Снимка: iStock

Националният форум за преход към сетълмент T+1 постави ясен акцент върху една от най-важните инфраструктурни промени за капиталовия пазар в последните десетилетия – съкращаването на времето за сетълмент на сделки с финансови инструменти. Конференцията събра представители на регулатори, борси, депозитари, инвестиционни посредници и пазарни участници, които обсъдиха не просто техническите параметри на прехода, а стратегическите последици за ликвидността, риска и конкурентоспособността на българския пазар.

Преминаването към T+1 означава, че сделките ще се уреждат един работен ден след сключването им, вместо досегашния стандарт T+2. На пръв поглед това изглежда като чисто оперативна промяна, но всъщност става дума за фундаментално пренареждане на начина, по който функционира пазарната инфраструктура. По-краткият сетълмент намалява кредитния и контрагентния риск, ограничава нуждата от обезпечения и прави системата по-устойчива при стресови сценарии. Именно тези аргументи стоят в основата на глобалната тенденция към ускоряване на сетълмента.

Примерите от големите пазари вече са налице. Съединените щати преминаха към T+1 през 2024 г., като процесът бе подготвян години наред с активното участие на всички звена – от клиринг и депозитари до брокери и институционални инвеститори. Първоначалните опасения за оперативни затруднения и спад на ликвидността не се оправдаха. Напротив, пазарът успя да се адаптира сравнително плавно, а по-бързият сетълмент се превърна в нов стандарт, който подобри управлението на риска и намали системните експозиции. Канада също се присъедини към този модел, а в Европа темата вече е във фокуса на регулаторите и пазарните инфраструктури.

Именно европейският контекст е ключов за България. Като сравнително малък и отворен пазар, местната екосистема няма лукса да изостава структурно от водещите практики. Преходът към T+1 се разглежда не само като мярка за повишаване на сигурността, но и като инструмент за по-добра интеграция със западните пазари. В свят, в който капиталът се движи с все по-висока скорост, всяко технологично или процедурно забавяне се превръща в конкурентен недостатък.

По време на форума бе подчертано, че реалните предизвикателства не са концептуални, а организационни. По-краткият сетълмент изисква по-бърза обработка на сделки, по-добра синхронизация между участниците и по-висока степен на автоматизация. За инвестиционните посредници това означава инвестиции в системи, промени в работните процеси и по-строга дисциплина при управлението на ликвидността. За депозитарите и клиринговите институции – оптимизация на циклите и по-тясна координация с международните инфраструктури.

В същото време ползите не се изчерпват с управлението на риска. По-бързият сетълмент освобождава капитал, намалява необходимостта от финансиране „между датите“ и потенциално прави търговията по-ефективна за активните участници. За институционалните инвеститори това означава по-добро използване на ресурсите, а за пазара като цяло – по-висока оперативна привлекателност. В дългосрочен план подобни промени могат да окажат положителен ефект върху ликвидността, особено ако са съчетани с други реформи и стимули за участие.

Интересен акцент в дискусиите бе и въпросът за синхронизацията между различните класове активи и пазари. При T+1 всяко разминаване между валутни, капиталови и деривативни пазари става по-видимо. Това поставя на дневен ред нуждата от по-добра координация не само на национално, но и на регионално ниво. В този смисъл преходът към T+1 не е изолирана реформа, а част от по-широк процес на модернизация на пазарната инфраструктура.

Общият тон на форума бе прагматичен. Участниците не подцениха сложността на процеса, но и не го представиха като непреодолим. Опитът на други пазари показва, че при добра подготовка и ясен график рисковете могат да бъдат управлявани. По-важното е, че отлагането на подобна стъпка носи свои собствени рискове – риск от маргинализация и отдалечаване от глобалните стандарти.

Преходът към T+1 е още едно доказателство, че капиталовите пазари се движат в посока по-висока скорост, по-нисък риск и по-голяма технологична интеграция. За България това е тест за зрялост на пазарната екосистема и способността ѝ да се адаптира към глобалните промени. Форумът ясно показа, че темата вече не е „дали“, а „как“ и „кога“. И именно от отговорите на тези въпроси ще зависи доколко местният пазар ще успее да се позиционира адекватно в новата среда.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.