Снимка: Istock

Теодор Минчев

Българският капиталов пазар навлиза в структурна фаза на промяна, която не идва от външен капитал или глобален цикъл, а от вътрешна реорганизация на самата система – и именно там се крие значението на мултифондовия модел.

Въвеждането на този модел в пенсионните фондове не е просто регулаторна промяна, а трансформация на инвестиционната логика. До този момент капиталът на пенсионните дружества беше ограничен основно до регулирани пазари, което на практика означаваше силна концентрация в ликвидни, но ограничени по брой инструменти. Новата рамка разширява хоризонта – достъп до BEAM пазара, инфраструктурни проекти и дори механизми като lending pool, които добавят нов слой доходност чрез ефективно използване на активите.

Контекстът, в който това се случва, е особено важен. SOFIX преминава през корекция от около 10%, от нива близо до 1415 пункта до около 1220 пункта. Исторически това движение изглежда умерено. В последните две десетилетия индексът многократно е преминавал през спадове от 30% до 80%, след които са следвали възходящи цикли с ръст между 45% и 120%. Настоящото понижение е далеч от тези мащаби и по-скоро представлява нормализация след продължителен период без съществена корекция.

Това, което прави текущата ситуация различна, е фундаментът под пазара. При предходни цикли възстановяването често зависеше от външна ликвидност или глобален риск апетит. Днес се оформя вътрешен източник на капитал, който е значително по-устойчив. Активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 25 милиарда лева и продължават да растат чрез регулярни вноски. Това не е спекулативен поток, а системен.

Новите регулации създават механизъм този капитал постепенно да започне да се влива в по-широк спектър от активи, включително български компании извън традиционния сегмент. BEAM пазарът, който досега страдаше от ограничено институционално участие, може да се превърне в естествен получател на част от тези средства. Това има двоен ефект – от една страна осигурява финансиране за растящи компании, а от друга увеличава ликвидността и дълбочината на пазара.

Исторически подобни процеси са променяли цели пазари. Полша е най-чистият пример. Развитието на Варшавската борса в началото на 2000-те години беше пряко свързано с пенсионните фондове, които се превърнаха в структурен купувач. При по-малък пазар като българския ефектът може да бъде дори по-силен. Когато дневните обороти често са в рамките на няколко милиона лева, дори частично пренасочване на капитал от порядъка на няколко процента от тези 25 милиарда може да промени ценовата динамика.

В същото време оценките остават ниски. P/E на SOFIX е около 8.1, а P/B около 2.1, което е значително под нивата на развитите европейски пазари, където P/E често се движи между 15 и 20. Дори спрямо регионални пазари като Румъния, където съотношението е около 12–14, България остава с осезаем дисконт. Това означава, че пазарът не е надут от спекулативна премия, а растежът до момента е подкрепен от реални финансови резултати.

Тук се появява интересна комбинация. От една страна имаме корекция, която понижава краткосрочния риск апетит. От друга страна имаме структурен приток на капитал, който все още не е напълно материализиран. Точно такива моменти исторически се оказват преходни точки в пазарните цикли.

Психологическият елемент също не трябва да се подценява. Корекциите създават усещане за край на тренда, въпреки че в повечето случаи са част от него. Данни от глобалните пазари показват, че пропускането на малък брой силни дни може да намали дългосрочната доходност почти наполовина. Това подчертава колко трудно е да се таймира пазарът и защо дългосрочният капитал, какъвто е пенсионният, играе различна роля.

Мултифондовият модел добавя и още един слой – профилиране на риска. Различните подфондове ще могат да поемат различна степен на риск, което позволява по-голям дял на акции и алтернативни инвестиции при по-млади участници. Това естествено увеличава експозицията към капиталовия пазар в дългосрочен план.

Основната теза тук не е, че пазарът ще расте, а че неговата структура се променя. Ликвидността вече не зависи само от външни фактори, а започва да се изгражда отвътре. Това е фундаментална разлика спрямо предходните цикли.

Рискът остава в детайлите. Ликвидността не се появява моментално. Регулациите създават възможност, но реалното преразпределение на капитал ще бъде постепенно. В същото време глобалната волатилност и местната политическа несигурност могат да забавят процеса.

Но когато пазар с ниски оценки, исторически циклични корекции и нов източник на системен капитал се срещнат в една и съща точка, това обикновено не е край на цикъла, а негова трансформация в нещо по-устойчиво, макар и по-бавно разгръщащо се във времето.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.