В продължение на десетилетия икономическото съперничество между САЩ и Китай се обясняваше сравнително просто. Америка имаше по-дълбоки капиталови пазари, по-евтин капитал, технологично превъзходство и достъп до евтина енергия, докато Китай компенсираше с евтина работна ръка и огромен производствен капацитет. През 2026 г. тази картина вече изглежда различно. Китай не само продължава да има предимство при цената на труда, но постепенно е изместил баланса в своя полза и при цената на капитала, а според някои оценки вече има леко преимущество и при електроенергията за бизнеса.

Японската йена записа най-силното си дневно поскъпване от повече от две седмици и достигна 157,95 йени за долар, но движението с около 0,6% само по себе си не е голямата новина. Значително по-важна е причината зад него. Финансовият министър Сацуки Катаяма даде ясен сигнал, че Токио продължава да следи отслабването на валутата и че американската страна също е обезпокоена от движението на йената.

Инвеститорите получиха поредното потвърждение, че новият хоризонт в компютърните технологии се намира в космоса.

В продължение на повече от десетилетие облигациите имаха един фундаментален проблем: почти не плащаха на инвеститорите, за да ги притежават. Годините на нулеви лихви превърнаха голяма част от пазара на държавен дълг от източник на доход в инструмент за съхраняване на капитал, а инвеститорите бяха практически принудени да поемат повече риск чрез акции, недвижими имоти и корпоративен дълг. През 2026 г. картината изглежда коренно различно. Доходността по десетгодишните американски държавни облигации премина границата от 5%, дългосрочните книжа преживяха нова тежка разпродажба, а краткосрочният държавен дълг продължава да предлага доходност около и над 4%.

Управителят на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли предупреди, че ще става все по-трудно да се устои на натиска за повишаване на лихвените проценти, колкото по-дълго се задържат високите цени на петрола и природния газ.

Изкуственият интелект може действително да се превърне в най-голямата технологична промяна след интернет. Той може да увеличи производителността, да промени начина, по който работят компаниите, да автоматизира огромна част от рутинния труд и да създаде нови пазари за стотици милиарди долари. Нито едно от тези твърдения обаче не означава автоматично, че компаниите, които днес влагат колосални суми в центрове за данни, полупроводници и електроенергийна инфраструктура, ще получат достатъчно висока възвръщаемост върху тези инвестиции.