Снимка: Istock

Теодор Минчев

БФБ може тепърва да започва да расте, защото най-важната промяна вече не е в оценките, а в източника на капитала

Ако първата част на историята за Българската фондова борса беше свързана с това дали текущата корекция на SOFIX е нормална, втората част трябва да се концентрира върху нещо по-важно. Истинският въпрос вече не е дали индексът е паднал от 1414 до 1231 пункта, а дали пазарът постепенно излиза от стария си режим на хронична ликвидна недостатъчност и влиза в нов режим, при който вътрешният капитал започва да създава собствена инерция. Именно тук се появява и най-силният аргумент защо БФБ може да е не в края, а в началото на по-дълъг възходящ цикъл.

Данните от пазара показват картина, която на пръв поглед изглежда противоречива, но всъщност е конструктивна. За периода от 15 септември 2025 година до 17 март 2026 година SOFIX нараства с 14.9%, или със 159.73 пункта, от 1071.73 до 1231.46 пункта, въпреки че междувременно е достигнал връх от 1414.60 пункта и след това е преминал през осезаемо охлаждане. Това означава, че дори след корекцията индексът остава убедително над изходното си ниво за периода. Още по-интересно е, че това движение не е резултат от еуфория и раздуване на мултиплите. Към 16 март 2026 година SOFIX се търгува при P/E от 7.88 и P/B от 2.03. Това са нива, които не звучат като пазар, изпреварил фундаментите си. Те звучат като пазар, който все още се търгува с вграден скептицизъм.

Точно тук започва по-дълбоката теза. Българският пазар исторически не е бил ограничаван от липса на отделни добри компании, а от липса на достатъчно постоянен капитал, който да превърне фундаментите в тренд. В продължение на години БФБ изглеждаше евтина, но това не беше достатъчно. Ликвидността беше плитка, дневните обороти бяха ограничени, а по-големите институционални инвеститори трудно можеха да изграждат позиции без да влияят на цените. Именно това държеше пазара в ниска орбита. Евтиният пазар без постоянен купувач не е катализатор. Той е просто евтин пазар.

Сега обаче се променя най-важната променлива, а именно естеството на капитала, който може да влезе на борсата. След влизането на България в еврозоната в началото на 2026 година пазарът вече функционира в среда на премахнат валутен риск на вътрешно ниво и с много по-ниска психологическа бариера за институционалните участници. Това не означава автоматично рязък приток на международни пари, но означава нещо по-важно. БФБ вече е много по-лесна за интеграция в рамката на европейските портфейли, а местните инвеститори мислят в същата валута, в която мислят и външните фондове. Това е структурна, а не козметична промяна.

Още по-важна е вътрешната страна на уравнението. Активите на пенсионните фондове в България вече надхвърлят 25 милиарда лева. Това е именно този тип капитал, който може да промени цял пазар, защото е дългосрочен, повтаряем и не зависи от моментното настроение. Тези средства не влизат еднократно, а постъпват постоянно чрез ежемесечни осигурителни вноски. Когато подобен капитал започне по-осезаемо да се насочва към местни акции, той не просто купува отделни компании. Той създава нова ликвидна основа за целия пазар.

Точно тук примерът с Полша е особено важен. Варшавската борса не се превърна в най-значимия пазар в Централна и Източна Европа само защото полските компании бяха по-добри. Един от основните двигатели беше това, че пенсионните фондове се превърнаха в структурен купувач на местни акции. Те създадоха вътрешно търсене, което направи пазара по-дълбок, по-ликвиден и по-разпознаваем за международните инвеститори. Логиката е проста. Първо идва постоянният вътрешен капитал, след това идва ликвидността, а едва след това идва преоценката от външния свят. При по-малък пазар като българския ефектът от подобен процес би могъл да бъде дори по-осезаем, защото базата е значително по-ниска.

Числата на БФБ вече подсказват началото на такъв преход. За разглеждания период компонентите на SOFIX генерират оборот от 157.7 милиона лева при 31 405 сделки и обща пазарна капитализация от около 7.6 милиарда лева. Това все още не е дълбок пазар в международен контекст, но е достатъчно голяма основа, за да започне да реагира чувствително на устойчиво търсене.

Вижда се и ясна вътрешна ротация. Централна кооперативна банка поскъпва с 100.14%, БФБ с 84.75%, Сирма с 40.31%, Софарма с близо 28%, Доверие с над 29%, Първа инвестиционна банка с 19.2%, Еврохолд с 10.54%, Химимпорт с 23.55%. Това не е поведение на напълно апатичен пазар. Това е поведение на пазар, който започва да пренарежда оценките си там, където вижда ликвидност, история и потенциал.

Още по-показателна е структурата на търговията. Само Софарма формира 31% от оборота в SOFIX за периода, Доверие 23%, БФБ 9%, Сирма 8%. Това означава, че ликвидността все още е концентрирана, но и че вече има ясно изразени ядра на активност, около които може да се надгражда. При сделките картината също е интересна. Софарма, Сирма, Доверие и БФБ заемат съществен дял от активността, което показва, че пазарът постепенно се консолидира около по-разпознаваеми истории. Това е типичен ранен етап на по-дълъг възходящ процес. Първо се движат ликвидните и познатите имена, след това пазарът започва да разширява участието си.

Преминаването към търговия в евро на съставните дружества на SOFIX в началото на януари 2026 година също не трябва да се подценява. То изглежда техническо, но всъщност е институционално важно. Колкото по-малко оперативни и валутни препятствия има пред един пазар, толкова по-лесно той влиза в инвестиционния радар на по-големите участници. Малките пазари не растат само заради резултатите на компаниите. Те растат, когато стават по-лесни за притежаване.

Точно поради това текущите оценки имат толкова голямо значение. Ако SOFIX се търгуваше при P/E от 15 или 18, тезата за следваща фаза на ръст щеше да изглежда много по-слаба. Но при 7.88 печалби и 2.03 счетоводна стойност пазарът продължава да изглежда евтин не просто спрямо развитите пазари, а и спрямо собствената си потенциална ликвидна трансформация. Това е важната разлика. Досега българските акции бяха евтини в среда на ограничен капитал. Следващата фаза може да бъде пазар, който остава сравнително евтин, но вече започва да се захранва от по-устойчив вътрешен капитал. Тогава двигателят на растежа вече няма да бъде само печалбата на компаниите, а и разширяването на оценките.

Именно тук корекциите започват да изглеждат по различен начин. Пазар, който няма структурен купувач, често превръща корекциите в продължителен застой. Пазар, в който започва да се появява устойчиво вътрешно търсене, може да превърне корекциите в точки на акумулация. Това е съществена промяна в логиката на цикъла. Историята на SOFIX до момента беше история на ръстове, които често се прекъсваха от липса на последваща ликвидност. Следващата история може да бъде различна именно защото ликвидността вече не е само въпрос на настроение, а постепенно се превръща във въпрос на структура.

В този смисъл БФБ може да тепърва да започва да расте не защото е преживяла корекция, а защото най-сетне започва да се появява вътрешният механизъм, който да направи този растеж по-устойчив. Еврозоната намали бариерите. Пенсионните фондове създават дългосрочна база. А самият пазар все още не изглежда оценен за подобен сценарий. Истинската история тук не е текущото ниво на SOFIX. Истинската история е, че след години на евтин, но плитък пазар, Българската фондова борса може постепенно да се превръща в пазар, който вече има капиталова основа за по-дълъг и по-зрял възходящ цикъл.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.