Планът на Германия да излезе на пазара с емисии за около 512 милиарда евро през 2026 година е събитие, което на пръв поглед изглежда техническо, но всъщност маркира дълбока структурна промяна в европейския дългов пейзаж. Това не е просто най-големият обем емисии в историята на федералното правителство, а символичен край на една епоха, в която германските облигации бяха олицетворение на фискалната строгост, недостига на предлагане и хроничния дефицит на „сигурни активи“ в еврозоната.
Епохата на "дигиталното номадство" за AI гигантите в Европа приключи. Anthropic и OpenAI официално търсят постоянно физическо присъствие в Дъблин, планирайки наемането на офис площи от по 25 000 квадратни фута. Този ход маркира прехода от стартъп експерименти към корпоративна институционализация. Докато инвеститорите се страхуват от трилионен балон, компаниите на Сам Алтман и Дарио Амодей залагат бетон и стомана в основите на европейската си стратегия. Това е сигнал, че битката за таланти и регулаторно влияние навлиза в нова, по-скъпа фаза.
Bank of England гласува с тясно мнозинство за намаляване на лихвените проценти, което е последният ѝ ход в паричната политика за 2025 г., пише CNBC.
Един провален партньорски договор в Мичиган беше достатъчен, за да изтрие милиарди от капитализацията на Oracle и да изстреля цената за застраховка срещу фалит (CDS) до нива, невиждани от финансовата криза през 2009 г. Раздялата с Blue Owl Capital и спешното влизане на Blackstone в играта е много повече от корпоративна новина; това е първият сериозен трус в масивната, финансирана с дълг конструкция на AI революцията. Пазарът започва да осъзнава, че зад лъскавите рендери на "Stargate" стоят стотици милиарди долари в лизингови задължения, които някой трябва да плати.
Европейските акции бяха на положителна територия в четвъртък, тъй като търговците се подготвят за решенията на централните банки днес, пише CNBC.
Изборът на следващ председател на Федералния резерв постепенно се оформя като едно от най-важните макросъбития за 2026 година, не защото ще промени моментално икономическите данни, а защото ще промени рамката, в която пазарите интерпретират всичко останало. Изказването на Доналд Тръмп, че новият председател ще бъде човек, който вярва в по-ниски лихви „и то с много“, не е просто политическа реплика. То е директен сигнал за желан режим на паричната политика и за начина, по който Белият дом възнамерява да влияе върху финансовите условия в икономиката.
