Снимка: iStock

Финансовите пазари често реагират най-силно не на самите събития, а на премахването на несигурността около тях. Именно това наблюдаваме днес след новината за постигнатото споразумение между САЩ и Иран, което предвижда прекратяване на конфликта, постепенно възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток и нов кръг от дипломатически преговори през следващите месеци.

Първоначалната реакция на пазарите беше повече от показателна. Фючърсите върху Nasdaq скочиха с над 1.5%, фючърсите върху S&P 500 добавиха около 1%, а цената на петрола се понижи с близо 5% само за няколко часа. За много инвеститори това изглежда като поредната геополитическа новина, която ще бъде забравена след няколко дни. Истината обаче може да се окаже много по-интересна, особено за европейските акции.

Парадоксално или не, най-големият печеливш от евентуалното нормализиране на отношенията между Вашингтон и Техеран може да не бъде американският фондов пазар. Големият победител може да се окаже Европа.

Причината е проста. Докато Съединените щати са сред най-големите производители на петрол и природен газ в света, Европа остава един от най-големите нетни вносители на енергия. Това означава, че всяко поевтиняване на суровините действа като своеобразно намаление на данъците за европейската икономика. Когато петролът се движи около 120-125 долара за барел, разходите за транспорт, производство, отопление и логистика скачат. Когато същият този петрол падне към 80-85 долара, милиарди евро остават в джобовете на европейските компании и потребители.

Точно затова инвеститорите трябва да гледат отвъд краткосрочното движение на цената на петрола. Истинската история не е в суровината сама по себе си. Истинската история е какво означава по-евтината енергия за печалбите на компаниите.

Германската индустрия вероятно е най-добрият пример. Последните няколко години бяха изключително трудни за германските производители. След войната в Украйна и последвалата енергийна криза Германия загуби част от конкурентното си предимство именно заради високите енергийни разходи. Компании като BASF, Volkswagen, BMW и Mercedes бяха принудени да работят в среда на много по-скъпа енергия от тази, на която разчитаха десетилетия наред. Ако петролът и природният газ започнат устойчиво да поевтиняват, това може да се превърне в своеобразен подарък за германската икономика точно в момент, когато тя отчаяно се нуждае от нов импулс.

Особено интересен е случаят с химическата индустрия. За компании като BASF цената на енергията не е просто разход. Тя е една от основните суровини в производствения процес. Дори малко подобрение в енергийните разходи може да доведе до значително подобрение на оперативните маржове. Именно затова германските акции често реагират много по-чувствително на движенията в цените на енергията, отколкото американските технологични компании.

Още по-интересна е връзката между петрола и инфлацията. През последните години европейските централни банкери водят тежка битка срещу инфлационния натиск. Част от този натиск идваше именно от енергийния сектор. Когато цените на петрола и газа растат, поскъпват транспортът, храните, индустриалното производство и почти всяка стока по веригата на доставки. Обратният процес работи по същия начин.

Ако цената на Брент се стабилизира под 90 долара през следващите месеци, това може да ускори дезинфлационния процес в Европа. А по-ниската инфлация означава нещо изключително важно за инвеститорите – повече пространство за намаляване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка.

Тук започва втората вълна на потенциалните ефекти. По-ниските лихви не помагат само на икономиката. Те влияят директно върху оценките на акциите. Исторически европейските пазари се представят значително по-добре в среда на падащи лихви и стабилизираща се инфлация. Именно затова новината за Иран има потенциала да бъде много по-важна за DAX, CAC 40 и STOXX Europe 600, отколкото за самия S&P 500.

Третият голям победител може да се окаже европейският потребител. Това е аспект, който пазарът често подценява. През последните няколко години домакинствата в Европа бяха подложени на постоянен натиск от високи цени на енергията, по-високи лихви и нарастващи разходи за живот. Всеки спад в цените на горивата и енергията увеличава разполагаемия доход на домакинствата.

На пръв поглед това изглежда незначително. Но когато десетки милиони европейци започнат да харчат малко повече за пътувания, луксозни стоки, дрехи или развлечения, ефектът върху корпоративните приходи може да бъде значителен. Именно затова компании като LVMH, Inditex, Adidas, H&M и Ryanair могат да се окажат сред косвените печеливши от едно споразумение, което на пръв поглед няма нищо общо с техния бизнес.

Подобна логика важи и за банковия сектор. Европейските банки преживяха няколко трудни години, белязани от опасения за рецесия, кредитен риск и забавяне на икономическия растеж. Ако по-ниските цени на енергията намалят вероятността от икономически спад, това автоматично подобрява перспективите за кредитния сектор. По-малко фалити, по-малко необслужвани кредити и по-добра икономическа активност означават по-добра среда за банки като BNP Paribas, Santander, UniCredit и ING.

Разбира се, не всички са победители.

Големите европейски енергийни компании вероятно ще усетят обратния ефект. По време на конфликта инвеститорите започнаха да оценяват сценарий на продължително високи цени на петрола. Ако този сценарий отпадне, част от очакваните бъдещи печалби също ще изчезнат. Компании като Shell, BP и TotalEnergies вероятно ще продължат да генерират солидни парични потоци, но перспективата за свръхпечалби постепенно започва да избледнява.

Историята предлага няколко интересни паралела. След края на Първата война в Персийския залив през 1991 година цените на петрола се понижиха рязко, инфлационният натиск отслабна, а фондовите пазари започнаха продължителен възходящ цикъл. Причината не беше единствено самият петрол. Причината беше, че инвеститорите внезапно получиха повече яснота относно бъдещето.

Пазарите обичат предвидимостта. Те могат да се справят с почти всяка реалност, стига тя да бъде достатъчно ясна. Несигурността е това, което инвеститорите ненавиждат най-много. Именно затова често наблюдаваме силни ралита след края на геополитически конфликти, дори когато икономическите щети все още не са напълно отстранени.

Тук обаче има и едно важно предупреждение. Пазарите вероятно реагират на заглавията по-бързо, отколкото на реалността. Отварянето на Ормузкия проток не означава автоматично нормализиране на глобалните енергийни пазари. Застрахователите, транспортните компании и търговците на суровини ще искат доказателства, че споразумението е устойчиво. Възможно е да минат седмици или дори месеци преди трафикът и доставките да се върнат напълно към нивата отпреди конфликта.

Това означава, че инвеститорите не трябва да възприемат настоящата реакция като край на историята. По-скоро тя е началото на нова глава. Следващите 60 дни преговори между Вашингтон и Техеран ще бъдат не по-малко важни от самото споразумение.

Но ако приемем, че договореностите се реализират успешно и Ормузкият проток остане отворен, икономическите последици могат да бъдат значителни. По-ниски енергийни разходи, по-слаба инфлация, по-голям шанс за понижения на лихвите и по-силен потребител са комбинация, която Европа не е виждала от години.

Именно затова най-интересният въпрос днес не е дали петролът ще падне с още пет или десет долара. Най-интересният въпрос е дали мирното споразумение между САЩ и Иран няма да се превърне в неочаквания катализатор, който европейските пазари чакаха през последните няколко години.

Ако това се случи, инвеститорите може да открият, че истинската възможност не е била в Близкия изток, а в европейските акции.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.