Снимка: iStock
Теодор Минчев
Един от най-големите парадокси на технологичната война между САЩ и Китай може да се окаже, че в опитите си да ограничат развитието на китайската индустрия за изкуствен интелект американските власти всъщност създават един от най-мощните икономически стимули за нейното развитие. Решението на Nvidia да преустанови продажбите на своите H200 процесори в Китай поставя този въпрос с особена острота. И докато вниманието на Уолстрийт е насочено към потенциалните пропуснати приходи за американския производител, далеч по-интересно от инвестиционна гледна точка е кой би могъл да се възползва от освободеното пазарно пространство.
Според публикация на TechCrunch временно изпълняващият длъжността главен изпълнителен директор на Nvidia Колет Крес е обявила, че компанията прекратява продажбите на H200 в Китай. Същевременно новите американски ограничения засягат и достъпа на китайски компании до модерни американски процесори чрез центрове за данни, разположени в трети страни. Според оценки на инвестиционната банка Jefferies тези ограничения могат да засегнат между 44 и 62 млрд. долара от потенциалните приходи на Nvidia от центрове за данни през следващата година. Ръководството на компанията обаче смята, че силното търсене на най-новите ѝ процесори ще компенсира този ефект. Но дори Nvidia да успее да компенсира напълно пропуснатите приходи, това не означава, че китайското търсене на изчислителна мощност ще изчезне. То просто ще трябва да намери алтернативен източник.
Именно тук инвестиционната история около Alibaba и Baidu започва да става особено интересна. Двете компании, които международните инвеститори традиционно възприемат като представители на електронната търговия и интернет рекламата, от години разработват собствени процесори чрез своите полупроводникови подразделения T-Head и Kunlunxin. За разлика от много други потенциални конкуренти на Nvidia обаче, Alibaba и Baidu разполагат и със собствен облачен бизнес, големи езикови модели, корпоративни клиенти и приложения за крайни потребители. Те са едновременно разработчици и потребители на технологията, която Китай все по-активно се опитва да замести.
При Baidu тази трансформация вече започва да се вижда във финансовите резултати. През третото тримесечие на 2026 г. приходите от облачна инфраструктура за изкуствен интелект нараснаха с 94% до 8.2 млрд. юана, докато приходите от предоставяне на изчислителна мощност чрез графични процесори отчетоха ръст от 191%. В същото време приходите от традиционния рекламен бизнес се свиха с 22%. Приходите от дейности, свързани с изкуствения интелект, вече представляват 53% от приходите на основното бизнес подразделение на Baidu. На практика американските ограничения могат да стимулират търсенето в сектор, който вече се превръща в основен двигател на растежа на китайската компания.
При Alibaba ситуацията е сходна. Приходите на облачното подразделение достигнаха 22.9 млрд. долара през финансовата 2026 г., като отчетоха годишен ръст от 34% в местна валута. През тримесечието до края на юни ръстът на външните приходи от облачни услуги се ускори до 45%. Разработването на собствени процесори чрез T-Head би могло постепенно да намали зависимостта на компанията от външни доставчици, да подобри икономиката на облачния бизнес и да създаде допълнителен източник на приходи. И докато създаването на конкурентоспособен процесор е преди всичко технологично предизвикателство, намирането на достатъчно голям пазар за него е икономическо. С последните си действия Вашингтон може би помага за решаването на втория проблем.
Исторически погледнато, едно от най-големите предизвикателства пред всеки нов участник в полупроводниковата индустрия е да убеди клиентите си да се откажат от вече утвърдена технологична екосистема. Конкурентното предимство на Nvidia не се изчерпва с производителността на нейните процесори. То включва софтуерната платформа CUDA, натрупания опит на разработчиците и огромната екосистема от приложения. При нормални пазарни условия преодоляването на тази бариера би отнело години. Американските ограничения обаче на практика намаляват възможностите за избор на китайските потребители и създават стимули за адаптирането на софтуерните приложения към местни хардуерни решения. В този смисъл Alibaba и Baidu могат да получат нещо изключително ценно за всеки развиващ се производител на полупроводници: голям вътрешен пазар, на който конкуренцията на технологичния лидер е административно ограничена.
