Снимка: iStock

След близо две десетилетия, в които американският фондов пазар беше подкрепян от недостиг на акции, Уолстрийт навлиза в обратна фаза. Компаниите вече не само изкупуват обратно собствени книжа и ограничават свободно търгувания капитал. Все по-често те излизат на пазара, за да продават акции, да финансират растеж и да използват високите оценки като източник на евтин капитал.

Това е важна промяна, защото през последните години една от скритите сили зад възхода на американските индекси беше именно намаляващото предлагане на акции. Обратните изкупувания свиваха броя на книжата в обращение, големи компании оставаха частни по-дълго, а инвеститорите се конкурираха за все по-ограничен достъп до качествени публични активи. Сега тази логика започва да се обръща.

Според изчисления на JPMorgan Chase първичните публични предлагания, вторичните емисии и други продажби на акции могат да добавят около 1,5 трилиона долара нетно ново предлагане на американския пазар през следващите две години, дори след приспадане на обратните изкупувания. Ако тази прогноза се реализира, това би бил най-силният период на нетно емитиране на акции от края на 90-те години насам.

Символът на тази промяна е SpaceX. Компанията на Илон Мъск осъществи най-голямото първично публично предлагане в историята, след като продаде акции за 75 млрд. долара и поскъпна с 19% в първия си ден на търговия. Самият мащаб на сделката показва колко различна е пазарната среда. Преди години подобна емисия би изглеждала почти невъзможна за поглъщане. Днес тя се случва на фона на огромен инвеститорски интерес към изкуствения интелект, космическата икономика и компаниите, които дълго време бяха недостъпни за публичните пазари.

След SpaceX вниманието се насочва към OpenAI и Anthropic. Заедно тези компании могат да се превърнат в следващия тест за апетита на инвеститорите към мегапредлагания. Общите им оценки вече се движат в мащаби, които до скоро бяха запазени само за най-големите публични технологични гиганти. Това създава нова ситуация: публичният пазар вече не просто оценява растежа, а трябва да го финансира.

Причината е ясна. Бумът на изкуствения интелект изисква огромни инвестиции в дата центрове, графични процесори, енергийна инфраструктура и облачен капацитет. Първоначално големите технологични компании разчитаха на свободен паричен поток и дълг. Но при по-високи лихви и все по-големи капиталови нужди този модел става по-труден. Затова емитирането на акции отново се превръща в естествен инструмент за финансиране.

Alphabet е показателен пример. Години наред компанията беше сред големите купувачи на собствените си акции. Сега, след значителни дългови емисии за финансиране на AI експанзията, тя планира продажба на акции за 85 млрд. долара. Това не е просто корпоративно решение, а сигнал за по-широка промяна: капиталовият цикъл в технологиите се измества от връщане на пари към акционерите към агресивно набиране на нов капитал.

Тази промяна има и пазарна цена. Когато компаниите изкупуват акции, те намаляват предлагането и подкрепят цените. Когато започнат масово да продават акции, ефектът е обратен. Пазарът трябва да намери нови купувачи, които да поемат допълнителното предлагане. Въпросът вече не е само колко добри са SpaceX, OpenAI или Anthropic като бизнеси, а дали системата има достатъчно капитал, за да абсорбира целия нов поток от акции без напрежение върху оценките.

Точно тук се появява рискът. Отделно всяка голяма сделка може да изглежда управляема. Но взети заедно, IPO-тата, вторичните предлагания и финансирането на AI инфраструктурата могат да създадат натиск, който пазарът не е усещал от години. Исторически големите вълни на емитиране на акции често се появяват в периоди на инвестиционен ентусиазъм - железопътни линии, телекомуникации, интернет инфраструктура. Те финансират бъдещето, но понякога пристигат точно когато оценките вече са високи.

Днес S&P 500 се търгува при около 25 пъти печалбата, което е едно от по-високите нива за този век. За компаниите това е удобен момент да продават акции: инвеститорите плащат високи оценки, а дългът остава по-скъп, отколкото беше през по-голямата част от предходното десетилетие. От гледна точка на корпоративните финансови директори логиката е проста - когато пазарът е готов да плати скъпо за бъдещ растеж, капиталът трябва да се набере сега.

От гледна точка на инвеститорите обаче въпросът е различен. Ако една компания продава акции при рекордни оценки, това може да означава, че тя вижда настоящия момент като изгоден за себе си. А това невинаги е същото като изгоден момент за купувача. Тази асиметрия е особено важна при мегапредлагания, при които голяма част от растежа вече е капитализиран в частните оценки преди излизането на борсата.

Ролята на дребните инвеститори също не е за подценяване. Делът на индивидуалната търговия в общия борсов обем се е увеличил значително спрямо 2010 г., а SpaceX отдели необичайно висок дял от предлагането си за индивидуални инвеститори. Това показва, че компаниите вече разчитат не само на институционални фондове, а и на масов инвеститорски интерес, подхранен от недостига на достъп до най-желаните частни компании.

Това не означава непременно, че пазарът е пред срив. По-скоро означава, че условията стават по-сложни. Ако корпоративните печалби останат силни, новото предлагане може да бъде поето без драматичен удар върху индексите. Но ако ръстът на печалбите се забави, ако AI инвестициите започнат да изглеждат прекалено тежки или ако инвеститорският апетит отслабне, новите емисии могат да се превърнат в реален насрещен вятър.

Големият извод е, че Уолстрийт напуска ерата на недостига. След години, в които публичните пазари страдаха от липса на нови големи компании, сега те може да получат твърде много от тях наведнъж. SpaceX, OpenAI и Anthropic не са просто отделни истории за растеж. Те са част от по-голям цикъл, в който капиталът отново се насочва към финансиране на инфраструктурна технологична експанзия.

Този цикъл може да създаде нови шампиони, но и да промени математиката на пазара. Когато предлагането на акции расте, инвеститорите вече не могат да разчитат само на инерцията на обратните изкупувания, индексните потоци и ентусиазма около AI. Те трябва отново да задават стария, но решаващ въпрос: кой ще купи всички тези акции - и на каква цена?

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия.