Има един прост експеримент, който всеки инвеститор може да направи още тази вечер. Отворете ChatGPT и задайте три въпроса: „Да купя ли NVIDIA сега?“, „Трябва ли да продам тази акция след спад от 25%?“ и „Кога е добър момент да вляза в Tesla?“. Най-вероятно ще получите три добре написани, логично звучащи и предпазливи отговора. Ще прочетете за толерантност към риск, диверсификация, инвестиционен хоризонт, непредвидимост на пазарите и необходимостта да направите собствено проучване. Всичко ще бъде разумно. Почти нищо от него няма да реши проблема ви.

Само преди няколко месеца основният въпрос пред Федералния резерв беше кога ще може окончателно да обяви победа над инфлацията. След данните за август този въпрос вече изглежда преждевременен. Базовата инфлация в САЩ се е повишила с 0.3% спрямо предходния месец при очаквани 0.2%, докато общият индекс на потребителските цени е нараснал с 0.4% месечно и 3.4% на годишна база. Само по себе си едно десето отклонение рядко променя посоката на паричната политика. Проблемът е контекстът: ценовият натиск се връща в момент, когато петролът отново приближава 100 долара за барел, а Федералният резерв все още не е убеден, че основната инфлация устойчиво се движи към целта от 2%.

Робърт Кийосаки отдавна изгражда финансовата си философия около едно провокативно твърдение: дългът не е непременно признак на бедност, а може да бъде инструмент за създаване на богатство. Авторът на „Богат татко, беден татко“ твърди, че зад неговите инвестиции стоят задължения за приблизително 1,2 млрд. долара. Числото звучи стряскащо, но то не означава, че Кийосаки лично е изтеглил потребителски заеми за подобна сума или че кредиторите могат свободно да посегнат към цялото му имущество. Задълженията са свързани предимно с портфейл от недвижими имоти, включващ около 1500 жилища, и са разпределени между дружества и инвестиционни партньорства с ограничена лична отговорност.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) понижи прогнозата си за търсенето на петрол и заяви, че потреблението може да спадне още повече през следващите месеци, докато конфликтът с участието на Иран се проточва, а потребителите са принудени да се адаптират към по-ограниченото предлагане.

Само допреди няколко месеца въпросът пред европейските инвеститори изглеждаше сравнително ясен. Инфлацията постепенно се успокояваше, икономическият растеж оставаше слаб, а Европейската централна банка трябваше рано или късно да продължи с намаляването на лихвените проценти. Тази логика вече не изглежда толкова убедителна. Новото поскъпване на петрола и природния газ върна инфлационния риск в центъра на вниманието, ЕЦБ повиши основната си лихва до 2,5%, а пазарът започна да оценява с близо 94% вероятност още едно увеличение през декември. Част от прогнозите вече включват допълнителна стъпка и през март 2027 г.

Изтеглянето на капитали от американски акции подготвя почвата за по-висока волатилност, тъй като пазарите и политиците остават безгрижни по отношение на растящата доходност на държавните облигации, смятат стратези от Bank of America Corp.