Снимка: iStock

Българската фондова борса и Централният депозитар отново правят опит да събудят един пазар, който от години страда не толкова от липса на компании, а от липса на масова инвестиционна култура. На 10 юни ще се проведе дванадесетото издание на „Ден на акциите“, при което индивидуалните инвеститори ще могат да купуват и продават акции и структурирани продукти без такси към борсата, депозитара и участващите инвестиционни посредници при определени условия.

На пръв поглед това изглежда като малка символична инициатива. В действителност обаче подобни събития показват един много по-дълбок проблем на българския капиталов пазар: България остава една от страните в Европа с най-ниско участие на домакинствата във фондовия пазар, въпреки че депозитите в банковата система продължават да растат, а инфлационните цикли периодично изяждат реалната стойност на спестяванията.

Това е парадоксът на българския инвеститор. От една страна, има силен интерес към имоти, криптовалути и дори високорискови спекулативни активи. От друга страна, местният фондов пазар остава сравнително плитък, с ограничена ликвидност и ниско участие на дребни инвеститори. Именно тук инициативи като „Ден на акциите“ имат по-голямо значение, отколкото изглежда на пръв поглед.

Истинският проблем не е комисионата от няколко лева. Истинският проблем е психологическият праг. Много българи никога не са купували акция. За огромна част от населението фондовата борса остава нещо абстрактно, сложно или дори опасно. А реалността е, че в развитите икономики капиталовият пазар е една от основните машини за натрупване на дългосрочно богатство.

Контрастът със САЩ е огромен. Там над 60% от домакинствата имат някаква експозиция към акции, директно или чрез пенсионни фондове и ETF-и. В България този процент е многократно по-нисък. Това означава, че голяма част от българските спестявания стоят в нискодоходни депозити или в активи с ограничена ликвидност.

И точно тук идва интересният момент. Българската борса вече не е пазарът от началото на 2000-те. През последните години се появиха компании с реален растеж, международна експозиция и значително по-добро корпоративно управление. Имена като Shelly Group показаха, че дори от малък пазар могат да излязат компании с европейско значение и сериозно международно внимание. beam пазарът също отвори врата за по-малки и растящи компании, които иначе трудно биха получили достъп до капитал.

Разбира се, това не означава, че българският пазар внезапно е станал лесен или безрисков. Ликвидността остава ниска спрямо големите европейски пазари. При някои позиции дори сравнително малки обеми могат да движат цените сериозно. Това прави пазара по-волатилен и по-чувствителен към настроения. Но именно ниската ефективност понякога създава и възможности, които на огромните и свръханализирани пазари трудно се намират.

Интересен е и по-широкият макроикономически контекст. Европа влиза в период на по-голяма стратегическа несигурност. Лихвените цикли вече не изглеждат толкова предвидими. Енергийната криза от последните години показа колко уязвими са икономиките към геополитически шокове. В такава среда финансовата грамотност започва да става не просто инвестиционна тема, а въпрос на лична финансова устойчивост.

Именно затова инициативата има значение. Не защото ще доведе до огромен еднодневен оборот. А защото всяко подобно събитие постепенно нормализира идеята, че инвестирането не е запазено само за институции, фондове или професионални трейдъри.

Особено важно е, че инициативата включва и beam пазара. Това е сигнал, че Българската фондова борса се опитва да развива не само традиционните големи компании, но и екосистема за растящ бизнес. В дългосрочен план именно това е по-здравословният модел за малка икономика: повече достъп до капитал за предприемачи и повече участие на населението във финансовите пазари.

Разбира се, има и ограничения. Максимумът от 15 изпълнени поръчки и оборот до 1100 евро ясно показва, че инициативата е насочена към малките инвеститори и образователния ефект, а не към активните професионални участници. Но вероятно точно това е правилният подход. Българският капиталов пазар няма нужда от още краткосрочна спекулация. Той има нужда от повече доверие, повече участие и по-дългосрочно мислене.

Защото в крайна сметка един капиталов пазар не е просто място за търговия с акции. Той е отражение на финансовата зрялост на едно общество. А когато хората започнат да мислят като инвеститори, а не само като спестители, това постепенно променя и начина, по който функционира цялата икономика.

България все още е далеч от това ниво. Но подобни инициативи са малка стъпка в правилната посока.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.