Само преди няколко седмици IPO-то на SpaceX изглеждаше като началото на нова ера на капиталовите пазари. Компанията на Илон Мъск реализира най-голямото първично публично предлагане в историята, а ентусиазмът около акцията беше сравняван с най-големите технологични дебюти през последните десетилетия.

През второто тримесечие китайската икономика се разшири с най-слабия си темп от четвъртото тримесечие на 2022 г., което засили призивите за политически стимули, тъй като ускоряващият се спад на инвестициите задълбочи натиска върху растежа, докато потреблението остана ниско.

Само за един ден IBM преживя най-тежкия срив в историята на своите акции. Компанията загуби над 25% от пазарната си стойност – по-голям спад дори от "Черния понеделник" през 1987 г.

Петролът се търгуваше близо до най-високата си цена от месец насам, след като САЩ възобновиха блокадата си върху иранското корабоплаване, а президентът Доналд Тръмп промени плащанията за товари в Ормузкия проток.

Китайската икономика нарасна с 4,3%, под очакванията за 4,5%, като за първи път след пандемията официалният растеж остана под предварително поставената цел на правителството. На пръв поглед разликата изглежда минимална. В действителност обаче тя може да се окаже сигнал за много по-дълбоки структурни проблеми.

Пазарите влизат в по-нервен етап, в който няколко големи теми се сблъскват едновременно - съмнения около изкуствения интелект, напрежение около Иран, активизиране на сделки във Великобритания и търсене на по-евтини активи извън прегрелите американски технологични акции.