Една от най-интересните промени на американския фондов пазар през последните два месеца не се случва между технологиите и останалата икономика, а вътре в самия технологичен сектор. След години, в които производителите на полупроводници бяха почти безспорните победители от бума на изкуствения интелект, капиталът внезапно започна да се премества към софтуерните компании. Мащабът на движението вече е исторически: от 22 юни равнопретегленият индексен фонд на софтуерните компании XSW е поскъпнал с около 24%, докато аналогичният фонд на производителите на чипове XSD е загубил приблизително 24%. Разликата от близо 50 процентни пункта е най-голямата от създаването на двата фонда през 2011 г.

Покачването на акциите на SpaceX след разкриването, че инвестиционният портфейл на Доналд Тръмп е придобил дял в компанията, е интересна новина, но не е най-важната част от историята. По-същественото е, че SpaceX постепенно се превръща от компания за ракети и сателити в много по-широка инфраструктурна платформа, която обединява космос, изкуствен интелект, телекомуникации, центрове за данни и вече производство на полупроводници. Ако проектът Terafab бъде реализиран в планирания мащаб, той може да се окаже един от най-големите нови източници на търсене за оборудване за производство на чипове през следващите години.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е придобил акции на SpaceX на стойност между 15 001 и 50 000 долара през юни, показва нов финансов отчет, с което държавният глава получава финансова експозиция към една от най-големите компании, изпълняващи договори с американското правителство.

Пазарът все по-сериозно започва да ценообразува сценарий, който допреди няколко месеца изглеждаше второстепенен: Федералният резерв да възобнови повишенията на лихвите в края на 2026 г. и началото на 2027 г. Фючърсният пазар вече оценява вероятността за увеличение до декември на около 75%, което означава, че инвеститорите постепенно трябва да мислят не само кои активи страдат при по-високи лихви, но и кои сектори исторически се представят по-добре в такава среда. Данните на Barclays сочат три основни кандидата: енергетика, суровини и технологии.

След повече от десетилетие, в което инвеститорите почти бяха принудени да държат акции заради нулевите лихви, пазарът навлиза в съвсем различен режим. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации е около 4,70%, а по 30-годишните е над 5,2%. В Япония 30-годишните държавни книжа вече носят над 4%, във Франция 10-годишната доходност е около 4,12%, а германските Bunds са близо до 3,27%. Това вече не е локално американско движение, а глобална преоценка на цената на капитала. И точно тук възниква ключовият въпрос: след толкова силния спад на облигациите през последните години, станаха ли те достатъчно евтини, за да бъдат купувани агресивно, или доходността трябва да се повиши още?

На пръв поглед новата търговска война между САЩ и Канада е поредният спор за мита, автомобили, стомана и защита на местното производство. Но зад политическия шум се крие далеч по-интересен финансов проблем: САЩ влизат в конфликт с един от големите купувачи на американски държавен дълг точно когато Вашингтон има все по-голяма нужда някой да финансира огромните му дефицити.