Снимка: Личен архив

От 25 септември тази година ЕЛАНА Агрокредит АДСИЦ е в състава на SOFIX. Това беше и поводът да потърсим за интервю прокуриста на дружеството Георги Георгиeв*, който представи и основни акценти от бизнеса на компанията, както и своята оценка за пазара на земеделска земя в България.

Какви са очакванията ви за бизнеса на Елана Агрокредит, след присъединяването на емисията в състава на Sofix от 25 септември?

Само по себе си присъединяването на компанията към SOFIX няма да има директно влияние към основния бизнес на ЕЛАНА Агрокредит АД. От друга страна, влизането в основния индекс е привилегия и цел, към която една публична компания би трябвало да се стреми. Приемаме влизането в  SOFIX преди всичко като положителна оценка, която пазарът ни дава за тези първи 5 години от нашето развитие.

Как реализирахте приходите от увеличението на капитала през март след като бяха записани повече от очаквания брой акции с права?

Не мога да кажа, че се записаха повече от очаквания брой акции, тъй като компанията е една от харесваните от инвеститорите и се радва на относително успешни увеличения на капитала (това през март беше третото поред). Ако сме имали някакви съмнения, то по-скоро те се дължаха на неблагоприятната обстановка на БФБ като цяло, но ние сме последователни в нашия бизнес план и бяхме обявили увеличението на капитала и параметрите му още през есента на 2017 г.

Най-радващото за мен в самото увеличение беше участието на много нови неинституционални инвеститори. Иначе увеличението беше съобразено с очакванията ни за постепенен ръст на лихвите по кредитите, което неминуемо ще се случи с оглед на растящата инфлация в страната и първото, което предприехме, беше да погасим тази част от кредитите ни, които бяха при най-високи лихви и с нефиксиран лихвен процент. Така минимизирахме риска пред бизнеса ни, доколкото при нас лизингите и кредитите, които раздаваме са с фиксиран лихвен процент.

Заради проблемите с Търговския регистър реално получихме парите от увеличението в началото на май. Въпреки трудната година, която изпращат основните ни клиенти, ние все още планираме да инвестираме голяма част от набраните средства в рамките на 1 година от получаването им, т.е. до края на април 2019 г.

Непрестанните валежи през лятото унищожиха, респ. свалиха качеството на голяма част от продукцията на зърно, което както знаем е основна култура за нашите клиенти и формира съществена част от приходите им. Някои взеха и откровено лоши решения при избора на култури, като тази година особено характерен е примерът с нахута, който практически няма реализация към момента. Всичко това оказа сериозно влияние върху инвестиционните решения на фермерите за покупка на нова земя, което е в основата на нашия бизнес.

Все пак в лошото време винаги има и нещо хубаво, както често става в този „бизнес под небето". Хубавото е, че обилните дъждове, които бяха сериозен удар за реколтата от пшеница, благоприятстваха добрите реколти от слънчоглед и най-вече царевица. Това отново доведе до оптимизъм в отрасъла, което рефлектира и на нашия бизнес и след относително слабите летни месеци през октомври вече сме финансирали сделки за над 2.3 млн. лева. Надеждите ни са с няколко подобни месеца да успеем да наваксаме изоставането в инвестиционния процес, което реализирахме през последните месеци.

Ще се запази ли тенденцията от последните година да се увеличава размерът на дивидента и от какво зависи това?

В година на увеличение на капитала не е реалистично да се очаква ръст на дивидента. Нашият модел е базиран на 3-годишни цикли, като в първата година се финансираме с набрания капитал, след което ползваме ливъридж, респ. повишаваме доходността на акционерите. Логично е през първата година да има дивидент, който ще е по-малък от този през втората, респ. третата година от цикъла. Въпреки това очакванията ми са ЕЛАНА Агрокредит АД да бъде една от компаниите, които раздават най-висок дивидент на БФБ, както се случва неизменно в последните няколко години.

Каква се очертава да бъде отминаващата 2018 година за сделките ви със земи? Оправдават ли се прогнозите ви за ръст спрямо предходната 2017 година?

Както посочих по-горе 2018 г. особено през летните месеци беше една трудна година за основните участници на пазара - земеделците. Въпреки това пазарът на земя е устойчив и макар и с малко ние сме финансирали покупката на повече декари спрямо предходната година.

