Снимка: iStock

САЩ и Иран се очаква да подпишат на 19 юни в Швейцария проектомеморандум, който трябва да отвори 60-дневен прозорец за преговори по окончателно споразумение. Документът е важен, защото не се ограничава само до прекратяване на военните действия. Той обхваща Ормузкия проток, санкциите, иранската ядрена програма, замразените активи, възстановяването на търговския трафик и бъдещата икономическа реконструкция на Иран.

Ако бъде подписан и приложен, меморандумът може да се превърне в най-значимия дипломатически пробив в Близкия изток от години. Но текстът също така показва колко сложна остава сделката. Той дава рамка, но не решава окончателно най-трудните въпроси. Именно затова следващите 60 дни ще бъдат решаващи.

Какво предвижда проектомеморандумът

1. Незабавен и постоянен край на войната

САЩ, Иран и съюзниците им в настоящия конфликт трябва да обявят незабавно и постоянно прекратяване на войната на всички фронтове, включително в Ливан.

Двете страни се задължават да не предприемат враждебни действия една срещу друга и да се въздържат от заплахи или употреба на сила.

Това е политическото ядро на документа. Ако бъде потвърдено в окончателно споразумение, то би означавало не просто примирие, а опит за формален край на военния етап на конфликта.

2. Взаимно уважение на суверенитета

САЩ и Иран се ангажират да уважават суверенитета и териториалната цялост на другата страна.

Те също така се задължават да не се намесват във вътрешните работи една на друга.

Тази точка е особено важна за Техеран, защото Иран традиционно настоява външната намеса да бъде призната като централен проблем в отношенията със САЩ.

3. 60 дни за окончателна сделка

Двете страни трябва да договорят финално споразумение в срок до 60 дни.

Срокът може да бъде удължен само по взаимно съгласие.

Това създава кратък, но ясен дипломатически прозорец. Меморандумът не е краят на процеса, а стартова рамка за финална сделка.

4. САЩ вдигат морската блокада

След подписването Вашингтон трябва да премахне морската блокада и да не възпрепятства Иран.

САЩ се ангажират трафикът да бъде възстановен до пълен капацитет в рамките на максимум 30 дни.

Американските сили трябва да се изтеглят от околните райони в рамките на 30 дни след окончателното споразумение.

Тази точка е ключова за петролния пазар. Ормузкият проток е един от най-важните енергийни коридори в света, а възстановяването на трафика през него е пряко свързано с цените на петрола, инфлацията и глобалните вериги за доставки.

5. Иран възстановява движението на търговски кораби

Иран трябва незабавно да предприеме действия за възстановяване на търговския трафик между Персийския залив и Оманско море.

Целта е движението да се върне към предвоенните обеми в рамките на 30 дни.

Документът отчита и нуждата от премахване на технически препятствия и неутрализиране на мини.

Това показва, че дори политическа сделка няма да върне нормалността автоматично. Физическата логистика, сигурността и доверието на корабособствениците ще останат решаващи.

6. План за икономическо възстановяване на Иран

САЩ и регионалните им партньори трябва да създадат план за възстановяване и икономическо развитие на Иран.

Документът предвижда финансиране от поне 300 млрд. долара.

Механизмът за изпълнение трябва да бъде изработен като част от окончателното споразумение в рамките на 60 дни.

Това е една от най-важните и най-спорни точки. Тя превръща сделката не само в споразумение за сигурност, а и в икономически пакет. За Иран това би било огромен финансов стимул. За Вашингтон - политически риск, защото подобен ангажимент вероятно ще бъде атакуван от противниците на сделката.

7. Постепенно премахване на санкциите

САЩ се ангажират да прекратят всички видове санкции срещу Иран по график, който трябва да бъде договорен във финалното споразумение.

Това включва санкции на Съвета за сигурност на ООН, мерки на Международната агенция за атомна енергия и едностранни американски санкции - както първични, така и вторични.

Тази точка е решаваща за Иран. Без реално облекчаване на санкциите Техеран трудно би имал стимул да приеме дългосрочни ограничения върху ядрената си програма.

8. Иран потвърждава, че няма да произвежда ядрено оръжие

Иран отново заявява, че никога няма да произвежда ядрени оръжия.

Съдбата на обогатения материал и останалите спорни ядрени въпроси трябва да бъде решена във финалното споразумение.

Това е централният елемент за САЩ и съюзниците им. Формулировката обаче оставя много за договаряне: какво ще се случи със съществуващия обогатен материал, какви инспекции ще има, какви нива на обогатяване ще бъдат позволени и как ще се гарантира изпълнението.

9. Запазване на статуквото до финалната сделка

До окончателното споразумение Иран трябва да запази текущото състояние на ядрената си програма.

САЩ се ангажират да не налагат нови санкции и да не засилват военното си присъствие в региона.

Тази точка цели да предотврати ескалация по време на преговорите. Тя създава временна замразена рамка, в която нито една от страните не трябва да променя баланса чрез едностранни действия.

10. Временни разрешения за износ на ирански петрол

Министерството на финансите на САЩ трябва да издаде разрешения за износ на ирански суров петрол, петрохимически продукти и свързани услуги.

