Снимка: iStock

Изкуственият интелект продължава да привлича огромни инвестиции, но растящите лихви и все по-високите изисквания към корпоративните печалби променят начина, по който Уолстрийт оценява компаниите от сектора. Докато вниманието остава насочено към Nvidia и големите технологични лидери, три други компании — Baidu, Super Micro Computer и PagerDuty — попадат сред потенциално подценените AI акции според анализ на Simply Wall St. Зад привлекателните оценки обаче стоят три напълно различни инвестиционни истории.

Изкуственият интелект постепенно преминава от фазата на технологичните обещания към далеч по-трудния етап, в който компаниите трябва да докажат, че огромните инвестиции могат да се превърнат в устойчиви печалби и свободни парични потоци. Това е особено важно в среда на високи лихви, когато бъдещите приходи се дисконтират с по-висока ставка, а инвеститорите стават по-взискателни към цената, която плащат за растежа.

Именно в подобна среда възникват интересни възможности. Когато целият сектор се оценява през призмата на няколко водещи компании, пазарът понякога подценява бизнеси, които притежават реални технологични активи, но са изправени пред временни оперативни проблеми. Разбира се, ниската оценка сама по себе си не е доказателство за инвестиционна възможност. Понякога тя е напълно оправдана от влошаващите се перспективи.

Анализ на Simply Wall St от 2 ноември 2026 г. поставя акцент върху три компании, свързани с развитието на AI — PagerDuty, Baidu и Super Micro Computer. Публикацията ги представя като част от по-широка група потенциално подценени акции, но не предоставя конкретна справедлива стойност и процент на отстъпката за всяка от тях. Следователно посоченото в заглавието подценяване с до 44% трябва да се разглежда като оценка на използвания аналитичен модел, а не като установена пазарна стойност.

Най-интересната особеност на трите компании е, че те участват в AI революцията по съвсем различен начин. PagerDuty се опитва да превърне изкуствения интелект в инструмент за автоматизиране на корпоративните IT операции. Super Micro Computer доставя физическата инфраструктура, необходима за обучението и използването на големи езикови модели. Baidu развива собствена AI екосистема, включваща езикови модели, облачни услуги, специализирани чипове и автономно управление.

Тези различия са съществени, защото определят не само потенциала за растеж, но и начина, по който инвеститорите трябва да оценяват риска.

При PagerDuty основният въпрос е дали компанията може да превърне технологичния си напредък в ускоряване на приходите. Платформата ѝ помага на големи организации да откриват, предвиждат и отстраняват проблеми в своите дигитални системи. В условията на все по-сложна IT инфраструктура подобни услуги би трябвало да стават все по-необходими. Използването на машинно обучение и генеративен AI създава възможности за автоматизация на задачи, които традиционно изискват човешка намеса.

Финансовите резултати обаче показват, че технологичната необходимост невинаги се превръща непосредствено в растеж. Компанията отчита приходи от 124,4 млн. долара за второто тримесечие на финансовата 2027 г., а прогнозата за цялата година предполага приблизително стагниращи продажби. При пазарна капитализация около 1,3 млрд. долара и годишни приходи от приблизително 494 млн. долара съотношението цена/продажби е около 2,6 пъти.

На пръв поглед това не изглежда особено висока оценка за софтуерна компания с AI продукти. Но именно тук се крие проблемът. PagerDuty преминава от традиционно таксуване според броя потребители към модели, при които приходите зависят в по-голяма степен от използването на платформата. Продукти като AIOps, PagerDuty Advance и Operations Cloud вече формират близо 10% от годишните повтарящи се приходи, а според ръководството Operations Cloud е отчел почти двойно последователно увеличение на този показател в по-ранен период на финансовата година.

Ако новият модел започне да генерира по-високи приходи от съществуващите клиенти, сегашната оценка би могла да се окаже привлекателна. Ако обаче растящото използване на AI инструментите не води до съответно увеличение на плащанията, компанията рискува да остане технологично интересна, но финансово посредствена. Затова при PagerDuty бих следил преди всичко развитието на повтарящите се приходи, задържането и разширяването на клиентските договори и способността на компанията да превръща продажбите в свободен паричен поток.

