Овърнайт депозитите достигат 67.977 млрд. евро и нарастват с 20.7% на годишна база, докато квазипарите М2 минус М1 растат по-бавно, с 10.1%, до 18.478 млрд. евро. С други думи, системата не просто акумулира ликвидност, а я държи в кратка форма.
Технологичният сектор се изправя пред нов тип риск, след като съд в САЩ постанови, че Meta и Google носят отговорност не за съдържанието в платформите си, а за начина, по който те са проектирани да задържат вниманието на потребителите. Делото „K.G.M. срещу Meta и Google“ поставя прецедент, който атакува самата логика на социалните мрежи, като определя функции като infinite scroll, autoplay и алгоритмичните препоръки не просто като продуктови решения, а като потенциално вреден дизайн с юридическа отговорност.
Рискът от рецесия вече не е периферен сценарий. Той постепенно се превръща в базова част от пазарното мислене, движен не от слабост в търсенето, а от шок в предлагането.
Златото и петролът се движат в различни посоки, но историята е една и съща – пазарът се опитва да ценообразува едновременно геополитически риск и монетарна несигурност, което създава напрежение между класическите защитни активи и инфлационните хеджове.
Въпреки страховете на пазарите, че изкуственият интелект ще срине модела на традиционните корпоративни софтуерни доставчици, големият бизнес в Съединените щати не бърза да изхвърля системите си. Реалността е по-прагматична: компаниите използват натиска върху сектора, за да искат по-добри условия, да изграждат собствени малки решения и да подготвят почвата за свят, в който служителят ще работи не толкова със самото приложение, колкото с интелигентен посредник над него.
Военният конфликт в региона вече оказва измеримо влияние върху очакванията за растеж и инфлация, но реакцията на пазарите остава ограничена. S&P 500 е надолу с под 5% от началото на конфликта, докато класически защитни активи като златото и американските държавни облигации не реагират по традиционния начин. Именно този дисбаланс стои в основата на тезата, че рискът може да бъде подценен.