Това включва банкиране, застраховане, транспорт и други съпътстващи дейности.

Тази точка има незабавно пазарно значение. Ако бъде приложена, тя може да върне ирански барели на световния пазар още преди пълното премахване на санкциите. За петрола това е потенциално мечи фактор, но ефектът ще зависи от скоростта на възстановяване на трафика през Ормуз и капацитета за реален износ.

11. Освобождаване на замразени ирански активи

САЩ се ангажират, при напредък към окончателна сделка, да освободят замразени или ограничени ирански средства и активи.

Тези средства трябва да станат напълно достъпни за използване по решения на Централната банка на Иран.

Вашингтон трябва да издаде необходимите разрешения и лицензи.

Това е една от най-чувствителните политически точки. За Иран тя е гаранция, че сделката носи реална финансова полза. За критиците във Вашингтон това може да изглежда като прекалено голяма отстъпка преди окончателното решаване на ядрения въпрос.

12. Механизъм за контрол на изпълнението

Двете страни трябва да създадат механизъм, който да следи изпълнението на окончателното споразумение.

Това ще бъде опит да се избегне повторение на минали провали, при които споразуменията се разпадаха заради различно тълкуване, липса на доверие или промяна в политическата среда.

Механизмът ще бъде особено важен при ядрените ангажименти, санкциите, освобождаването на активи и корабния трафик.

13. Преговорите започват след конкретни гаранции

След подписването на меморандума САЩ и Иран ще започнат преговори по финалното споразумение, след като бъдат получени уверения за изпълнение на ключови точки.

Това включва възстановяването на морския трафик, премахването на блокадата, временните петролни разрешения и освобождаването на активи.

Тази формулировка е важна, защото Иран очевидно не иска да влиза в същински преговори само срещу обещания. Техеран настоява първо да види реални действия по икономическите и логистичните клаузи.

14. Одобрение от Съвета за сигурност на ООН

Финалното споразумение трябва да бъде одобрено чрез задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

Това би дало международна тежест на сделката и би я направило по-трудна за едностранно отхвърляне.

Но също така вкарва в процеса и други глобални сили, включително Русия и Китай, което може да усложни финалното договаряне.

Защо документът е толкова важен

Проектомеморандумът не е просто дипломатическа декларация. Той засяга едновременно четири ключови теми:

• край на войната;
• възстановяване на Ормузкия проток;
• облекчаване на санкциите;
• нова рамка за ядрената програма на Иран.

Това означава, че ефектът му може да излезе далеч извън Близкия изток. Ако сделката се придвижи успешно, тя може да натисне цените на петрола надолу, да облекчи инфлационния натиск и да намали геополитическата премия в глобалните пазари.

Но ако процесът се провали, рискът е обратен: нов скок на петрола, връщане на напрежението в Ормуз и нов натиск върху централните банки.

Най-трудните точки

Най-големите спорове вероятно ще бъдат около санкциите, замразените активи, ядрените ограничения и гаранциите за изпълнение.

За САЩ най-важно ще бъде дали Иран реално приема проверими ограничения върху ядрената си програма.

За Иран най-важно ще бъде дали санкциите се премахват реално, дали петролният износ се възстановява и дали достъпът до замразени средства няма да бъде блокиран отново при политическа промяна във Вашингтон.

Точно тук се намира рискът. Документът дава обща рамка, но най-чувствителните механизми остават за финалното споразумение.

Пазарният ефект

За петрола проектът е потенциално негативен за цените, ако доведе до възстановяване на трафика през Ормуз и връщане на ирански износ.

За облигациите и централните банки ефектът е по-сложен. По-ниският петрол помага срещу инфлацията, но вече натрупаният енергиен шок може да остане в цените още месеци.

За акциите сделката е позитивна като намаляване на геополитическия риск, но само ако бъде подписана, приложена и подкрепена от реално възстановяване на доставките.

За Иран икономическият ефект може да бъде огромен, ако санкциите бъдат облекчени и страната получи достъп до петролни приходи, замразени активи и инвестиционен пакет от поне 300 млрд. долара.

Големият извод

Проектомеморандумът е най-сериозният опит за дипломатическо прекрояване на отношенията между САЩ и Иран от години. Но той не е финална сделка. Той е мост към сделка.

Силата му е, че обвързва сигурността, икономиката, ядрената програма и енергийния пазар в една обща рамка. Слабостта му е, че почти всяка важна точка изисква доверие между две страни, които исторически имат много малко доверие една към друга.

Ако меморандумът бъде подписан на 19 юни, пазарите вероятно ще го приемат като голяма стъпка към деескалация. Но истинският тест няма да бъде церемонията в Швейцария. Той ще бъде в следващите 30 и 60 дни - дали корабите реално ще тръгнат през Ормуз, дали санкционните разрешения ще бъдат издадени, дали активите ще бъдат освободени и дали ядрените преговори ще произведат проверим резултат.

Засега документът намалява риска от война, но не премахва риска от провал. Това е началото на възможен мир, не неговата гаранция.

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.