При Super Micro Computer ситуацията е почти противоположна. Тук проблемът не е липсата на търсене. Компанията е сред доставчиците на сървъри, системи за съхранение на данни и инфраструктура с висока изчислителна плътност, използвана в центровете за данни за изкуствен интелект. Разширяването на инвестициите в AI създава значителен пазар за подобни продукти, особено когато клиентите се нуждаят от интегрирани решения с течно охлаждане и оптимизирано енергопотребление.

Според цитираните данни Super Micro Computer генерира приблизително 39,1 млрд. долара приходи, докато пазарната ѝ капитализация е около 21,6 млрд. долара. Това означава съотношение цена/продажби от приблизително 0,55 пъти — ниво, което изглежда ниско на фона на огромния интерес към AI инфраструктурата.

Но подобно сравнение може да бъде подвеждащо. Производството и интегрирането на сървъри е бизнес с различна икономика от разработването на софтуер или графични процесори. Значителна част от приходите преминава през закупуване на скъпи компоненти, което ограничава брутните маржове. В резултат компания с десетки милиарди долари продажби може да генерира сравнително скромна печалба спрямо оборота си.

Именно затова при Super Micro Computer най-важният показател не е колко бързо растат приходите, а каква част от тях остава като оперативна печалба и свободен паричен поток. Разработваните от компанията интегрирани решения за изграждане на центрове за данни биха могли да подобрят продуктовия микс и маржовете. Това обаче зависи от конкурентната среда, цените на компонентите и способността на компанията да защитава рентабилността си при големи поръчки.

Мащабът на бизнеса прави дори малките промени в маржа изключително важни. При годишни приходи от 39,1 млрд. долара подобрение на оперативния марж само с един процентен пункт би означавало приблизително 391 млн. долара допълнителна оперативна печалба, ако приходите останат непроменени. Обратното също е вярно. Един процентен пункт влошаване би имал същия отрицателен ефект.

Следователно ниското съотношение цена/продажби не доказва, че Super Micro Computer е евтина. За такава оценка са необходими устойчиви маржове, качествени печалби, контрол върху оборотния капитал и достатъчно свободни парични потоци. При бързо разрастващите се хардуерни компании растежът може да поглъща значителни средства чрез материални запаси и вземания, дори когато счетоводната печалба се увеличава.

Третата компания — Baidu — предлага най-сложната инвестиционна история, защото съчетава традиционен интернет бизнес с няколко потенциално значими AI направления. Компанията развива търсачка, дигитална реклама, облачни услуги, големи езикови модели, автономно управление и собствени AI ускорители. За разлика от много нови участници на пазара тя вече разполага с мащабна потребителска база, инфраструктура и съществуващи корпоративни клиенти.

Според данните в публикацията основният бизнес на Baidu генерира около 101,9 млрд. юана приходи, докато iQIYI добавя приблизително 26 млрд. юана. Общата пазарна капитализация на групата е посочена на около 25,2 млрд. долара. Подобна оценка поставя въпроса дали инвеститорите не приписват твърде малка стойност на AI активите на компанията, особено когато ги разглеждаме отделно от традиционния рекламен бизнес.

Това е важно, защото Baidu не разчита единствено на външни доставчици на AI технологии. Компанията развива собствените езикови модели ERNIE, интегрира ги в потребителските си приложения и облачните услуги, а чрез Kunlunxin работи върху специализирани ускорители за изкуствен интелект. Според цитирания анализ три поколения собствени чипове вече се използват в значителен мащаб, а приходите от GPU облачни услуги са отчели трицифрени темпове на растеж в началото на 2026 г.

Наличието на собствена хардуерна и софтуерна архитектура може да бъде съществено конкурентно предимство. В среда на технологични ограничения и засилена конкуренция между САЩ и Китай способността да се разработват собствени AI чипове има значение, което надхвърля непосредствената им рентабилност. Тя потенциално позволява по-голям контрол върху разходите за изчислителна мощност и намалява зависимостта от външни доставчици.

Тук обаче възниква основният въпрос за оценката на Baidu. Колко струват отделните AI направления и каква част от тази стойност вече е включена в пазарната капитализация? Отговорът изисква анализ по сегменти, а не просто сравнение на общите приходи с пазарната цена.

