Снимка: iStock

Инвеститорите отново започват да вярват, че акциите са естествена защита срещу инфлацията. Историята обаче показва, че това често е една от най-опасните заблуди на пазарите. Именно върху това предупреждава анализаторът на Bloomberg Саймън Уайт в нов свой анализ, който идва в изключително чувствителен момент за глобалните пазари.

Причината е, че светът постепенно навлиза в нова инфлационна фаза, движена от енергийния шок, геополитическото напрежение и огромните фискални дефицити. И въпреки това инвеститорите продължават агресивно да купуват акции, особено технологични компании. Според проучването на Bank of America сред фондовите мениджъри очакванията за по-висока инфлация вече са на най-високите си нива от пандемията насам. В същото време разпределението към акции бележи рекорден месечен скок за последните над 25 години. Това според Уайт е фундаментално противоречие.

Проблемът идва от една концепция, която повечето инвеститори подценяват – продължителността на активите. На теория акциите изглеждат като добра защита срещу инфлация, защото компаниите притежават реални активи, а приходите и печалбите им могат да растат заедно с цените в икономиката. Но реалността е по-сложна.

Акциите имат много висока „продължителност“, защото голяма част от стойността им идва от печалби, които инвеститорите очакват далеч в бъдещето. А когато инфлацията се повиши, пазарът започва да дисконтира тези бъдещи печалби с много по-висока цена на капитала. Именно тогава високите оценки започват да се свиват.

Това е и причината 70-те години да бъдат толкова важен исторически урок. По време на Голямата инфлация акциите не се превръщат в защита срещу инфлацията. Напротив. Те се оказват един от най-слабите класове активи. В този период суровините, енергията и активите с ниска продължителност се представят далеч по-добре. Инвеститорите буквално започват да избягват акциите, защото високата инфлация унищожава оценките им. Именно тогава се появява и известната корица на BusinessWeek „Смъртта на акциите“ от 1979 г.

Днешната ситуация има някои тревожни прилики с този период. Американският фондов пазар отново е доминиран от компании с изключително висока продължителност. Основният двигател е технологичният сектор. Nvidia, Microsoft, Amazon, Meta и Alphabet концентрират огромна част от капитализацията на индексите, а оценките им предполагат огромни бъдещи печалби години напред.

Технологичният сектор днес има едни от най-високите нива на продължителност в историята. Според Bloomberg именно технологиите, потребителските компании и телекомуникациите са най-чувствителни към висока инфлация и по-високи лихви. От другата страна стоят енергетиката и комуналните услуги, които традиционно имат по-ниска продължителност и по-добро представяне при инфлационна среда.

И тук започва голямата дилема на пазара. В момента инвеститорите едновременно очакват по-висока инфлация и купуват най-дългите активи в света – технологичните акции. Това работеше прекрасно през последното десетилетие, когато инфлацията беше ниска, лихвите близо до нула, а ликвидността огромна. Но режимът започва постепенно да се променя.

Доходността по 30-годишните американски облигации вече премина 5%, а 10-годишните облигации се движат около 4.6%. Това означава, че цената на капитала се покачва. А колкото по-висока е цената на капитала, толкова по-трудно става оправдаването на екстремни оценки.

Именно затова пазарът започва да изглежда все по-крехък под повърхността. Да, индексите все още са близо до рекорди, но реалната широчина на ралито е ограничена. Малък брой мегакомпании поддържат пазара, докато все повече сектори започват да изостават.

Интересното е, че дори самата AI революция може да не се окаже достатъчна защита срещу инфлационния риск. Много инвеститори вярват, че изкуственият интелект ще доведе до огромен ръст на производителността и ще намали ценовия натиск в икономиката. Но според Уайт това е опасно предположение. Ако автоматизацията доведе до масови съкращения, политическият натиск за по-големи държавни разходи и социална подкрепа може да стане още по-силен. А това би означавало още по-големи дефицити и потенциално още по-висока инфлация.

Тук се появява и една много по-дълбока структурна промяна. Последните 15 години бяха доминирани от среда на евтини пари, ниска инфлация и постоянно разширяване на оценките. Именно това позволи на технологичните компании да достигнат исторически нива на капитализация. Nvidia вече струва над 5 трилиона долара. Microsoft е над 3 трилиона. Apple надхвърля 4 трилиона. Alphabet се приближава към 5 трилиона долара.

Но ако светът навлиза в по-дълъг период на структурно по-висока инфлация, тогава пазарът може да започне постепенно да променя начина, по който оценява риска и бъдещите печалби. А това би означавало, че огромните оценки на високотехнологичните компании вече няма да изглеждат толкова устойчиви, колкото през последното десетилетие.

Това не означава автоматично срив на пазара. Но означава, че инвеститорите вероятно подценяват колко чувствителни са акциите към инфлацията и лихвите. Историята на 70-те години показва, че когато инфлацията стане трайно висока, инвеститорите започват да предпочитат активи с по-ниска продължителност, по-стабилни парични потоци и по-реална връзка с физическата икономика.

Именно затова предупреждението на Bloomberg е толкова важно. Най-големият риск за пазара може да не бъде рецесията сама по себе си, а постепенната промяна в режима на инфлация и лихви. А ако този режим действително се промени, инвеститорите могат да открият твърде късно, че акциите не са толкова добра защита срещу инфлацията, колкото са вярвали.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.