Пазарите вече не се страхуват от ракетите, а от инфлацията: защо Ормузкият проток вече не е достатъчен, за да обърне Уолстрийт

Доларът се повиши спрямо повечето си конкуренти, тъй като подновяването на военните действия в Близкия изток разпали опасенията от инфлация и увеличи перспективите за повишаване на лихвените проценти сред световните централни банки.

През по-голямата част от последния половин век Уолстрийт реагираше почти рефлексно на всяко напрежение в Близкия изток. Покачване на цената на петрола означаваше по-висока инфлация, по-ниски корпоративни печалби и по-голям риск за икономическия растеж. Днес обаче тази зависимост постепенно отслабва.

Ако човек чете финансовите новини ежедневно, остава с усещането, че светът постоянно се намира на ръба на катастрофата. Всяко десетилетие има своята "най-голяма криза". В края на XIX век това са банковите паники и железопътните фалити. Следват Първата световна война, Голямата депресия, Втората световна война, Студената война, петролният шок, инфлацията през 70-те години, Черният понеделник през 1987 г., дотком балонът, глобалната финансова криза, пандемията и последвалият инфлационен шок. Всеки път заглавията изглеждат така, сякаш капитализмът е достигнал своя край. Всеки път изглежда логично да продадеш всичко. И всеки път историята доказва обратното.

В продължение на почти две десетилетия Apple превърна една от най-обикновените корпоративни практики – пазенето на търговски тайни – в едно от най-големите си конкурентни предимства. Компанията издигна секретността до стратегически инструмент, благодарение на който всяко ново поколение iPhone, iPad или Apple Watch изглеждаше като поглед към бъдещето.

Когато през 1999 г. Марк Кюбан изпраща няколко имейла и купува частен самолет Gulfstream V за 40 милиона долара, светът вижда поредната екстравагантна покупка на милиардер от ерата на dot-com бума.