Каква е вашата оценка за пазара на земеделски земи в момента? Растат или намаляват сделките и какво е съотношението между цените при покупка и при аренда, какви са тенденциите?

Пазарът  вече се подчинява на изцяло пазарна логика. Почти изчезнаха новите покупки базирани на модела buy and hold. Земеделците силно доминират пазара и купуват тези земи, които им позволяват да запазят или развият бизнеса си. Доста намаля чисто спекулативният интерес, което от гледна точка на обема на пазара не е задължително добра новина.  Когато имаме спекулант с пари от друг бизнес - неговите инвестиции не се влияят от реколтата и приходите, които ще се реализират от съответната продукция.

При фермерите активността е в пряка връзка с очакваните печалби от бизнеса и когато годината е трудна - това повлиява и на пазара. От друга страна, основните участници на пазара (фермерите) са наясно, че покупката на земя е единствената алтернатива за запазването и развитието на бизнеса им. Неведнъж сме казвали, че земята в България практически свърши, т.е. почти цялата обработваема площ вече се ползва и развитието на този бизнес става само на база на по-доброто използване на наличните ресурси - в случая земята. А това става с инвестиции и дългосрочно планиране - все неща, които са свързани с трайното осигуряване на правата върху земята, а това става по два начина - чрез покупка или дългосрочни договори.

Фактът, че пазара се доминира от земеделците обуславя и ръста на земята - фермерите купуват тази земя, която им е необходима, респ. са склонни да платят повече от един спекулант за същия парцел. Все пак ръстът вече е овладян и ги няма тези повишения по 30-40% на годишна база. По-скоро наблюдаваме ръст от 5-7% и той е базиран най-вече на по-добрата обработка на земята, респ. повишаване на приходите от нея.

Подобна е тенденцията при рентите. Тук по-скоро очакванията ни са постепенно да се отвори ножицата между краткосрочните и дългосрочните договори, т.е. рентата за една и съща земя по дългосрочни договори да надвишава с осезаем процент размера на рентата, която ще се плаща по краткосрочните договори.

Земеделският кредит стават все по-атрактивен. На какво се дължи това - на повишено търсене или на конкурентната среда, а може би има и други фактори?

Земеделското кредитиране в България може да се каже, че едва прохожда. Предстоят да се случат още доста неща на този пазар, в който голямата част от кредитите са базиране на изплащаните от ЕС субсидии (реално този сегмент стартира чак 2007-2008 г.), а в последните няколко години и на земеделската земя, която също до края на предходното десетилетие въобще не беше разглеждана като актив, срещу който да се предостави кредит.

В момента земеделците се финансират на доста добри лихви, които дори бих определил и като неразумни. Неслучайно по-горе посочих, че това е "бизнес под небето", без практически никакво застраховане на рисковете, които следват от това.

А иначе земеделието е като всеки друг отрасъл - не можете да очаквате, че земеделците ще са в състояние да осигурят всичките им необходими средства сами. Все пак това е бизнес, в който приходите са еднократни и най-малкото на годишна база (при зърнените култури), а при лозята и овошките говорим за инвестиции, чието изплащане започва чак след няколко години. Безспорно европейските програми и субсидиите изиграват своята положителна роля, но няма как да се мине, както без текущо финансиране, така и без кредитиране за други дългосрочни инвестиции - бази, силози, техника, напояване и т.н.

В тази връзка групата ЕЛАНА, след създаването на първия АДСИЦ, инвестиращ в земеделска земя и първото дружество финансиращо покупките на земеделски земи чрез финансов лизинг, планира да предложи през следващите години и други продукти, които ще бъдат от полза, както за земеделските производители и финансирането на техния бизнес, така и за инвеститорите, които търсят адекватна доходност от своите инвестиции.

*Георги Георгиев е прокурист на ЕЛАНА Агрокредит и е със значителен опит в областта на инвестициите и земеделието.  От 2006 г. до 2009 г. е изпълнявал длъжността директор „Връзки с инвеститорите" на ЕЛАНА Фонд за Земеделска Земя АДСИЦ.  От 2007 г. до 2009 г. Георгиев също е бил Председател на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).  Преди да се присъедини към екипа на ЕЛАНА, Георгиев е работил като юрисконсулт в Геотехмин Консулт & Инженеринг ООД и в Областна дирекция „Земеделие и гори", гр. Сливен. Завършил е „Право" в СУ „Св. Климент Охридски".

Въпросите зададе Георги Вулов