Снимка: iStock

Само преди два месеца светът изглеждаше опасно близо до нов енергиен шок. След началото на военния конфликт между САЩ, Израел и Иран в края на февруари, инвеститорите започнаха да моделират сценарии, които доскоро изглеждаха немислими. Цената на петрола Brent премина границата от 125 долара за барел, европейският природен газ поскъпна рязко, а анализаторите започнаха да говорят за риск от глобална стагфлация, подобна на тази от 70-те години на миналия век.

Днес ситуацията изглежда коренно различна. Президентът Доналд Тръмп заяви, че още в неделя може да бъде подписано временно споразумение с Иран, което да доведе до повторното отваряне на Ормузкия проток и постепенно прекратяване на конфликта. Макар Техеран да отрича, че финално решение вече е взето, самият факт, че двете страни обсъждат конкретен текст на споразумение, показва колко драматично се е променила ситуацията през последните седмици.

Пазарите вече реагират така, сякаш най-лошият сценарий е избегнат. Именно това обяснява защо петролът продължава да поевтинява въпреки липсата на окончателна сделка. Brent се понижи с над 5% само в рамките на последната сесия и вече се намира далеч под априлските върхове. Европейският природен газ също отбеляза рязък спад, а инвеститорите започват постепенно да премахват геополитическата премия, която беше вградена в цените през последните месеци.

Причината е проста. Ормузкият проток не е просто още един морски маршрут. Това е най-важната енергийна артерия на световната икономика. Преди началото на конфликта през него преминаваха приблизително 140 кораба дневно. През този тесен морски коридор преминават около 20% от световните доставки на петрол и значителна част от глобалната търговия с втечнен природен газ. Всеки ден на блокада означава милиарди долари загуби и огромен риск за световната икономика.

От европейска гледна точка залогът е още по-голям. Докато САЩ разполагат със собствено производство на петрол и природен газ, Европа остава силно зависима от вносни енергийни ресурси. След енергийната криза през 2022 г. европейските икономики така и не успяха напълно да възстановят конкурентоспособността си спрямо американската индустрия. Нов скок на енергийните цени би нанесъл тежък удар върху производствения сектор в Германия, Италия и Франция, точно в момент когато растежът остава крехък.

Това обяснява защо европейските пазари вероятно ще бъдат сред най-големите печеливши, ако споразумението действително бъде подписано. По-ниски цени на петрола означават по-ниска инфлация. По-ниска инфлация означава повече пространство за намаляване на лихвите от Европейската централна банка. А по-ниските лихви са точно това, от което европейската икономика има нужда след повече от две години на практически стагниращ растеж.

Въпреки това инвеститорите трябва да бъдат внимателни. Историята на преговорите между Вашингтон и Техеран е изпълнена с провалени договорки, последвани от нови ескалации. Самият Тръмп многократно заявяваше през последните месеци, че окончателно споразумение е близо, но нито едно от тези обещания не се материализира. Дори днес остават сериозни разногласия между страните.

Вашингтон настоява Иран да се откаже от всякакви възможности за създаване на ядрено оръжие и да предаде високообогатения си уран. От своя страна Техеран настоява да получи достъп до замразените си активи, както и компенсации за щетите от войната. Допълнително усложнение е въпросът за контрола върху Ормузкия проток. Иран категорично отказва да се откаже от суверенитета си върху стратегическия воден път, а бъдещият режим на управление остава предмет на ожесточени спорове.

Още по-голям риск представлява фактът, че потенциалната сделка е изградена на принципа „стъпка по стъпка“. Според информацията всяка следваща фаза от споразумението ще отключва нови икономически облекчения за Иран. Именно тук се крие слабостта на цялата конструкция. Колкото повече етапи има една подобна договорка, толкова повече възможности съществуват тя да бъде нарушена.

Пазарите обаче не търгуват перфектния сценарий. Те търгуват вероятности. А вероятността за пълномащабен регионален конфликт днес е значително по-ниска, отколкото беше преди месец. Това е и причината инвеститорите постепенно да пренасочват вниманието си от геополитиката обратно към икономическите фундаментални фактори.

Особено интересна е реакцията на облигационните пазари. До неотдавна инвеститорите се страхуваха, че петрол над 120 долара ще принуди централните банки отново да затегнат паричната политика. Днес тази опасност изглежда все по-малка. Ако Ормузкият проток бъде отворен и доставките се нормализират, енергийният компонент на инфлацията може да започне да работи в обратна посока още през следващите месеци.

Това поставя Европа в изключително интересна позиция. Парадоксално, континентът може да се окаже един от най-големите бенефициенти от евентуалното споразумение. Европейските акции продължават да се търгуват с осезаем дисконт спрямо американските, а по-ниските енергийни разходи биха могли да подобрят корпоративните печалби значително по-бързо от очакваното.

Разбира се, остава и въпросът за Израел. Страната не е част от преговорите и премиерът Бенямин Нетаняху многократно е показвал предпочитание към по-твърд подход спрямо Техеран. Именно затова всяка договорка остава уязвима на политически натиск от различни страни. Дори подписването на меморандум няма автоматично да означава край на напрежението.

Истинският въпрос за инвеститорите не е дали сделката ще бъде подписана в неделя. Истинският въпрос е дали светът навлиза в нова фаза на деескалация. Ако това се случи, една от най-големите заплахи за глобалната икономика през 2026 г. може постепенно да отпадне. Това би означавало по-ниски цени на енергията, по-ниска инфлация и по-добри условия за растеж както в Европа, така и в голяма част от развиващия се свят.

Засега пазарите изглежда залагат именно на този сценарий. Но както историята многократно е показвала, когато става дума за Близкия изток, най-опасното нещо е да приемеш, че несигурността е изчезнала.

Понякога най-големите движения на пазарите започват именно в момента, в който инвеститорите решат, че кризата е приключила.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.*