекти в Съединените щати, Австралия, Бразилия и други държави могат да намалят китайското влияние в този сегмент. Това обаче не е най-тежката част от проблема.

Истинската уязвимост е при тежките редки земни елементи. Диспрозият и тербият са сред най-важните от тях. Те се влагат в малки количества, но ролята им е решаваща. Тези елементи правят магнитите по-устойчиви при високи температури и по-надеждни в тежки условия. Затова са необходими за изтребители F-35, подводници клас Virginia, ракетни и космически системи, електромобили, роботи, авиационни двигатели и редица други високотехнологични приложения.

Точно при тези материали Китай запазва най-силния си лост. Прогнозите на водещи консултантски компании в сектора показват, че до 2035 година страните извън Китай вероятно ще могат да осигуряват под една пета от търсенето на някои от най-важните тежки редки земни елементи. Това означава, че дори при ускорени инвестиции, нови партньорства и държавна подкрепа, Пекин ще остане решаващ фактор поне още десетилетие.

Залогът за американската икономика е огромен. Около 4 процента от брутния вътрешен продукт на Съединените щати, или приблизително 1,2 трилиона долара, идват от индустрии, които използват редки земни елементи. Сред тях са електрониката, комуникациите, авиацията, отбраната, транспортът, здравеопазването, енергетиката, химическата промишленост и производството на индустриални материали. Ако Китай внезапно спре доставките, част от тези сектори могат да се изправят пред сериозни прекъсвания.

Военният риск прави въпроса още по-чувствителен. Във време на засилено напрежение в Близкия изток и по-голямо потребление на боеприпаси Съединените щати вече трябва да мислят за устойчивостта на своята отбранителна индустриална база. Ако производството на ключови оръжия зависи от материали, контролирани от стратегически конкурент, икономическата зависимост бързо се превръща в риск за националната сигурност.

Най-трудната част не е непременно намирането на руда. Редките земни елементи трябва да бъдат извадени, химически разделени, рафинирани до висока чистота и след това превърнати в метали и магнити. Китай доминира във всички тези етапи, но особено силно при разделянето и магнитите. Това е мястото, където много западни проекти се сблъскват с реалните ограничения.

Химията е безмилостна. Леките редки земни елементи са относително по-лесни за разграничаване един от друг. Тежките са по-редки и много близки по свойства. Когато бъдат разтворени, съседните елементи се държат почти еднакво. За да бъдат отделени в търговски използваема чистота, са нужни множество последователни химически етапи, специализирано оборудване, опитни инженери и постоянен контрол върху процеса.

Тук се вижда мащабът на китайското предимство. Китай разполага с хиляди специалисти по разделяне на редки земни елементи. Съединените щати имат значително по-малък кадрови капацитет в тази ниша. Пекин също така притежава голям брой патенти и от години затяга контрола върху износа на определени технологии. Това означава, че проблемът не може да бъде решен само с пари. Нужни са знания, време и индустриална дисциплина.

Австралийската Lynas Rare Earths Ltd. е едно от малкото доказателства, че алтернатива на Китай е възможна. Компанията е единственият значим производител извън Китай, който вече рафинира тежки редки земни елементи. Но мащабът остава ограничен. Докато световното търсене на диспрозий и тербий се измерва в хиляди тонове годишно, производството извън Китай все още е далеч от нивата, необходими за истинска независимост.

Друг проблем са цените. Китай има способността да произвежда евтино и да влияе върху пазара чрез вертикално интегрирана система. Когато цените се повишат, нови западни проекти изглеждат привлекателни. Когато китайското производство натисне цените надолу, тези проекти внезапно се оказват финансово уязвими. Така Пекин може да затрудни конкурентите не само чрез ограничения върху износа, но и чрез ценова динамика.

Затова Вашингтон и съюзниците му обсъждат изграждането на по-защитен пазар за редки земни елементи. Идеята включва дългосрочни договори, държавни поръчки, ценови прагове и преференциално финансиране. Подобен модел би дал сигурност на компаниите, които инвестират в скъпи мощности извън Китай. Но създаването на такъв блок е дипломатически трудно. Япония внимава да не провокира Пекин, а част от европейските държави се опасяват, че ценовите механизми могат да повишат разходите за индустрията.

Японският опит е особено показателен. След предишни китайски ограничения върху редките земни елементи Токио инвестира сериозно в алтернативни доставки и подкрепи Lynas Rare Earths Ltd. Въпреки това Япония все още разчита в голяма степен на Китай, особено при тежките редки земни елементи. Това показва колко трудно е да бъде разбита зависимост, изграждана толкова дълго.

Бразилия може да се превърне в ключов играч в следващата фаза. Страната разполага с едни от най-големите резерви на редки земни елементи извън Китай. В щата Минас Жерайс има находища в йонни глини, сходни с тези в Китай и Мианмар. Компании като Meteoric Resources NL и Viridis Mining and Minerals Ltd. разработват проекти, които могат да осигурят диспрозий, тербий, неодим и празеодим. Потенциалът е значителен, но са нужни инфраструктура, разрешителни, данъчни стимули, специалисти и политическа координация.

В самите Съединени щати MP Materials Corp. разширява дейността си в Калифорния и Тексас. Energy Fuels Inc. навлиза в разделянето и рафинирането, използвайки опита си в обработката на уранови материали. USA Rare Earth Inc. също търси по-силна позиция чрез придобивания и нови проекти. Десетки по-малки компании експериментират с извличане на редки земни елементи от отпадъци, въглищни остатъци и стари хвостохранилища.

Тези усилия показват, че американската мобилизация вече е започнала. Правителството използва почти целия инструментариум на индустриалната политика: дялово участие, евтино финансиране, обществени поръчки и стратегически партньорства. В известен смисъл Вашингтон се опитва да изгради това, което Китай създаде много по-рано: цялостна екосистема, в която суровините се разглеждат не като обикновена стока, а като основа на националната мощ.

Пекин обаче не стои неподвижно. Китай вече се движи още по-надолу по веригата на стойността. Вместо да продава само суровини или оксиди, китайската индустрия все повече изнася магнити, мотори, компоненти и готови изделия. Това задълбочава зависимостта на чуждестранните производители, дори когато те опитват да диверсифицират доставките на самите елементи.

Производителите също търсят технологични решения. Някои компании намаляват употребата на диспрозий и тербий, други променят дизайна на магнитите или търсят заместители. Това може да облекчи част от натиска върху търсенето. Но в много военни, авиационни и високотемпературни приложения тежките редки земни елементи остават трудни за замяна. При тези системи компромисът с надеждността не е приемлив.

Големият извод е, че кризата с редките земни елементи не може да бъде решена с едно политическо решение или една нова мина. Това е мрежа от геология, химия, инженерен опит, капитал, екологични правила, патенти, пазарна сила и международна дипломация. Китай има предимство, защото е изграждал тази мрежа дълго и последователно. Съединените щати и партньорите им сега се опитват да наваксат, но времето не може да бъде съкратено само с политическо желание.

Сдържаното заключение е, че Америка има шанс да намали зависимостта си от Китай, но не и бързо да я премахне. При леките редки земни елементи напредъкът може да стане видим до края на десетилетието. При тежките елементи, които са решаващи за най-чувствителните военни и технологични системи, Пекин вероятно ще запази значителен лост поне още десетилетие. Това превръща редките земни елементи в един от най-важните тестове за способността на Съединените щати да възстановят своята индустриална дълбочина.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.