Снимка: iStock

Априлският доклад за пазара на труда в САЩ изглежда на пръв поглед като силна новина за американската икономика, но под повърхността данните разкриват много по-сложна и напрегната картина за пазарите, Федералния резерв и следващата фаза на икономическия цикъл.

Американската икономика е създала 115,000 нови работни места през април, което е значително над очакванията на Wall Street за около 55,000. Безработицата остава на ниво от 4.3%, а пазарите реагираха позитивно веднага след публикуването на данните, тъй като инвеститорите ги възприеха като доказателство, че икономиката остава устойчива въпреки войната с Иран, високите цени на петрола и натиска от високите лихви. Именно тук обаче започва и истинският проблем за Федералния резерв.

Преди няколко месеца пазарът беше почти убеден, че следващият ход на Фед ще бъдат агресивни понижения на лихвите. Страховете от икономическо забавяне и рецесия се засилваха, а нестабилността около конфликта в Близкия изток допълнително натискаше настроенията. Вместо това обаче американската икономика започва постепенно да показва по-голяма устойчивост от очакваното. Това е вторият пореден месец с положителен ръст на заетостта, което прекъсва необичайния модел на редуване между положителни и отрицателни данни, наблюдаван през последната година. На практика пазарът на труда подсказва, че икономиката все още не влиза в истинска фаза на отслабване.

Именно това усложнява ситуацията за Федералния резерв. Колкото по-устойчив остава пазарът на труда, толкова по-трудно става за централната банка да оправдае понижаване на лихвите, особено при положение че инфлацията продължава да остава висока. Цените на петрола все още се движат близо до 95 долара за барел, а войната с Иран продължава да държи енергийния риск в центъра на вниманието. В подобна среда силният трудов пазар започва да изглежда не само като позитивен сигнал за растежа, но и като потенциален фактор за поддържане на инфлационния натиск.

Точно затова част от бившите представители на Федералния резерв вече започват открито да предупреждават, че инвеститорите не трябва да изключват възможността за ново повишение на лихвите по-късно през годината. Това е рязка промяна спрямо настроенията от началото на годината, когато пазарът почти беше сигурен, че цикълът на затягане е приключил окончателно. Сега обаче централната банка изглежда все по-разделена.

Част от представителите на Фед смятат, че икономиката постепенно ще се охлади сама и че ефектът от по-високите цени на енергията ще бъде временен. Други обаче виждат риск американската икономика да остане прекалено устойчива, докато инфлацията продължава да се задържа над желаните нива. Именно това е един от най-опасните сценарии за финансовите пазари, защото означава по-дълъг период на високи реални лихви.

Проблемът е, че зад сравнително стабилните данни започват да се виждат и първите структурни пукнатини. Макар икономиката да създава нови работни места, броят на безработните американци достига 7.4 милиона души, което е с около 1.6 милиона повече спрямо преди четири години. Освен това голяма част от новите работни места продължават да се концентрират в здравния сектор, което означава, че ръстът на заетостта не е достатъчно широко разпространен в икономиката. Това е важен сигнал, защото показва, че пазарът на труда вече не е толкова силен, колкото изглеждаше непосредствено след пандемията.

Въпреки това инвеститорите засега предпочитат да гледат към по-позитивната страна на историята. За пазарите най-важното е, че американската икономика остава достатъчно стабилна, за да поддържа корпоративните печалби и огромния инвестиционен цикъл около изкуствения интелект. Именно затова индексите реагираха позитивно след публикуването на данните. Пазарът вижда комбинация от стабилен трудов пазар, липса на непосредствен риск от рецесия и продължаващи AI инвестиции, които поддържат оптимизма около технологичния сектор и инфраструктурния цикъл в САЩ.

Но тук започва по-дълбоката макроикономическа история. Американската икономика постепенно започва да навлиза в среда, която изглежда коренно различна от тази през последното десетилетие. Войната с Иран, деглобализацията, растящите енергийни разходи и огромните AI инфраструктурни инвестиции създават условия за структурно по-висока инфлация. Това означава, че светът вероятно постепенно излиза от ерата на почти нулевите лихви и евтините пари.

Именно затова пазарите вече реагират по много по-различен начин на силните икономически данни. Преди няколко години подобен доклад за пазара на труда щеше автоматично да бъде възприет като изцяло позитивен сигнал. Днес обаче инвеститорите са принудени едновременно да се радват на устойчивия растеж и да се страхуват от риска Фед да задържи лихвите високи за по-дълго време или дори да се върне към ново затягане.

Това прави текущата пазарна среда много по-сложна и много по-нестабилна. Американската икономика продължава да расте, но цената на този растеж постепенно се увеличава. Пазарът на труда остава устойчив. AI инвестициите продължават да експлодират. Потреблението все още е стабилно. Но инфлацията не изчезва достатъчно бързо, а Федералният резерв остава все по-ограничен в действията си.

Именно това вероятно ще бъде и голямата тема за пазарите през следващите 12 до 18 месеца. Вече не става дума просто за икономически растеж. Става дума за конфликт между растеж и инфлация в свят, който постепенно става по-фрагментиран, по-енергоемък и много по-зависим от огромни капиталови инвестиции. А това означава, че пазарите вероятно навлизат в много по-различен режим от този, към който инвеститорите бяха свикнали след 2008 година.

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.