Традиционният рекламен бизнес може да продължи да бъде източник на парични потоци, но е изложен на структурни промени в начина, по който потребителите търсят информация. AI облачните услуги имат потенциал за растеж, но изискват значителни инвестиции. Kunlunxin може да представлява отделен стратегически актив, но стойността му зависи от технологичната конкурентоспособност, бъдещите продажби и евентуалната възможност за самостоятелно пазарно оценяване. Автономното управление предлага допълнителна опция за растеж, чиято икономическа реализация остава несигурна.

При подобна структура е възможно отделните бизнеси да имат по-висока сумарна стойност от оценката на цялата група. Но за да бъде доказана такава теза, трябва да се отчетат корпоративните разходи, капиталовите потребности, евентуалното припокриване между сегментите и рисковете, свързани с китайския пазар. В противен случай оценката по части лесно може да се превърне в упражнение по събиране на оптимистични предположения.

Именно Baidu показва най-добре разликата между евтина акция и инвестиция с благоприятна асиметрия. Ако традиционният бизнес успее да запази достатъчно силни парични потоци, докато AI подразделенията увеличават приходите и подобряват рентабилността си, настоящата оценка може да не отразява напълно бъдещия потенциал. Ако обаче инвестициите в AI продължат да натоварват печалбите, без да генерират адекватна възвръщаемост, ниската оценка може да се задържи дълго време.

Сравнението между трите компании показва три различни инвестиционни залога. При PagerDuty инвеститорът залага на възстановяване на растежа и успешна промяна на софтуерния бизнес модел. При Super Micro Computer основният залог е върху устойчивостта на търсенето на AI инфраструктура и подобряването на маржовете. При Baidu става дума за потенциално преоценяване на цяла технологична екосистема, чиито отделни активи може да не получават достатъчно признание от пазара.

Това означава, че компаниите не бива да бъдат сравнявани само по един коефициент. Съотношението цена/продажби от 0,55 при Super Micro Computer не я прави автоматично по-евтина от PagerDuty при 2,6. Софтуерните компании обикновено имат различни маржове, капиталови изисквания и възможности за генериране на повтарящи се приходи. По същия начин оценката на Baidu не може да бъде разбрана без разграничаване на традиционните интернет услуги от AI инвестициите.

Ако трябва да откроя най-интересната инвестиционна теза от трите, бих поставил Baidu на първо място по потенциал за преоценка на отделните бизнеси, но не и като доказано най-подценената компания. Причината е комбинацията от съществуващи приходи, собствена AI инфраструктура и възможността част от технологичните активи да получат по-ясна самостоятелна оценка. Тази теза обаче трябва да бъде проверена чрез консолидираните финансови отчети, паричните потоци и реалната икономика на AI подразделенията.

Super Micro Computer изглежда като по-пряк залог върху инвестиционния цикъл в центровете за данни, но с чувствителност към маржовете и капиталовите потребности. PagerDuty е по-скоро история за оперативно възстановяване, при която успехът зависи от способността на ръководството да превърне технологичните продукти в ускоряващи се продажби.

И трите компании показват защо инвестирането в изкуствен интелект става все по-сложно. В първата фаза на AI бума беше достатъчно една компания да демонстрира експозиция към технологията, за да привлече интерес. Сега инвеститорите все по-често ще трябва да разграничават растежа на приходите от растежа на печалбите, счетоводните резултати от реалните парични потоци и технологичния потенциал от стойността, която действително принадлежи на акционерите.

Най-големите възможности вероятно няма да бъдат там, където AI историята звучи най-впечатляващо, а там, където пазарната цена подценява устойчивите бъдещи парични потоци. За да се установи това обаче, не е достатъчно даден модел да показва 44% отстъпка от справедливата стойност. Необходимо е да знаем върху какви допускания е изчислена тази стойност, колко чувствителна е към промени в растежа и маржовете и какво би се случило, ако оптимистичният сценарий не се реализира.

Защото в крайна сметка най-добрата AI инвестиция не е непременно компанията с най-големи амбиции или най-нисък оценъчен коефициент. Тя е тази, при която платената цена оставя достатъчно пространство за грешка, а потенциалната възвръщаемост оправдава поетия риск.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.