Снимка: iStock

От началото на войната с Иран пазарът направи нещо, което на пръв поглед изглежда противоречиво, но исторически е напълно логично. Индексите в Съединените щати се понижиха сравнително умерено, но под повърхността разпродажбата беше широка и много по-показателна от самото движение на S&P 500. До 6 март индексът е надолу с 2% за седмицата, Nasdaq Composite губи 2.2%, а Dow Jones Industrial Average 3%. В същото време 75% от компаниите в S&P 500 са на червено, а 79% от акциите в индекса са поевтинели за седмицата. Това не е изолирана корекция, а ранна фаза на пренареждане на риска, при която капиталът започва да наказва най-чувствителните към енергия, икономически цикъл и потребителско търсене сегменти.

Най-слабият сектор в S&P 500 след атаката е materials със спад от 7.2%, следван от consumer staples с 4.9%, healthcare с 4.6% и industrials с 4.1%. На пръв поглед най-изненадващ е именно спадът при суровинните компании. Обикновено суровините се възприемат като естествен печеливш при геополитически шок. Пазарът обаче тук не купува поскъпването на суровините, а оценява натиск върху печалбите. Когато петролът поскъпва рязко, химията, опаковките, строителните материали, металургията и голяма част от индустриалното производство започват да изглеждат по-уязвими, особено ако икономиката показва признаци на забавяне. Затова materials е най-слабият сектор. Пазарът не дава премия за по-високи цени на суровините, а прави отстъпка заради растящите разходи и съмненията дали компаниите могат да прехвърлят тези разходи върху клиентите си.

Именно тук европейската перспектива става още по-интересна. Ако в Съединените щати materials губи 7.2% само за седмица, в Европа логиката е още по-тежка. Европейската индустрия е по-енергоемка, по-зависима от вносни суровини и по-чувствителна към шок в цената на газа, петрола и транспорта. Това важи особено за химическите компании, строителните материали, специализираните индустриални производители и машиностроенето. Американският пазар наказва тези компании главно заради натиск върху печалбите. Европейският пазар в подобна среда започва да ги оценява и като риск за бъдещия растеж. Разликата е съществена. В Съединените щати ударът минава през разходите. В Европа той минава едновременно през разходите, валутата и по-високата зависимост от внос на енергия.

Втората голяма група губещи са секторите, които зависят от пътуванията и потреблението. Най-зле представилите се компании в S&P 500 след началото на конфликта са Norwegian Cruise Line Holdings със спад от 19.1% и Carnival с 18.3%. По-надолу в списъка са Southwest Airlines с 15.6% и United Airlines Holdings с 13.4%. Това не е просто страх от нестабилност на пазара. Това е класическа реакция на пазар, който вижда как по-скъпият петрол бързо се превръща в по-скъпо гориво, по-високи разходи и по-уязвимо потребление. Круизните оператори и авиокомпаниите винаги са сред първите жертви на енергиен шок, защото съчетават висока зависимост от горивото с висока зависимост от настроението на потребителите.

От европейска гледна точка този сигнал е още по-важен. Европейските авиолинии, туристически компании и развлекателен сектор по правило са по-изложени на комбинацията от по-слаб потребител, по-скъпа енергия и по-бавен икономически растеж. Ако американските круизни оператори и авиокомпании вече губят между 13% и 19% за дни, това означава, че европейският пазар логично ще продължи да натиска всички бизнеси, при които разходът за гориво е ключов, а възможността за повишаване на цените е ограничена.

Третата група под натиск са индустриалните производители, където пазарът започва да оценява не толкова рецесия, колкото свиване на печалбите. PPG Industries губи 13.4%, Freeport-McMoRan 12.8%, а Ford Motor 13.8%. Това са различни бизнеси, но посланието на пазара е сходно. Когато цената на енергията се покачва рязко, компаниите с дълги вериги на доставка, висока материална интензивност и ограничена възможност да прехвърлят разходите върху клиентите започват да се търгуват като късноцикличен риск.

Интересен и често подценяван е спадът в consumer staples, който губи 4.9%. Теоретично това трябва да е защитен сектор. На практика пазарът вижда друго. Когато транспортът, опаковките и суровините поскъпват рязко, дори защитните компании започват да усещат натиск върху печалбите. За Европа това е още по-важно, защото по-слабото евро спрямо долара допълнително оскъпява вносните суровини.

В същото време energy е единственият сектор на зелено, и то само с 1% за седмицата, въпреки че от началото на годината е нагоре с 25.6%. Това показва, че голяма част от добрата новина вече е включена в цените. Пазарът признава, че енергията печели от войната и скъпия петрол, но не е готов да плаща неограничена премия за това.

Именно тук се появява по-голямата европейска тема. Най-поевтинелите компании след началото на войната не са автоматично най-интересните, но те показват къде пазарът вижда най-голямата крехкост. В Съединените щати това са суровините, индустрията, транспортът и част от производствения сектор. В Европа аналогът е още по-ясен – химия, строителни материали, авиолинии, туризъм и циклична индустрия ще останат под най-силен натиск, ако петролът се задържи висок.

Историята обаче показва, че именно в такива моменти пазарът често продава Европа като едно цяло, преди да започне да прави разлика между отделните компании. Първата реакция почти винаги е груба и недиференцирана. Едва след това инвеститорите започват да отделят бизнесите, които могат да прехвърлят разходите си и да запазят печалбите си, от тези, които са структурно зависими от евтина енергия.

Европейски компании, които илюстрират натиска върху цикличните сектори

Airbus

Европейският авиационен производител е силно зависим от глобалния въздушен транспорт и инвестициите на авиокомпаниите. Когато цената на петрола се покачва, авиолиниите започват да ограничават разходите и да отлагат поръчки за нови самолети. Това прави компании като Airbus чувствителни към продължителни енергийни шокове, дори когато търсенето на пътувания остава стабилно.

BASF

Немската химическа група е класически пример за индустрия, при която енергията е ключов производствен разход. Производството на химикали изисква огромни количества газ и електроенергия. При рязко поскъпване на енергията натискът върху печалбите се увеличава, особено ако крайните клиенти не могат да поемат по-високите цени. Именно затова компании като BASF често са сред първите, които пазарът наказва при енергиен шок.

Lufthansa

Авиокомпаниите са един от най-чувствителните сектори към цената на петрола, защото горивото представлява значителна част от оперативните разходи. За компании като Lufthansa скъпият петрол означава по-високи разходи за полети и натиск върху печалбите. Ако към това се добави по-слаб потребителски апетит за пътувания, рискът за сектора се увеличава значително.

Сега най-важният въпрос за европейските пазари не е кои акции падат най-бързо в момента, а кои компании страдат от временен енергиен шок и кои имат бизнес модел, който остава устойчив дори при по-скъп петрол. В ранната фаза на геополитически кризи пазарът рядко прави тази разлика добре. Именно затова първата вълна на разпродажби почти винаги е най-резка и най-недиференцирана.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.