Снимка: iStock

Еврозоната влиза в пролетта с ясно видими признаци на умора. Индексът PMI за частния сектор, който пазарите следят като ранен ориентир за посоката на икономиката, е паднал през март до 50,5 пункта при 51,9 пункта месец по-рано. Това е най-слабото разширяване на активността от десет месеца насам. Нивото все още остава над границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването, но самият мащаб на забавянето е достатъчен, за да върне в центъра на разговора една дума, която Европа отдавна не искаше да чува толкова настойчиво: стагфлация.

На пръв поглед движението може да изглежда умерено. Индексът не се срива, а просто отстъпва. Именно това обаче прави картината по-тревожна. Когато икономическата активност се държи едва над линията на растежа, всеки нов шок в цените на енергията, транспорта или суровините лесно може да превърне слабата експанзия в застой. А когато същевременно разходите на компаниите се ускоряват, централната банка губи пространството за по-спокойна реакция.

Предварителното изследване на S&P Global, събрано в периода между 12 и 20 март, показва именно такава комбинация. Производствените компании са получили известна опора, но секторът на услугите отслабва осезаемо и в Германия, и във Франция. За икономика като тази на еврозоната това е особено чувствителен сигнал. Услугите отдавна играят ролята на стабилизатор, когато индустрията изпитва трудности. Щом и там започне да се натрупва слабост, икономическото забавяне вече не изглежда като временен секторен проблем, а като по-широко охлаждане на търсенето.

Германия, най-голямата икономика в региона, също не дава основания за спокойствие. Композитният ѝ показател остава над 50 пункта, но спадът е по-силен от очакваното. Франция изглежда още по-уязвима, като за трети пореден месец остава под тази граница. В подобна среда инвеститорите и централните банкери не гледат само общото число. Те се вглеждат в структурата зад него: къде точно издиша търсенето, колко рязко се покачват входящите цени и какво очакват самите компании за идните месеци.

Точно там се появява и най-неприятният пласт в новите данни. Според S&P Global фирмените разходи нарастват с най-бързото темпо от над три години. Основният двигател е скокът в енергийните цени, комбиниран с натиск върху доставките заради войната в Близкия изток. Когато транспортът поскъпва, суровините закъсняват, а енергийните пазари остават нервни, бизнесът поема удара първо през маржовете си, а след това го пренася към крайните цени. Именно така инфлационният риск се връща в момент, когато растежът вече губи сили.

Главният икономист на S&P Global Market Intelligence Крис Уилямсън описа картината директно: предварителният PMI за еврозоната задейства аларма за стагфлация. Формулировката не е случайна. Стагфлацията е най-неудобният сценарий за всяка централна банка, защото съчетава слаб растеж с ускоряващи се цени. Ако институцията облекчи политиката, рискува да подпали нов инфлационен импулс. Ако я затегне, може да задълбочи икономическото забавяне.

Затова и вниманието неизбежно се насочва към ЕЦБ. До този момент институцията изглеждаше в режим на изчакване, опитвайки се да оцени едновременно геополитическия риск, ценовия натиск и политическата непредсказуемост отвъд Атлантика. Но пазарите вече започват да преоценяват и този сценарий. След данните за PMI залозите за допълнително затягане на паричната политика се засилиха, а паричните пазари вграждат около 70 базисни пункта повишение до края на годината. Германската 10-годишна доходност остана близо до 3 процента, а еврото задържа понижението си около 1,1593 долара.

Това движение само по себе си говори много. Пазарите не търгуват само текущите числа, а и риска ЕЦБ да бъде принудена да действа по-твърдо, отколкото би искала. Ако войната продължи, ако щетите по енергийната и газовата инфраструктура се окажат по-трайни и ако ценовият натиск се прехвърли по-широко в услугите, възможността за ново повишение на лихвите още през април вече няма да изглежда хипотетична.

Членът на Управителния съвет на банката Борис Вуйчич формулира позицията с повече предпазливост. Според него еврозоната все още не е в стагфлация, но рискът се движи именно в тази посока. Зад тази фраза стои важен нюанс. ЕЦБ засега не приема, че най-лошият сценарий вече е настъпил, но признава, че траекторията се влошава. Това означава, че следващите седмици ще бъдат решаващи не само за политиката на банката, но и за начина, по който бизнесът и домакинствата ще настроят собствените си очаквания.

Най-тревожната част от мартенското изследване вероятно не е самият спад на индекса, а рязкото влошаване на очакванията. S&P Global отчита най-големия спад в перспективите за бъдещото производство от времето на руската инвазия в Украйна преди четири години. Това е индикатор, който често предхожда реалното отслабване в икономиката. Когато мениджърите започнат да се готвят за по-слаби поръчки и по-високи разходи, компаниите обикновено стават по-внимателни с инвестициите, наемането и натрупването на складови запаси. Така песимизмът лесно се превръща от очакване в самостоятелен фактор за забавяне.

От тази гледна точка март може да се окаже повратен месец. В последните месеци еврозоната поддържаше крехка, но все пак видима линия на възстановяване. Тя не беше впечатляваща, но създаваше усещане, че най-трудният период е зад гърба ѝ. Новите данни поставят това усещане под въпрос. Онова, което досега изглеждаше като слаб, но устойчив растеж, сега започва да прилича повече на икономика, която се движи напред по инерция, докато външните шокове я дърпат назад.

Ситуацията е още по-сложна, защото част от подобрението в промишлеността може да се окаже временно. Икономисти предупреждават, че през март производството е било подкрепено и от предварителни поръчки, направени в очакване на допълнителни смущения по доставките. Ако този ефект отслабне през следващите месеци, индустрията също може отново да изгуби опората си. Тогава натискът ще стане по-широк и по-труден за овладяване.

Погледът извън еврозоната не носи много утеха. Великобритания също отчита отслабване на композитния си PMI, макар и да остава над 50 пункта. В Съединените щати пазарите очакваха по-късно през деня индексът да остане на ниво 51,9 пункта. Това подсказва, че Европа не е изолирано изключение, а част от по-широк международен момент, в който геополитиката отново се превръща в икономически фактор от първи ред.

Сдържаното заключение днес е, че еврозоната още не е в класическа стагфлационна спирала, но вече се движи по опасно близка траектория. Растежът отслабва, разходите растат, доверието ерозира, а пространството за грешка в паричната политика се свива. Оттук нататък всичко ще зависи от продължителността на войната, от устойчивостта на енергийните пазари и от това дали ЕЦБ ще успее да пази баланс в момент, когато и двете страни на мандата ѝ изглеждат застрашени.