Снимка: Istock

Теодор Минчев

Корекциите на фондовите пазари рядко се възприемат спокойно от инвеститорите. В краткосрочен план спадовете почти винаги създават усещане за несигурност и съмнение дали възходящият тренд не е приключил. Историята на финансовите пазари обаче показва, че подобни периоди са неизбежна част от пазарния цикъл и много често се оказват именно моментите, когато се създават най-добрите възможности за дългосрочните инвеститори. Българският капиталов пазар не прави изключение от това правило.

След силното начало на годината и достигането на нива около 1415 пункта индексът SOFIX премина през естествено охлаждане и в момента се търгува около 1269 пункта. Това означава спад от приблизително десет процента от последния връх. На фона на глобалната волатилност, напрежението на международните пазари и известната политическа несигурност в страната, подобно движение изглежда напълно разбираемо. В исторически контекст обаче подобна корекция изглежда по-скоро умерена, отколкото тревожна.

За да се оцени реалното значение на настоящото движение, е полезно да се погледне към историята на индекса. SOFIX съществува от 2000 година и през този период е преминал през няколко ясно изразени цикъла на растеж и спад. В рамките на тези повече от две десетилетия индексът е преживял редица корекции от над 15%, които традиционно се приемат за сериозни пазарни спадове. Най-драматичният период беше глобалната финансова криза през 2007–2009 година, когато индексът загуби повече от 80% от стойността си. Последваха нови спадове през 2011–2012 година, през периода 2014–2016 година и отново в периода 2018–2020 година. Във всеки от тези случаи понижението беше значително, но след него пазарът успяваше да премине към нов възходящ цикъл.

Основни корекции на SOFIX от създаването му

Справка: Infostock.bg

Историческата статистика показва, че след подобни корекции SOFIX често е нараствал с повече от 50% в следващите години. Това е закономерност, която се наблюдава не само на българския пазар, но и на развитите международни пазари. Корекциите създават момент, в който оценките на компаниите стават по-привлекателни, а инвеститорският интерес постепенно се връща.

Настоящият цикъл има и една особеност, която го прави различен от предишните периоди. След пандемичния спад през 2020 година SOFIX се намира в сравнително устойчив възходящ тренд и вече близо пет години не е преживявал корекция от повече от 15%. За българския пазар това е необичайно дълъг период на относителна стабилност. В исторически план подобни спадове са се появявали средно на всеки година и половина до две години. Фактът, че подобна корекция липсва вече толкова дълго време, показва, че настоящият възходящ цикъл може да е по-устойчив, отколкото изглежда на пръв поглед.

Още по-интересно е, че въпреки силния ръст на индекса през последната година оценките на българските компании практически не са се увеличили. Когато индексът беше около 900 пункта през март миналата година, съотношението цена към печалба за SOFIX беше около 8.45, а съотношението цена към счетоводна стойност беше приблизително 2.05. Днес, при значително по-високи нива на индекса, P/E остава около 8.1, а P/B е около 2.1. Това означава, че покачването на индекса до голяма степен е било подкрепено от подобрение във финансовите резултати на компаниите, а не от рязко увеличение на пазарните оценки.

В международен контекст това прави българския пазар сравнително привлекателен. На много от развитите европейски пазари съотношението цена към печалба често се движи между 15 и 20. Дори в рамките на региона България остава един от по-евтините пазари. В Румъния например, която е най-близкият сравним пазар по размер и структура, основният индекс BET се търгува при съотношение цена към печалба в диапазона около 12–14. Това означава, че българските акции се търгуват при значителна отстъпка спрямо румънските, въпреки че икономическата динамика на двете страни е сходна.

Тази разлика в оценките може да се обясни с по-ниската ликвидност на българския пазар и с по-малкото присъствие на международни институционални инвеститори. Именно тук обаче се крие и един от потенциалните двигатели на бъдещия растеж. Активите на пенсионните фондове в България вече надхвърлят 25 милиарда лева, а постепенно се увеличават възможностите част от тези средства да бъдат инвестирани на местния капиталов пазар. След присъединяването на страната към еврозоната се очаква институционалните инвеститори да увеличат още повече присъствието си на борсата. Дори малък процент от тези средства да бъде насочен към български акции, ефектът върху пазара може да бъде значителен, тъй като българският капиталов пазар остава сравнително малък.

В продължение на повече от десетилетие основният проблем на Българската фондова борса беше един и същ – липсата на ликвидност. Ниските дневни обороти, ограниченото количество свободно търгувани акции и рискът инвеститорите да не могат лесно да изградят или закрият по-големи позиции често отблъскваха по-големите институционални участници. Дори когато отделни компании показваха стабилни финансови резултати, пазарът оставаше сравнително плитък.

Постепенно обаче започва да се оформя структурен вътрешен източник на капитал. Активите на пенсионните фондове в България вече надхвърлят 25 милиарда лева, а с въвеждането на мултифондовете и по-гъвкавите инвестиционни портфейли възможностите част от тези средства да бъдат насочени към акции ще се увеличават. За разлика от краткосрочните спекулативни потоци, пенсионният капитал представлява дългосрочно и регулярно търсене – средства, които постъпват всеки месец чрез осигурителните вноски и постепенно се разпределят на капиталовия пазар.

Историята на пазарите в Централна и Източна Европа показва, че подобни механизми могат да имат силен ефект върху развитието на капиталовите пазари. Полша например изгради значителна част от ликвидността на Варшавската борса именно чрез пенсионните фондове, които се превърнаха в структурен купувач на местните акции. При по-малки пазари като българския подобен ефект може да бъде дори по-осезаем. В среда, в която дневните обороти често са в рамките на няколко милиона лева, дори умерено увеличение на институционалното търсене може да доведе до значително движение в цените.

Именно в този контекст корекциите на пазара придобиват особено значение. Те създават момент, в който оценките на компаниите стават по-привлекателни точно в период, когато структурните капиталови потоци към пазара започват да се засилват. Ако подобни потоци се материализират през следващите години, настоящите нива на индекса могат да се окажат една от онези фази в пазарния цикъл, които впоследствие изглеждат като добра входна точка за дългосрочните инвеститори.

През последните години се наблюдава и постепенно връщане на интереса към българските акции. Все повече инвеститори започват да обръщат внимание на стабилните дивиденти, които изплащат редица компании от индекса, както и на сравнително ниските оценки на пазара. В среда на умерени лихви и ограничени алтернативи за доходност, акциите започват да се разглеждат като привлекателна възможност за дългосрочни инвестиции.

Историята на фондовите пазари показва и още един важен урок. Най-големият риск за инвеститорите често не е самата корекция, а моментът, в който те решават да напуснат пазара. Данни от американските пазари показват, че ако инвеститор пропусне само десетте най-добри дни на пазара в рамките на няколко десетилетия, неговата средна годишна доходност може да се понижи почти наполовина. Това показва колко трудно е да се „таймира“ пазарът и защо много инвеститори предпочитат да разглеждат корекциите като възможност, а не като заплаха.

В този контекст настоящото понижение на SOFIX може да се разглежда като естествена пауза след силния ръст на индекса през последните години. Фундаменталните фактори, които подкрепят българския пазар, остават налице – сравнително ниски оценки на компаниите, стабилни финансови резултати, потенциални нови капиталови потоци от институционални инвеститори и постепенно нарастващ интерес към местния пазар.

Историята на финансовите пазари рядко се повтаря по абсолютно същия начин, но често се римува. А в случая на SOFIX историята показва, че корекциите рядко са били краят на възходящия цикъл. Много по-често те са се оказвали моментът, когато започва следващият.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.