В опит да убеди обществото преди предстоящия национален референдум, швейцарското правителство позиционира новото споразумение с Европейския съюз не просто като икономически договор, а като жизненоважен щит срещу нарастващата геополитическа нестабилност, въпреки сериозните вътрешни критики относно цената и националния суверенитет.
Европейската централна банка се изправя пред едно от най-сложните решения в паричната политика след пандемията. Докато финансовите пазари започват да залагат на ново повишение на лихвите още през тази година, все по-голяма част от икономистите смятат, че институцията може да запази текущите нива за значително по-дълъг период – дори до края на десетилетието.
Индикатор за инфлация, следен отблизо от Федералния резерв, се покачи през януари, което е поредният знак, че цените са били постоянно повишени дори преди войната с Иран да причини скокове в цените на петрола и газа, пише AP.
Геополитическите кризи винаги са били част от финансовите пазари, но рядко се случва те да променят фундаменталните правила, по които инвеститорите управляват риска. Именно това започва да се случва сега, след ескалацията на конфликта около Иран и нарастващото напрежение в Близкия изток.
Скокът в цените на петрола и нарастващите опасения относно частното кредитиране карат пазарната активност да наподобява тази преди световната финансова криза, според Майкъл Хартнет от Bank of America.
На фона на нарастващото напрежение в Близкия изток и риска от нов енергиен шок за глобалната икономика, въпросът за уязвимостта на България към подобни сътресения отново излиза на преден план. Именно тази тема беше сред основните акценти по време на форума „Money.bg Лични финанси: Бъдеще“, организиран от Money.bg, където главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов очерта по-широкия контекст на възможните икономически ефекти от войната и енергийните сътресения.
