Европейските акции започнаха новата търговска седмица рязко надолу, тъй като търговците следяха развитието в Близкия изток и скока на цените на петрола, пише CNBC.

Спирането на доставките от Катар и ефективното блокиране на Ормузкия проток връщат призрака на енергийната несигурност в Европа, превръщайки локалния военен конфликт в глобален ценови шок точно когато континентът трябва да пълни своите хранилища.

Представители на Федералния резерв казват, че войната в Иран може да повлияе на краткосрочните перспективи за инфлацията и да увеличи икономическата несигурност, потенциално отлагайки сроковете за по-нататъшни намаления на лихвените проценти, които се обсъждат, до по-късно тази година, пише Yahoo Finance.

Рязкото покачване на цената на петрола над 110 долара за барел бележи една от най-бързите и драматични промени на енергийните пазари през последните десетилетия. Международният бенчмарк Brent и американският West Texas Intermediate се повишиха с повече от 25 процента само за няколко дни, като от началото на конфликта ръстът вече надхвърля 50 процента за Brent и 60 процента за WTI. Темпото на това движение е сравнимо само с най-интензивните петролни ралита от 80-те години насам.

Златото поевтиня, под натиск от по-силния щатски долар и опасенията относно по-високите лихвени проценти, тъй като войната в Близкия изток се удължи във втора седмица, а петролът скочи до 120 долара за барел, пише "Блумбърг".

След исторически седмичен скок на петрола и задълбочаване на конфликта в Близкия изток, финансовите пазари са изправени пред сериозен тест. Инвеститорите преоценяват не само геополитическите рискове, но и траекторията на инфлацията, докато акциите и облигациите търсят нова точка на равновесие в среда на растяща волатилност и свиваща се ликвидност.