Колко би могъл да струва този пазар? Ако използваме оценката на Jefferies за потенциално засегнатите приходи на Nvidia от 44 до 62 млрд. долара единствено като отправна точка, можем да направим едно интересно хипотетично упражнение. Пренасочването на едва 5% от подобен обем на търсене към китайски производители би било еквивалентно на между 2.2 и 3.1 млрд. долара годишни приходи. При 10% сумата би достигнала между 4.4 и 6.2 млрд. долара, а при 20% би възлязла на между 8.8 и 12.4 млрд. долара. Това не е прогноза за размера на китайския пазар или за бъдещите приходи на Alibaba и Baidu, а илюстрация на потенциалните финансови измерения на процеса по технологично заместване. Част от търсенето може изобщо да не бъде реализирано, а двата технологични гиганта ще трябва да се конкурират с Huawei, Cambricon и други местни разработчици на процесори.
Особено интересен в този контекст става потенциалът за самостоятелно борсово листване на Kunlunxin. Ако Baidu успее да реализира подобна операция в период на засилено търсене на китайски процесори, инвеститорите за първи път биха получили пряка пазарна оценка на един от най-интересните технологични активи в структурата на групата. Сходна логика би могла да се приложи и към T-Head на Alibaba, макар че подобен сценарий засега остава хипотетичен. И в двата случая обаче възниква въпросът доколко настоящите пазарни оценки на компаниите отразяват потенциала на техните полупроводникови подразделения.
При пазарна капитализация от едва 26.1 млрд. долара Baidu се търгува с 34% дисконт спрямо балансовата стойност на собствения си капитал. Alibaba от своя страна е оценена на около 216 млрд. долара, като акциите ѝ се търгуват под цената, на която приключиха първия си борсов ден през септември 2014 г. Дванадесет години по-късно и при близо двадесеткратен ръст на приходите в местна валута инвеститорите на практика плащат по-малко за една акция на компанията. На фона на оценките на американските технологични гиганти подобна ситуация заслужава особено внимание.
Това не означава, че излизането на Nvidia от китайския пазар е еднозначно положителна новина за двете компании. В краткосрочен план ограниченията могат да повишат разходите им за изчислителна мощност, да забавят разработването на езикови модели и да окажат допълнителен натиск върху маржовете. Китайските производители продължават да се сблъскват и с ограничения пред достъпа до най-модерните технологии за производство на полупроводници. В хоризонт от три до пет години обаче икономическите последици могат да бъдат съвсем различни. Натрупването на производствен опит, увеличаването на мащабите и разработването на собствена софтуерна екосистема биха могли постепенно да подобрят конкурентоспособността на китайските процесори.
В повече от 25 години на финансовите пазари съм виждал неведнъж как регулаторни решения, възприемани първоначално като заплаха за дадена индустрия, впоследствие се превръщат в източник на конкурентно предимство за част от участниците в нея. Въпросът е дали при Alibaba и Baidu не сме свидетели именно на подобен процес. Докато инвеститорите плащат огромни оценъчни премии за достъп до американската полупроводникова индустрия, експозицията към китайската все още може да бъде придобита като част от технологични конгломерати, чиито акции се търгуват далеч под историческите си върхове.
И може би най-голямата ирония на технологичната война ще бъде, ако Вашингтон направи за китайските производители на процесори онова, което те трудно биха постигнали сами в условията на свободна конкуренция. Осигури им пазар.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.10 | ▲0.18% |
| USDJPY | 159.90 | ▲0.32% |
| GBPUSD | 1.31 | ▼0.05% |
| USDCHF | 0.84 | ▼0.02% |
| USDCAD | 1.43 | ▼0.19% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 50 259.10 | ▼0.26% |
| S&P 500 | 7 395.98 | ▲0.33% |
| Nasdaq 100 | 27 648.70 | ▲0.84% |
| DAX 30 | 25 742.70 | ▼0.24% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 63 569.80 | ▲0.88% |
| Ethereum | 1 796.58 | ▲1.23% |
| Ripple | 0.99 | ▲2.14% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 83.62 | ▲1.96% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 90.49 | ▼1.03% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 3 704.86 | ▼0.94% |
| ПшеницаUSd/bu. | 582.62 | ▲2.21% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 105.62 | ▼0.08% |
| Germany Bund 10 Year | 121.65 | ▼0.32% |
| UK Long Gilt Future | 85.20 | ▼0.33% |