Снимка: iStock

Токенизацията на акции, облигации и други финансови активи преминава от експериментална технология към реална инфраструктура. Зад обещанията за денонощна търговия и почти моментални разплащания стои много по-голяма промяна: възможността да бъде преустроена системата, чрез която световните финансови пазари прехвърлят собственост, обезпечения и капитал.

В продължение на повече от десетилетие блокчейн технологията се свързваше предимно с биткойн, криптовалути и спекулативни инвестиции. Докато инвеститорите обсъждаха бъдещето на дигиталните валути, традиционната финансова система постепенно започна да възприема технологията, върху която те са изградени. Днес тази трансформация достига етап, който може да се окаже съпоставим с преминаването от хартиени сертификати към електронна търговия. Според анализ на Barron's големи финансови институции вече подготвят инфраструктура, която позволява акции, облигации и инвестиционни фондове да бъдат представяни като цифрови токени и прехвърляни чрез блокчейн мрежи.

Същественото тук не е появата на още един финансов инструмент. Токенизацията представлява промяна в начина, по който се регистрира и прехвърля собствеността върху съществуващи активи. Днес една борсова сделка преминава през брокер, борса, клирингова организация, депозитар и различни счетоводни системи. Всяка институция поддържа собствена информация, която трябва да бъде съгласувана с останалите. Това изисква време, капитал и множество проверки. При подходящо изградена блокчейн инфраструктура част от тези процеси могат да се извършват върху общ цифров регистър, като прехвърлянето на активите става почти моментално.

Пазар за 5,5 трилиона долара до 2030 година

Мащабът на потенциалната промяна е впечатляващ. Според базовата прогноза на Citigroup, цитирана от Barron's, стойността на токенизираните активи може да достигне 5,5 трилиона долара до 2030 г. спрямо приблизително 17 млрд. долара към момента на изготвяне на оценката. Това предполага увеличение над 300 пъти за сравнително кратък период, макар прогнозата да остава силно зависима от регулаторното развитие, техническата съвместимост и реалното институционално приемане.

Прогноза, а не гарантиран резултат. Началната стойност е около 0,3% от прогнозната за 2030 г.

Това развитие не означава, че традиционните активи ще бъдат заменени от криптовалути. Напротив, става дума за пренасяне на съществуващи финансови права върху нова технологична инфраструктура. Една токенизирана акция би могла да представлява същото право на собственост като обикновената акция, но да се прехвърля по различен начин. Именно тази разлика е решаваща, защото отделя реалната финансова иновация от спекулациите около цените на криптоактивите.

Големият пробив идва от институциите, а не от криптоборсите

Най-важното развитие е планираното стартиране през октомври на нова платформа на DTCC, организацията, която играе централна роля в клиринга и сетълмента на американските ценни книжа. Системата ще позволява на институционалните участници да получават токенизирани версии на определени акции, борсово търгувани фондове и други инструменти, като ги прехвърлят между себе си практически моментално.

При проведеното през лятото изпитание участват JPMorgan, Goldman Sachs, BlackRock и Нюйоркската фондова борса. Това е съществена промяна спрямо предишните години, когато много блокчейн проекти оставаха ограничени до пилотни програми без значителна пазарна активност. Важно е обаче да уточним, че първоначалният модел на DTCC не премахва традиционното изпълнение и уреждане на борсовите сделки. Токенизираната версия се предоставя след стандартните процеси, а основното предимство е по-бързото последващо прехвърляне между институциите.

Точно тук се намира и една от най-големите икономически ползи. Финансовите институции поддържат значителни обезпечения на различни места, защото не могат да прехвърлят активите достатъчно бързо при възникване на задължения. Ако тези прехвърляния станат почти моментални, част от блокирания капитал може да бъде освободена. Според оценка на Nasdaq най-големите институции биха могли да получават до 340 млн. долара годишно допълнителен лихвен доход чрез по-ефективно управление на излишните обезпечения.

Денонощната търговия ще промени поведението на инвеститорите

Друга важна последица е възможността финансовите пазари постепенно да преминат към непрекъсната търговия. Днес американските акции се търгуват основно в определени часове, което създава ограничения за международните инвеститори. При токенизиран модел активите потенциално могат да бъдат прехвърляни денонощно, а средствата от продажбите да стават достъпни значително по-бързо.

Това би намалило времевите ограничения, но ще създаде и нови рискове. Финансовите пазари се нуждаят не само от технологична възможност за сключване на сделки, но и от достатъчна ликвидност. Ако търговията продължава през нощта при ограничен брой участници, сравнително малки поръчки могат да предизвикват непропорционално големи ценови движения. При автоматизирани системи и алгоритми подобни движения могат да се ускоряват. Затова защитните механизми срещу резки сривове ще бъдат също толкова важни, колкото и скоростта на разплащанията.

Не всеки токен представлява истинска акция

Това е може би най-същественият риск за индивидуалните инвеститори. Някои токенизирани продукти действително могат да предоставят права, съпоставими с тези на традиционните акции. Други обаче представляват финансови задължения на посредник, чиято стойност само следва цената на съответната компания. Във втория случай инвеститорът може да няма право на глас, пряка собственост или традиционно право на дивидент.

Показателен е случаят с Robinhood, чийто продукт предизвиква възражения от ръководството на AMC Entertainment. Причината е, че определени токени не предоставят стандартните акционерни права. Новото регулаторно изключение на американската Комисия по ценните книжа предвижда токенизираните акции, търгувани чрез съответните нови платформи, да имат същите права като обикновените ценни книжа. Компаниите получават и възможност да възразят срещу включването на акциите си.

Следователно истинският въпрос не е дали даден актив използва блокчейн, а какво точно притежава инвеститорът, кой гарантира правата му и какво се случва при проблем с посредника.

Кой ще спечели от новата инфраструктура?

Токенизацията създава възможности за борси, депозитари, брокери, доставчици на технологични решения и компании, специализирани в цифрови финансови активи. Но не всички участници ще извлекат еднаква икономическа полза. Част от ефективността може да бъде прехвърлена към крайните клиенти чрез по-ниски разходи, докато други компании ще трябва да инвестират значителни средства, за да адаптират съществуващите си системи.

Съществува и стратегически риск. Ако технологията стане широко достъпна и стандартизирана, самата токенизация може постепенно да се превърне в обикновена инфраструктурна услуга с ограничени печалби. Тогава конкурентното предимство няма да бъде в използването на блокчейн, а в мащаба, доверието, ликвидността и способността за интеграция с останалата финансова система.

Заключение: революцията не е в криптовалутите, а във финансовата инфраструктура

Токенизацията има потенциал да се превърне в една от най-значимите структурни промени на финансовите пазари през последните десетилетия. Ако обещанията за по-бързи разплащания, ефективно използване на обезпеченията и непрекъснато прехвърляне на активи се реализират, икономическите ползи могат да бъдат значителни.

Но технологията сама по себе си не премахва кредитния риск, необходимостта от ликвидност, регулаторните ограничения или опасността от прекомерна спекулация. Тя променя начина, по който тези рискове се управляват, а понякога може да създава и нови.

Най-голямата промяна на Уолстрийт може да се окаже почти невидима за обикновения инвеститор. Акциите ще останат акции, облигациите ще останат облигации, но системата, която стои зад тях, може да започне да работи по съвсем различен начин.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи!