Снимка: Istock

Пазарът рядко дава втори шанс по същия начин, по който го отнема. След спадове от порядъка на 10% до 15% в основните индекси – каквито се наблюдаваха в последните седмици – възстановяването обикновено не започва от най-стабилните компании, а от тези, които са понесли най-голям натиск от изтеглянето на ликвидност.

В настоящия цикъл това движение беше усилено от енергийния шок. Цените на петрола се покачиха с над 60% в рамките на месец преди примирието, което доведе до рязко затягане на финансовите условия. Доходността по 10-годишните американски облигации се движи около 4.3%, ниво, което исторически оказва натиск върху оценките, особено в технологичния сектор.

Именно в такива условия се активира ликвидностният механизъм. Изследванията показват, че акции с висока чувствителност към ликвидност изпреварват пазара средно с около 7.5 процентни пункта годишно след възстановяване. В предходни цикли това превъзходство дори достига 8%–9% на годишна база спрямо широкия индекс.

Причината е в мащаба на предварителния спад. Компании с по-висока бета – често над 1.2–1.5 – реагират непропорционално при отлив на капитал. Но именно това създава асиметрия при връщането му.

В текущата среда тази динамика вече започва да се вижда. Фючърсите върху Nasdaq реагираха с над 3% ръст само за една сесия при новина за деескалация, което показва колко чувствителен остава растежният сегмент към промяна в ликвидността.

Същото важи и за отделните компании. Nvidia, която остава една от най-ликвидно чувствителните акции, вече показва движения от порядъка на 5% в рамките на ден. Morgan Stanley и Charles Schwab, като представители на финансовия сектор, реагират директно на очакванията за ликвидност и кредитни условия, като при подобни фази исторически се движат с 20%–30% в рамките на първите месеци от възстановяването.

При потребителските компании като Target и Comcast ефектът е по-свързан с разходите на домакинствата. Данните показват, че при спад в цената на енергията от 10%–15%, потребителските разходи започват да се стабилизират в рамките на едно тримесечие, което се отразява директно върху приходите.

В технологичния слой компании като Adobe и Skyworks Solutions са особено чувствителни към дисконтовата ставка. При спад в доходностите с 50 до 100 базисни пункта, valuation multiple-ите в сектора исторически се разширяват с 10%–20%.

Тази комбинация оформя ясен профил:

Това не са прогнози, а исторически диапазони, наблюдавани в предходни цикли.

Макро рамката допълва картината. Средният месечен ръст на заетостта в САЩ около 68,000 души показва стабилност, но не и прегряване. Инфлацията остава над 2%, а енергийният компонент е основният двигател на волатилността. При спад на петрола с над 15% за ден, както се случи при примирието, натискът върху инфлацията се облекчава почти незабавно на очакванията ниво.

Психологическият механизъм е също измерим. Индексът на волатилност VIX остава над 20, което означава, че страхът не е изчезнал. Именно в такива зони исторически започват първите фази на възстановяване, защото позиционирането остава предпазливо.

Исторически аналог може да се види през 2020 г., когато след спад от над 30% пазарът възстанови над 60% в рамките на следващите 12 месеца, като най-силно се представиха именно високобета акциите. Подобен модел се наблюдава и след 2008 г., когато финансовият сектор отчете ръстове от над 50% в първата година след дъното.

Основната теза се подсилва от числата. Това не е въпрос на избор на „най-добрите“ компании, а на разбиране на механизма. Акциите, които падат най-много при липса на ликвидност, са същите, които се движат най-силно при нейното връщане.

И когато пазарът започне да преминава от режим на страх към режим на стабилизация, именно тази чувствителност към ликвидност се превръща в основен източник на превъзходство, не защото рискът изчезва, а защото започва да се пренасочва.

Европейският контекст добавя още един слой към тази динамика. Индекси като STOXX Europe 600 също преминаха през спадове от близо 10% в рамките на същия период, но реакцията на европейските акции традиционно изостава спрямо САЩ с между 1 и 3 месеца в подобни цикли. Причината е структурна – Европа остава по-зависима от външна енергия и по-чувствителна към цената на петрола, което удължава фазата на натиск върху маржовете.

При текущи нива на енергията над $90 за барел, индустриалните разходи в Европа остават под натиск, особено в Германия и Италия, където енергийната интензивност на икономиката е по-висока. Това означава, че дори при спад в петрола от 15%–20%, ефектът върху европейските компании се проявява със закъснение от едно до две тримесечия.

В същото време именно тази забавена реакция създава потенциална асиметрия. Европейските акции, особено в цикличните сектори като индустриите, банкирането и луксозните стоки, исторически показват по-рязко догонващо движение, когато глобалната ликвидност се подобрява. Банковият сектор в Европа например често реагира с ръстове от 20%+ в рамките на ранната фаза на възстановяване, когато кредитните условия се стабилизират.

Допълнителен фактор е валутата. При силен долар и отслабено евро, европейските износители получават краткосрочно конкурентно предимство, което се отразява директно в приходите. Това създава вторичен канал на възстановяване, различен от американския, който е по-фокусиран върху вътрешното търсене.

Европа обаче остава по-чувствителна към енергийния риск. Докато САЩ могат да се позиционират като нетен износител на енергия, Европа остава нетен вносител, което означава, че всеки нов шок в цените се пренася директно в икономиката. Това прави възстановяването по-неравномерно, но не по-слабо, а просто по-зависимо от външни фактори.

В този смисъл цикълът не е синхронен, а фазово изместен. САЩ водят първата вълна на възстановяване, докато Европа реагира във втората фаза, често с по-висока амплитуда, когато несигурността започне да намалява.

Това поставя европейските акции в специфична позиция – не като лидер на възстановяването, а като усилвател на вече започналото движение.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.