Снимка: iStock

Теодор Минчев

Пазарът на Българска фондова борса през март не показва просто активност. Показва рязка промяна в интензитета на търговията, която контрастира със слабото ценово представяне на индексите и разкрива по-дълбока динамика в поведението на капитала.

Контекстът започва с оборота. Общият месечен оборот достига 110 376 823 евро, което представлява ръст от 172.81% спрямо предходния месец и 133.72% на годишна база. Това не е нормално колебание. Това е рязко увеличение на ликвидността, което обикновено се появява в моменти на преоценка или пренареждане на позиции.

Броят на сделките също се увеличава съществено до 9 804, с ръст от 3.67% на месечна база и 96.01% спрямо предходната година. Комбинацията от силно нарастващ оборот и по-умерен ръст на сделките подсказва нещо важно. Средният размер на сделките нараства, което означава, че по-големи участници започват да доминират потока, а не само дребни инвеститори.

Това поставя основата на целия анализ.

Пазарът не се движи от ентусиазъм. Движи се от преразпределение на капитал.

Структурата на търговията потвърждава тази теза. Най-голям дял заема сегментът „Стандарт“ с 49.46% от оборота или 54 595 796 евро. Това е ключов сигнал, защото именно този сегмент обикновено концентрира основната ликвидност и институционален интерес. След него се нареждат облигациите с 12.74% и EuroBridge с 6.40%, докато Premium сегментът заема 6.15%.

Фактът, че почти половината от оборота е концентриран в основния сегмент, означава, че движението не е спекулативно разпръснато. То е фокусирано.

Това се вижда и при най-ликвидните емисии.

Шелли груп ЕД отчита 1 786 сделки, Софарма АД 1 023, а Сирма груп холдинг АД 683. Това са компании с различен профил, но общото между тях е, че са добре познати на пазара и предлагат ликвидност.

И тук започва разминаването.

Въпреки силната активност, индексите се движат надолу.

SOFIX спада с 6.40% за месеца, въпреки че на годишна база остава нагоре с 5.51%. BGBX 40 губи 4.99%, BG TR30 намалява с 3.88%, а beamX отчита спад от 9.56%. Единствено BGREIT остава почти без промяна с минимален спад от 0.70%.

Това е ключов момент.

Когато ликвидността расте, а цените падат, това обикновено означава продажби, а не натрупване.

Но картината не е толкова еднозначна.

Разпределението между печеливши и губещи компании показва по-сложна структура. Само 4 емисии от SOFIX завършват месеца с ръст, докато 11 са на отрицателна територия. Сред печелившите са Холдинг Варна АД с 1.60%, Българска фондова борса АД с 1.26% и Адванс Терафонд АДСИЦ с 1.09%.

От другата страна спадовете са значително по-рязки. Сирма груп холдинг АД губи 18.42%, Уайзър Технолоджи АД 16.00%, а Шелли груп ЕД 14.53%.

Тази асиметрия е важна.

Пазарът не пада равномерно. Пада чрез концентрация на натиск в определени сегменти, най-вече технологичните и по-динамични компании.

Тук вече се появява връзката с глобалния контекст.

В международен план се наблюдава отдръпване от по-рискови активи и пренасочване към стабилност. Тази логика се пренася и върху българския пазар, макар и със закъснение. Компаниите с по-високи очаквания за растеж понасят по-силен натиск, докато по-стабилните и дивидентни бизнеси се държат по-добре.

Това се вижда и в относителната устойчивост на имотния сегмент, където BGREIT остава почти без промяна. Това не е случайно. В среда на несигурност активи с по-предвидими парични потоци запазват стойност по-добре.

Паралелно с това се появяват и нови капиталови събития, които дават сигнал за активност извън вторичния пазар. Пример е увеличението на капитала на Ейч Ар Кепитъл АД, което привлича около 5 млн. евро чрез публично предлагане. Това показва, че достъпът до капитал остава отворен, дори в среда на ценови спадове.

Друг важен елемент е стартирането на нови програми за растеж и финансиране на малки и средни предприятия, подкрепени от институции като Българска банка за развитие. Това подсказва, че пазарът не се свива, а се преструктурира.

Технологичният слой също не трябва да се подценява. Разширяването на достъпа до графични инструменти чрез партньорства с платформи като TradingView показва опит за модернизация на пазарната инфраструктура и привличане на по-широка база инвеститори.

Но тези инициативи са дългосрочни.

Краткосрочното поведение остава доминирано от предпазливост.

Това се вижда в самата структура на движенията. Спадовете са по-дълбоки и по-концентрирани, докато ръстовете са ограничени и разпръснати. Това е типичен сигнал за пазар в корективна фаза, а не в начало на нов възходящ цикъл.

Исторически подобни периоди се характеризират с висока активност и слабо ценово представяне. Причината е проста. Пазарът преминава през процес на преоценка, при който старите очаквания се заменят с нови, по-консервативни.

Именно това се случва в момента.

Инвеститорите не напускат пазара. Те променят позициите си.

Това е разликата между спад, воден от паника, и спад, воден от преразпределение.

В първия случай ликвидността изчезва. Във втория тя нараства.

Текущите данни показват второто.

Пазарът на Българската фондова борса не е слаб. Той е в преход.

И както често се случва в подобни моменти, най-важното не е посоката на индексите, а структурата на движенията зад тях, защото именно там се формира следващият етап от цикъла.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.