Снимка: iStock

Въпреки технологичната революция на Уолстрийт, повечето професионални мениджъри отново не успяват да надминат широкия пазар. Новите данни поставят един неудобен въпрос: ако изкуственият интелект вече анализира хиляди компании за секунди, защо резултатите на активното управление не се подобряват?

Изкуственият интелект обещава да промени почти всяка индустрия, но едно от най-интересните му изпитания се провежда на финансовите пазари. Инвестиционните компании разполагат с все по-мощни алгоритми, огромни масиви от данни и инструменти, способни да анализират финансови отчети, новини и пазарни зависимости със скорост, недостижима за човека. Логично би било да очакваме, че тази технологична революция постепенно ще подобри резултатите на професионалните инвеститори. Последните данни обаче показват нещо съвсем различно.

Според новия доклад SPIVA на S&P Dow Jones Indices, цитиран от MarketWatch, 67% от американските активно управлявани фондове, инвестиращи в компании с голяма капитализация, са постигнали по-ниска доходност от S&P 500 през първата половина на 2026 г. Резултатът практически съвпада със средното историческо представяне за последните 25 години. Това означава, че въпреки огромния технологичен напредък делът на фондовете, които не успяват да победят индекса, остава почти непроменен.

Дори слабостта на технологичните гиганти не помогна

Тазгодишните резултати са особено интересни, защото опровергават една популярна теза. През последните години S&P 500 беше силно зависим от представянето на най-големите технологични компании, известни като „Великолепната седморка“. Тъй като индексът е претеглен според пазарната капитализация, движенията на тези дружества имат непропорционално голямо влияние върху общата му доходност. Това създаде очаквания, че ако технологичните лидери започнат да изостават, активните мениджъри най-после ще получат възможност да демонстрират предимството си.

През първата половина на 2026 г. действително се наблюдава подобна промяна. Според данните на LSEG средната доходност на акциите от „Великолепната седморка“ е отрицателна, около минус 3,1%. На теория това би трябвало да улесни мениджърите, които могат да намаляват експозицията си към най-големите компании и да търсят възможности в останалата част от пазара. Въпреки това две трети от фондовете отново изостават от индекса.

Този резултат подсказва, че проблемът на активното управление е значително по-дълбок от концентрацията на S&P 500. Дори когато най-големите компании не подкрепят индекса, изборът на по-добри инвестиции остава изключително труден. Причината е, че мениджърът трябва не само да разпознае подценените компании, но и да прецени правилно кога пазарът ще започне да оценява техните качества. Една инвестиционна теза може да бъде фундаментално обоснована и въпреки това да не донесе по-добра доходност в рамките на отчетния период.

Защо изкуственият интелект не променя статистиката?

Според проучване на Mercer от март 2026 г. 55% от управляващите активи вече използват изкуствен интелект в поне един от инвестиционните си процеси. Други 27% експериментират с технологията, докато само 18% все още не са я интегрирали. Това показва колко бързо AI навлиза в професионалното управление на капитали. Но ако толкова много участници вече разполагат с подобни инструменти, защо не наблюдаваме съществено подобрение на резултатите?

Отговорът може да се крие в самата природа на финансовите пазари. За разлика от индустрии, в които повишаването на производителността създава директно измерима стойност, инвестирането представлява конкурентен процес. Когато един участник открие информация, която останалите не са забелязали, той може да получи предимство. Но когато всички използват сходни технологии, информацията постепенно се отразява в цените и първоначалното предимство отслабва.

Изкуственият интелект може да направи анализа по-бърз, по-евтин и по-задълбочен, без непременно да увеличи дела на мениджърите, които побеждават пазара. Нещо повече, ако технологията подобрява ефективността на всички участници едновременно, възможностите за реализиране на допълнителна доходност могат дори да намалеят.

Все пак от наличните данни не може категорично да се заключи, че AI няма инвестиционна стойност. Изследването не сравнява директно резултатите на фондове с и без изкуствен интелект, нито измерва ефекта от различните начини на използването му. То показва единствено, че широкото внедряване на технологията засега не е съпроводено с видимо подобрение в общия дял на фондовете, които надминават индекса.

Големият проблем: успехът трудно се повтаря

Още по-силният аргумент в полза на индексното инвестиране идва от дългосрочната статистика. Според цитираните данни над 90% от активните фондове изостават от S&P 500 при натрупаната доходност за двадесетгодишен период. Това означава, че дори когато даден мениджър успее да постигне впечатляващ резултат през отделна година, вероятността да поддържа подобно предимство в продължение на десетилетия остава ограничена.

Тук трябва да разграничим умението от случайността. На финансовите пазари винаги ще има фондове, които постигат изключителна доходност. Но ако голяма част от това представяне се дължи на благоприятно позициониране спрямо конкретен пазарен цикъл, миналите резултати няма да бъдат надежден ориентир за бъдещите. Именно затова изборът на фонд въз основа на последната му успешна година често се оказва недостатъчен.

Не бива да подценяваме и разходите. Активните фондове плащат за анализатори, технологии, търговски операции и управление. Дори когато инвестиционните им решения създават определена допълнителна стойност преди разходите, таксите могат да погълнат значителна част от нея. Индексните фондове имат структурно предимство, защото не се опитват непрекъснато да откриват победителите, а следват предварително определена пазарна методология при относително ниски разходи.

Означава ли това, че активният анализ е безсмислен?

Категорично не. Статистиката показва колко трудно е да се победи широкият индекс, но не доказва, че всички активни стратегии са безполезни. Управлението на риска, контролът върху концентрацията, ликвидността и съобразяването с индивидуалните финансови цели имат стойност, която не винаги може да бъде измерена единствено чрез сравнението със S&P 500.

Съществува и фундаментална разлика между способността да анализираме една компания и способността систематично да превъзхождаме пазара. Един качествен анализ може да ни помогне да разберем рисковете, устойчивостта на бизнеса и възможните сценарии, без непременно да води до по-висока краткосрочна доходност. Именно тук изкуственият интелект може да има значителна практическа стойност, дори ако не променя статистиката за победителите и губещите фондове.

Заключение: AI може да направи инвеститорите по-добри, без да направи победата над пазара по-лесна

Резултатите за първата половина на 2026 г. потвърждават едно от най-устойчивите наблюдения във финансовата история: систематичното превъзходство над широкия пазар е изключително трудно. Дори слабостта на технологичните гиганти и масовото навлизане на изкуствения интелект не са променили съществено тази картина.

Но най-важният извод не е, че AI се е провалил. По-скоро технологията може да подобрява качеството на анализа, без да премахва конкуренцията между инвеститорите. Когато всички стават по-информирани, пазарът също може да става по-труден за побеждаване.

Истинската стойност на изкуствения интелект в инвестирането може да се окаже не в обещанието за постоянно превъзходство над S&P 500, а в способността да разбираме по-добре рисковете, да проверяваме тезите си и да допускаме по-малко скъпоструващи грешки.