Снимка: iStock

Опитите да се определи дали Кевин Уорш е „ястреб“ или „гълъб“ се оказват сложни, тъй като изявленията и действията му объркват Уолстрийт, пише Fortune.

Като лично избран от президента Доналд Тръмп кандидат за председател на Федералния резерв, се очакваше Уорш да клони към по-разхлабена парична политика. Впоследствие обаче той заяви, че инфлацията е „въпрос на избор“, което подсказва за по-твърд подход.

През лятото той предложи да се разгледат алтернативни показатели за инфлацията и отбеляза, че пазарът на облигации би могъл да поеме част от работата по затягане на паричната политика – намек за по-малко агресивен курс.

Въпреки това, на конференцията в Джаксън Хоул през август той изнесе реч в духа на „ястребите“, а през септември инициира единодушно решение на Фед за повишаване на лихвените проценти.

Миналата седмица той се въздържа да подкрепи ново повишение на лихвите, въпреки че инфлацията отново започна да се ускорява. Липсата на обяснение от негова страна, както и отказът му да даде каквито и да е насоки за бъдещите решения, създадоха впечатление за по-мека, „гълъбова“ позиция.

Според Робин Брукс, старши сътрудник в института „Брукингс“, въпросът дали Уорш е „ястреб“ или „гълъб“ е погрешен. Той разглежда противоречивите сигнали от председателя на Фед през друга призма, като твърди, че високите нива на инфлация не могат да послужат като логично обяснение за изявленията на Уорш.

„Не се намираме нито в лагера на „ястребите“, нито в този на „гълъбите“. Това, което наблюдаваме, е управление на кривата на доходността – процес, който от своя страна е пряко свързан с тревожното състояние на американския държавен дълг“, пише Брукс в публикация в платформата Substack в четвъртък.

Причината е, че рязкото покачване на доходността по държавните ценни книжа (ДЦК) през тази година заплашва допълнително да влоши и без това мрачните перспективи пред американския дълг. Към момента брутният размер на дълга надхвърля 40 трилиона долара, а дългът, държан от обществеността, възлиза на 100% от БВП.

През фискалната 2026 г., приключила през септември, разходите на федералното правителство само за лихви по дълга надхвърлиха 1 трилион долара – сума, която надвишава разходите за отбрана.

„В крайна сметка, инфлацията и другите макроикономически показатели остават на заден план“, добавя Брукс. „Обратите и промените в политиката на Фед са продиктувани от случващото се с дългосрочната доходност.“

Той предполага, че Федералният резерв и Министерството на финансите са постигнали негласно споразумение за поддържане на стабилни разходи по държавното финансиране. Брукс посочи изненадващото съобщение на финансовия министър Скот Бесент за обратно изкупуване на още дългосрочни облигации, което доведе до краткотрайно понижаване на доходността.