Снимка: iStock

Глобалният пазар на държавни облигации отново е под напрежение, но този път вниманието все по-силно се насочва към Франция. Доходността по 10-годишните френски облигации се доближи до 5% - най-високото ниво от 2002 г., а инвеститорите вече искат по-висока доходност, за да финансират Париж, отколкото за Италия или Гърция.

Това е сериозна промяна в начина, по който пазарът оценява риска в еврозоната. В продължение на години Италия и Гърция бяха символ на фискалните проблеми в Европа, докато Франция се ползваше с много по-ниска цена на финансиране. Днес тази граница започва да се размива.

Разликата между доходността по френските и германските 10-годишни облигации достигна около 150 базисни пункта - ниво, невиждано от европейската дългова криза през 2011-2012 г. Германия продължава да се възприема като основната безопасна точка в еврозоната, затова разширяването на този спред показва колко по-висока премия искат инвеститорите за френския риск.

Причината е комбинация от висок дълг, голям бюджетен дефицит и политически затруднения около ограничаването на държавните разходи. Публичният дълг на Франция вече е около 119% от БВП и може да достигне близо 122% през 2027 г. Бюджетният дефицит се очаква да бъде около 5,4% от икономиката през тази година - значително над европейската граница от 3%.

Проблемът се задълбочава от високите лихви. Колкото повече стар дълг трябва да бъде рефинансиран при доходност от близо 5%, толкова по-голяма част от бюджета започва да отива за лихвени плащания. Разходите за обслужване на френския дълг вече са сред най-големите позиции в държавния бюджет и се очаква да продължат да растат през следващите години.

Франция планира и рекордно емитиране на облигации през 2027 г. за приблизително 381 млрд. долара, с които трябва едновременно да финансира бюджетния дефицит и да рефинансира част от съществуващите задължения. При по-високи доходности тази операция става значително по-скъпа.

Ситуацията започва да създава неприятен кръг. Правителството трябва да намали дефицита, за да успокои инвеститорите, но предложенията за бюджетни ограничения предизвикват протести и политическа съпротива. Ако реформите бъдат отложени, пазарът може да поиска още по-висока доходност. По-високите лихви на свой ред увеличават бюджетния дефицит и правят необходимите съкращения още по-големи.

Френският проблем идва в момент, когато доходността по облигациите се увеличава практически в целия свят. Американските 10-годишни книжа се движат около 5,2-5,3%, докато Италия, Япония, Южна Корея и редица други държави също отчетоха значително повишение на дългосрочните лихви.

Причините са няколко. По-високите цени на енергията отново увеличават инфлационния натиск, бюджетните дефицити остават големи, а правителствата трябва да пласират все повече нов дълг. В същото време огромните корпоративни инвестиции в изкуствен интелект също се конкурират за капитала на инвеститорите.

Допълнителен натиск идва от Япония. В продължение на години японските инвеститори използваха изключително ниските лихви в страната, за да купуват американски и европейски облигации. С нормализирането на японските доходности част от този капитал постепенно се връща обратно. Японските позиции в американски държавни книжа са намалели с около 120 млрд. долара само през тази година и с приблизително 300 млрд. долара спрямо върха през 2021 г.

За Европа обаче Франция остава най-чувствителният случай. Това е втората по големина икономика в еврозоната и един от най-големите пазари на държавен дълг в света. Поради този мащаб евентуална продължителна фискална криза би била много по-трудна за овладяване от проблемите на по-малки икономики.

Засега не става въпрос за повторение на кризата от 2012 г. Франция продължава да има достъп до пазарите и няма непосредствен проблем с финансирането. Но инвеститорите вече изпращат ясно предупреждение - времето на почти безплатния държавен дълг приключи.

След години, в които правителствата можеха да увеличават задлъжняването при минимална цена, пазарът отново започва да прави разлика между държавите според способността им да контролират дефицитите. А Франция постепенно се превръща в най-важния тест за това докъде може да стигне този процес в Европа.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.