Гюнтай Шимшек в Habertürk

Турция трябва внимателно да анализира всички връзки с Русия, включително АЕЦ „Акую“ в Мерсин, а също така и вноса на природния газ, получаван по „Син поток“ и Западния коридор през България.

При по-внимателен поглед върху това как се развиваха руско-турските отношения през последния месец, можеше да се предскаже каква e картината днес. Макар че всичко свидетелстваше за това, че ще има пазарене около природния газ и газопровода „Турски поток“, реалните факти се криеха в сирийско-руските отношения.

Руснаците виждат нещата като шахматна игра в контекста на икономическите санкции на Запада събитията в региона, проектите за газопроводи, украинската криза и невъзможността да прокарат нов газопровод в Европа. За днешния характер на отношенията между Москва и Анкара може да се съди по проекта за петролопровод Самсун-Джейхан, който остана в миналото и не бе осъществен, въпреки обещанията на Владимир Путин.

Русия активно играе и с проекта „Турски поток“. Първоначално, позовавайки се на политическата атмосфера в Турция, руснаците заявиха, че за подписването на споразумение за „Турски поток“ те чакат съставянето на ново турско правителство. След това с решението за предсрочни избори, Русия получи отсрочка до 1 ноември. Но още преди да настъпи ноември намеренията се разкриха. Руснаците заявиха, че съкращават капацитета на газопровода наполовина. А през ноември този проект може да придобие съвсем друго измерение.

Но главният спор възникна в момента, когато руснаците сложиха на масата на преговорите за „Турски поток“ намаляването на цената на руския газ, за което страните вече се бяха договорили. Турция не прие пазаренето в този формат, а Русия не направи отстъпки и с някои свои изказвания изостри още повече въпроса. Също така Москва не намали цената на „синьото гориво“ с 10.25%, макар страните да се бяха договорили за това в рамките на действащия договор. Намалението трябваше да влезе в сила от януари 2015 г. Т.е. Русия не понижи цената на своя газ, плащайки за това с влошаването на двустранните отношения и перспективи, така че Турция се обърна към съда. А с изказванията от типа „разногласията са преодолени“ руската страна само печели време.

На фона на тези факти можем да предположим, че нарушенията на турското въздушно пространство, въздушните преследвания в района на сирийската граница са добре планиран руски театър. Сега трябва да вземем под внимание не само въпроса за транспортирането на руски природен газ за ЕС през Турция, но и всички аспекти на руско-турските отношения. На този етап трябва да бъдат внимателно анализирани всички връзки с Русия.

Освен това, не трябва да забравяме, че Русия иска да превърне Гърция в разпределителен център за газа от „Турски поток“ . Кремъл не желаеше Анкара да придобие нова роля и сила в газовата сфера.

Русия позиционира Турция само като коридор или транзитна страна и единствено се опитва да гарантира доставката на газа, който тя продава на Турция през Украйна. С постепенното отпадане на бариерите по пътя на руския газ към Западна Европа Москва започна да отстъпва от „Турски поток“ и да разработва нови тактики за засилването на своята роля в региона. /www.darikfinance.bg