Снимка: iStock

САЩ и Иран са постигнали споразумение за прекратяване на военния конфликт и за повторно отваряне на Ормузкия проток - един от най-важните енергийни коридори в света. Сделката временно сваля напрежението от петролните пазари, но не решава най-дълбоките въпроси между Вашингтон и Техеран: ядрената програма на Иран, санкциите, регионалното влияние и ролята на Израел.

Американският президент Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е завършена и че САЩ разрешават незабавното премахване на военноморската блокада. От иранска страна посланието беше представено по различен начин - като дипломатическа победа за Техеран и отстъпление на Вашингтон. Точно това разминаване в публичния прочит показва колко крехка остава договореността, въпреки че пазарите вече реагираха като на деескалация.

Споразумението предвижда край на конкурентните блокади около Ормузкия проток, отказ от нови взаимни атаки и начало на разговори за иранската ядрена програма. Очаква се Техеран да получи облекчения по част от санкциите, свързани с износа на петрол. Възможни са и допълнителни финансови стимули, обвързани с изпълнение на конкретни условия, но тези параметри остават неясни.

Най-важното за световната икономика е Ормузкият проток. През него обичайно преминава около една пета от глобалните доставки на петрол и втечнен природен газ. Затварянето или силното ограничаване на движението през този маршрут превърна локалния конфликт в глобален инфлационен риск. Всяка несигурност около протока веднага се пренася върху цените на енергията, транспортните разходи, инфлационните очаквания и решенията на централните банки.

Затова първата реакция на валутните пазари беше типична за спад на геополитическия риск. Доларът отслабна спрямо основни валути, а по-рисковите валути като австралийския долар отчетоха повишение. Подобна реакция не означава, че инвеститорите вече приемат мира за сигурен, а че непосредственият сценарий на ново блокиране на енергийните доставки изглежда по-малко вероятен.

Политическият риск обаче остава висок. Нито САЩ, нито Иран са публикували окончателния текст на споразумението. Ирански представители заявиха, че меморандумът ще бъде публикуван след официалното подписване, насрочено за 19 юни. Това оставя място за различни интерпретации, вътрешнополитически натиск и опити всяка страна да представи резултата като своя победа.

За Тръмп сделката идва в чувствителен момент. Войната се превърна в политическо бреме за Белия дом, особено на фона на предстоящите междинни избори през ноември. Ако Ормузкият проток бъде трайно отворен и цените на енергията се стабилизират, президентът ще може да представи споразумението като доказателство, че е постигнал мир чрез натиск. Но ако ядрените разговори се провалят, критиците му ще твърдят, че е отложил, а не решил основния проблем.

Иран също има трудна вътрешна задача. Режимът трябва да покаже, че не е капитулирал пред САЩ, но същевременно има нужда от икономическо облекчение. Санкциите, ограниченият достъп до външни пазари и замразените средства в чужбина остават ключови въпроси за Техеран. Ако населението не усети реална икономическа промяна, сделката може бързо да се превърне в източник на вътрешно напрежение.

Най-неясният фактор остава Израел. Правителството на Бенямин Нетаняху не е страна по споразумението, но действията му могат да повлияят пряко върху неговата устойчивост. Нови удари срещу ирански съюзници в региона, особено в Ливан, могат да дадат повод на Техеран да забави или оспори изпълнението на договореностите. Именно тук се вижда границата на американско-иранската сделка: тя може да намали напрежението между Вашингтон и Техеран, но не може автоматично да подреди целия Близък изток.

Пазарният извод е ясен. Сделката намалява краткосрочния риск от енергиен шок, но не премахва геополитическата премия от петрола. Ако трафикът през Ормузкия проток се нормализира, натискът върху цените на суровия петрол може да отслабне. Това би било положително за инфлационните очаквания, потребителските разходи и централните банки. Но ако подписването се забави, ако Израел засили военните действия или ако разговорите за ядрената програма се провалят, пазарите бързо ще върнат част от страха в цените.

Това не е окончателен мир, а пауза с висока икономическа стойност. Ормузкият проток може да бъде отворен отново, но доверието между САЩ, Иран и регионалните сили остава затворено. Следващите дни ще покажат дали сделката е начало на по-широка стабилизация или просто дипломатическо примирие, купено под натиска на скъпия петрол, политическата умора и риска от нов инфлационен удар.

*Материалът е с аналитичен характер и не  представлява инвестиционен съвет.