Снимка: iStock

Новият американски текст към Иран е стеснил част от различията между двете страни, но ключовите спорове за обогатения уран, Ормузкия проток и гаранциите за прекратяване на бойните действия оставят неясен пътя към сделка. Доналд Тръмп предупреди, че Съединените щати не приемат постоянна система за такси през стратегическия воден коридор.

Решаващият проблем остава ядреният въпрос. Съединените щати настояват Иран да предаде запасите си от обогатен уран и да се ангажира с прекратяване на обогатяването за продължителен период. За Вашингтон това е гаранция, че Техеран няма да може да използва материала за създаване на атомно оръжие. За иранското ръководство подобно условие изглежда като политическо унижение и фактическо лишаване от суверенно право, поради което публичните позиции остават твърди.

Моджтаба Хаменей допълнително усложни дипломатическата картина, след като според Reuters е издал указание почти оръжейният уран на страната да не бъде изпращан в чужбина. Този сигнал беше възприет от пазарите като пречка пред евентуален пробив и първоначално тласна цените на петрола нагоре. По-късно обаче фокусът се измести към друг спор - възможността Иран и Оман да установят някаква форма на постоянна такса за преминаване през Ормузкия проток.

Доналд Тръмп реагира остро на тази идея. Пред журналисти в Белия дом той заяви: „Искаме да е отворен, искаме да е свободен, не искаме такси“. Американският президент добави, че това е международен воден път и че в момента такси не се събират. Изказването му очерта още една червена линия в преговорите, защото Ормузкият проток е една от най-чувствителните точки за световната енергийна сигурност.

Марко Рубио също затвърди позицията на Вашингтон, като предупреди, че система за такси би направила споразумение със Съединените щати практически невъзможно. Така темата за ядрената програма вече не стои сама в центъра на разговорите. До нея се нареждат контролът върху морския трафик, блокадата на иранските пристанища, войната в региона и исканията на Техеран за размразяване на санкционирани активи.

Петролният пазар отрази това объркване с резки движения. Brent първо поскъпна с над 3 процента, а след това се обърна надолу и се търгуваше с понижение от повече от 1,5 процента, под 104 долара за барел. Така инвеститорите показаха, че не възприемат дипломатическите сигнали като стабилна основа за очакване на бързо споразумение. Според Goldman Sachs глобалните запаси от суров петрол и петролни продукти се изтеглят с рекорден темп през месеца, което прави всеки риск около Ормузкия проток още по-чувствителен.

На политическо равнище тонът също остава твърд. Президентът на Иран Масуд Пезешкиан заяви, че страната му „никога няма да отстъпи“ в преговорите. Ден по-рано той написа в X, че принуждаването на Иран да капитулира чрез натиск е „нищо повече от илюзия“. Тези думи са насочени както към външната аудитория, така и към вътрешната публика, за която всяка отстъпка по ядрената програма може да бъде представена като слабост.

Вашингтон от своя страна продължава да държи на заплахата за военна ескалация като част от натиска. Доналд Тръмп предупреди, че атаките могат да бъдат подновени скоро, ако Иран не приеме американските условия. „Или ще имаме сделка, или ще направим някои неща, които са малко неприятни“, заяви той, като добави, че се надява това да не се случи. Този цитат показва двойната линия на американската администрация - отворена врата за преговори, но и готовност за сила.

Проектът, около който се водят разговорите, изглежда е краткосрочно споразумение в 14 точки. То предвижда Иран да отвори отново Ормузкия проток, а Съединените щати да вдигнат блокадата на иранските пристанища. След това двете страни би трябвало да преминат към по-дълбоки преговори за ядрената програма на Техеран. Подобна рамка може да намали непосредствения риск от ескалация, но не решава най-тежките въпроси, които стоят зад конфликта.

Ливан също остава част от уравнението. Иранското външно министерство настоява за ангажимент, че бойните действия ще приключат „на всички фронтове, включително Ливан“. Там Израел продължава да воюва с подкрепяната от Техеран Hezbollah, а прекратяването на огъня остава крехко. Израел се противопоставя на изтегляне на войските си от арабската държава и продължава да разглежда иранското влияние в региона като пряка заплаха.

Израелският фактор усложнява още повече позицията на Тръмп. Според Axios американският президент и израелският премиер Бенямин Нетаняху са провели напрегнат телефонен разговор. Малко след това Тръмп заяви пред журналисти, че Нетаняху ще направи „каквото искам да направи“. Подобна формулировка носи демонстрация на контрол, но и подсказва, че между Вашингтон и Тел Авив има различия за това докъде трябва да стигне военният натиск върху Иран.

Военната реторика от израелска страна не отслабва. Министърът на енергетиката Ели Коен заяви, че при подновяване на бойните действия в Иран няма да има „свещена крава“. По думите му следващият етап би включвал удари по икономически цели, енергийни обекти, петрол, газ и електроцентрали. Това поставя преговорите в още по-опасна рамка, защото всеки провал може да означава не просто връщане към старото ниво на конфликт, а преминаване към по-тежка фаза.

Вътрешнополитическият натиск в Съединените щати също нараства. Републиканското ръководство в Камарата на представителите внезапно отмени гласуване за войната, след като отсъствия в собствените им редици заплашиха да донесат неприятно поражение за Тръмп. Това стана след равен вот по резолюция за спиране на американските военни действия срещу Иран. В Сената отделна резолюция за прекратяване на войната вече премина процедурно препятствие, макар още да не е стигнала до окончателен вот.

Дипломацията в момента се движи по тънка линия между прагматичен компромис и нова ескалация. Иран признава, че американското предложение е намалило част от различията, но отказва да даде ясен знак, че е готов на отстъпки по най-важните точки. Съединените щати говорят за сделка, но едновременно с това поставят условия, които Техеран трудно може да приеме без вътрешнополитическа цена.

Най-вероятният краткосрочен сценарий е продължаване на преговорите при висока пазарна и военна нервност. Ормузкият проток, уранът и Ливан се превръщат в три свързани изпитания за всяка бъдеща рамка. Сделка все още е възможна, но вече не зависи само от готовността за дипломатически текст. Тя зависи от това дали всички страни могат да приемат ограничения, които изглеждат болезнени за собствените им политически позиции.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия с финансови инструменти.