Снимка: iStock

Американските акции продължават да се движат близо до исторически върхове, но комбинацията от високи оценки, доходност по държавните облигации над 5% и ново ускоряване на енергийните разходи постепенно прави средата значително по-рискова.

Проблемът не е в един конкретен показател. По-скоро няколко различни фактора започват да се натрупват едновременно и да поставят под въпрос колко дълго корпоративните печалби и цените на акциите могат да останат изолирани от реалната цена на капитала.

Петролът отново е сред най-видимите рискове. Brent се задържа над 100 долара за барел, което означава по-високи транспортни, логистични и производствени разходи за голяма част от американския бизнес. За компаниите с по-ниски маржове подобен натиск трудно може да бъде компенсиран само чрез по-високи продажби.

Последните корпоративни отчети вече показват ефекта. PepsiCo например усети натиск както от по-слабата покупателна способност на потребителите, така и от по-високите разходи за транспорт и горива. При компания, която трябва ежедневно да доставя огромни количества продукти до магазини в цялата страна, цената на дизела директно се превръща в разход.

Подобна картина се появява и в авиацията. Горивото е сред най-големите разходи за авиокомпаниите, което означава, че устойчиво високият петрол може бързо да изяде част от подобрението в приходите. Ако компаниите прехвърлят разходите върху клиентите чрез по-високи цени, това от своя страна може да натисне търсенето.

Така петролът започва да действа едновременно върху корпоративните маржове и потребителските разходи.

Още по-големият проблем за финансовите пазари обаче идва от облигациите. Доходността по 10-годишните американски държавни книжа остава над 5%, като през последните дни отново се доближи до 5,3%.

При подобни нива фондовият пазар вече не може да разчита на аргумента, че инвеститорите нямат алтернатива. Американският държавен дълг предлага доходност, която само преди няколко години би изглеждала почти немислима за практически безрисков актив.

Това променя начина, по който трябва да се оценяват акциите. Ако една държавна облигация носи над 5%, инвеститорът трябва да получи значително по-висока очаквана възвръщаемост от акцията, за да оправдае допълнителния риск.

Именно затова високите коефициенти на някои технологични компании започват да изглеждат все по-трудни за защита. CrowdStrike например се търгува при приблизително 43,5 пъти очакваните продажби и около 209 пъти очакваната печалба.

Това са оценки, които предполагат огромен бъдещ растеж.

Проблемът не е, че компанията няма силен бизнес или че изкуственият интелект няма да създаде реална стойност. Въпросът е колко от тази бъдеща стойност вече е включена в цената.

При подобни оценки не е необходимо бизнесът да се влоши, за да се появи значителен спад на акцията. Достатъчно е растежът да бъде малко по-слаб от очакваното или инвеститорите просто да решат, че при държавни облигации с доходност над 5% вече не са готови да плащат толкова високи коефициенти.

Това е един от основните рискове пред целия AI сектор. Акции като AMD, Nvidia и други компании, свързани с инфраструктурата за изкуствен интелект, продължават да получават огромен интерес, въпреки че част от тях вече се търгуват около исторически върхове.

Докато печалбите растат достатъчно бързо, високите оценки могат постепенно да бъдат оправдавани. Ако обаче темпът на растеж започне да се забавя, комбинацията от високи коефициенти и скъп капитал може да доведе до много по-рязка преоценка.

Към това се добавя и все по-често обсъжданият американски дълг. Икономистът Кенет Рогоф, който дълго време не е смятал непосредствена дългова криза в САЩ за сериозен риск, вече предупреждава, че някои от необходимите условия започват да се оформят.

Причината е проста. Колкото по-високи стават лихвите, толкова по-скъпо става обслужването на огромния федерален дълг. Съединените щати трябва постоянно да рефинансират стари облигации и да издават нови, за да покриват бюджетния дефицит.

Дълг, емитиран преди години при 1% или 2%, постепенно се заменя с финансиране при значително по-високи лихви. Това означава, че дори без ново увеличение на дълга самият лихвен разход може да продължи да расте.

В определен момент се появява неприятен механизъм. По-високите лихвени плащания увеличават бюджетния дефицит, по-големият дефицит изисква повече облигации, а по-голямото предлагане на облигации може да накара инвеститорите да искат още по-висока доходност.

Това не означава, че САЩ са непосредствено пред дългова криза. Доларът остава основна световна резервна валута, а американският пазар на държавен дълг остава най-дълбокият и ликвиден в света.

Но пазарът вече започва да поставя по-висока цена на дългосрочното финансиране и това има значение за всички останали активи.

Така Wall Street влиза в необичайна среда. От едната страна стоят рекордни корпоративни печалби, огромни инвестиции в AI и индекси близо до исторически върхове. От другата са петрол над 100 долара, дългосрочни облигационни доходности над 5%, високи ипотечни лихви и все по-сериозни въпроси около държавния дълг.

Нито един от тези фактори сам по себе си означава задължително пазарен срив.

Проблемът е комбинацията.

Високите оценки са значително по-лесни за поддържане, когато капиталът е евтин. Огромните корпоративни инвестиции са по-лесни, когато финансирането струва 2%. Потребителите понасят по-лесно високите цени, когато ипотеките, автомобилните кредити и кредитните карти са евтини.

Днешната икономика вече не предлага тези условия.

Затова вероятно най-важният въпрос за края на годината няма да бъде дали S&P 500 ще постави още един рекорд. По-важно ще бъде дали корпоративните печалби могат да продължат да растат достатъчно бързо, за да оправдаят оценки, формирани в пазар, в който безрисковата доходност вече надхвърля 5%.

Wall Street все още разполага с много силни аргументи в своя полза.

Но за първи път от доста време инвеститорите отново трябва сериозно да пресмятат цената на риска.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.