Снимка: iStock

Енергийните сътресения рядко се разчитат правилно в момента, в който се случват. Истинските им последици стават видими едва години по-късно, когато икономиките вече са променени. Днес Азия се намира именно в началото на подобен процес – потенциално по-дълбок и по-болезнен от петролните кризи през 70-те години на ХХ век.

Тогава първоначалните прогнози се оказаха напълно погрешни. Анализатори и институции очакваха стабилно търсене на петрол в Западна Европа и дори нарастване на вноса. Реалността обаче се разви в обратна посока. Рязкото поскъпване на суровината – до седемкратно увеличение – принуди държавите да променят енергийната си стратегия. Франция заложи на ядрена енергия, Великобритания започна масово използване на газ от Северно море, а Германия изгради връзки с огромните находища в Сибир.

Резултатът беше трансформационен. До средата на 80-те години потреблението на газ в Европа се удвои, докато това на петрол спадна с около една пета. Вносът на суров петрол се сви с близо една трета спрямо очакванията. Това не беше временна реакция, а трайна промяна на енергийната архитектура.

Днес първите признаци на сходен процес се появяват в Азия. Регионът е структурно зависим от внос на енергийни ресурси, като над 80% от петрола и газа, преминаващи през Ормузкия проток, са насочени именно натам. Зависимостта не само не намалява, а се задълбочава с всяка изминала година.

Държави като Япония и Южна Корея отдавна са сред най-зависимите от внос икономики, но тенденцията вече обхваща и други. Виетнам се превърна в нетен вносител на енергия, а Малайзия – въпреки собствените си ресурси – също започна да разчита повече на външни доставки. Индонезия, някога член на ОПЕК, от десетилетия компенсира недостига чрез внос.

Допълнителен натиск идва от изчерпването на местните газови находища в страни като Бангладеш, Пакистан и Тайланд. Това ги принуждава да разчитат на втечнен природен газ – пазар, който е скъп и все по-нестабилен. В подобна среда дори краткотрайни прекъсвания могат да имат сериозни икономически последици.

Първите ефекти вече се усещат от потребителите. В Южна Корея цените на традиционни храни нарастват, а инфлацията се ускорява под натиска на по-скъпите енергийни ресурси. В Япония храните поскъпват значително, а дори ежедневни услуги като обществените бани се оказват под натиск заради увеличените разходи за отопление.

Правителствата в по-богатите икономики все още разполагат с инструменти за омекотяване на удара – субсидии, стратегически резерви и контролирани цени. Но тези мерки имат ограничен хоризонт. С отслабването им ефектът върху потребителите става все по-осезаем, а доверието – по-крехко.

Транспортният сектор е сред най-засегнатите. Цените на авиационното гориво достигат рекордни нива, което принуждава авиокомпаниите да съкращават полети и да увеличават таксите. В резултат пътуванията поскъпват значително, а достъпът до тях се ограничава.

По пътищата ситуацията е още по-драматична. Някои държави въвеждат съкратени работни седмици, за да намалят потреблението на горива. В градове като Манила транспортните работници протестират срещу данъчната тежест върху горивата, докато доходите им се сриват. Социалният ефект от енергийния шок става все по-видим.

В по-бедните региони последиците са още по-тежки. Земеделците в Индия са изправени пред избор между разходи за гориво и торове, докато в Пакистан ограниченията в доставките на енергия водят до ежедневни прекъсвания на електрозахранването при екстремни температури.

Именно в тази среда се ускорява преходът към алтернативи. Чистата енергия постепенно се превръща от стратегическа опция в икономическа необходимост. Недостигът на втечнен газ в Индия например води до рязко търсене на електрически уреди за готвене, които стават по-достъпни от традиционните решения.

Пазарът на електрически превозни средства също реагира бързо. Продажбите растат, а в някои държави те вече достигат значителен дял от новите регистрации. Китайските производители засилват присъствието си, докато местни компании се опитват да наваксат.

Паралелно с това слънчевата енергия преживява бум. Вносът на соларни панели в редица страни нараства рязко, а новите инсталации се увеличават с темпове, които до скоро изглеждаха нереалистични. За много домакинства и бизнеси това вече не е екологичен избор, а начин за оцеляване в условията на нестабилни цени.

Глобалната енергийна индустрия дълго време разчиташе именно на Азия като двигател на бъдещото търсене на изкопаеми горива. Настоящата криза обаче поставя под съмнение този сценарий. Ако регионът ускори прехода към алтернативни източници, очакванията за растеж могат да се окажат силно преувеличени.

Историята от 70-те години показва, че подобни сътресения не просто променят краткосрочните тенденции, а пренаписват дългосрочните правила на играта. Европа никога не се върна към предишните нива на потребление на петрол. Днес има все повече признаци, че Азия може да тръгне по сходен, но още по-радикален път.

Ако кризата около Ормузкия проток се проточи, натискът върху икономиките ще се засили, а стимулите за преход към нова енергийна система ще станат още по-мощни. В този смисъл настоящият момент може да се окаже не просто криза, а повратна точка.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.