Технологичният сектор навлиза в нов етап на автоматизация, след като Fujitsu официално представи своята генеративна AI услуга Fujitsu Application Transform, позиционирайки се в центъра на нарастваща структурна трансформация в разработката на софтуер. Платформата, базирана на модела Kozuchi, е създадена да анализира сложни legacy кодови бази и автоматично да генерира пълна проектна документация, включително за остарели езици като COBOL.
Пазарите на акции вече не се движат с ясно изразен тренд, а се компресират в по-тесен диапазон, където въпросът не е дали следващото движение ще бъде нагоре или надолу, а колко голямо реално може да бъде то. При положение че основните индекси са с около 7% до 9% под последните си върхове, средата вече не отразява оптимизъм, но и не е преминала в истински стрес. Именно в такива режими структурата започва да има по-голямо значение от самия наратив.
Пазарният въпрос дали предстои срив не е нов, но контекстът, в който се задава днес, е различен. След силно тригодишно рали S&P 500 се намира в зона на изчерпване на импулса, където посоката вече не се определя от растеж, а от натрупани напрежения – геополитика, инфлация и валуации. Самият факт, че индексът е приблизително 6% под върховете си, без да има ясен макро срив, показва, че пазарът не капитулира, а пренастройва очакванията си.
Пазарният контекст в края на март 2026 г. се променя бързо, но не по начина, по който заглавията внушават. Спад от близо 6% при S&P 500 и около 9% при Nasdaq не е изолиран пазарен шум, а част от по-широка макро рамка, в която енергийният шок и очакванията за забавяне на растежа започват да се преплитат. Петролът се покачва, доходността остава висока, а пазарите започват да пренареждат риска, без все още да навлизат в класическа капитулация.
Конфликтът с Иран не просто повиши геополитическия риск, а разруши класическата логика на диверсификация, при която различните класове активи се движат асиметрично. Днес виждаме обратното – синхронизиран натиск върху акции, облигации и дори част от защитните активи, което създава усещането, че капиталът няма къде да се „скрие“.
Контекстът се измества по начин, който пазарите все още не отразяват напълно. На повърхността доминира инфлационният шок – петрол над $110, покачващи се доходности и очаквания за по-строга политика на Федералния резерв.
