Снимка: iStock
Само ден преди междинните избори в САЩ политическото бъдеще на президента Доналд Тръмп навлиза във важен етап. На 3 ноември американците ще определят новия състав на Конгреса, а резултатите могат съществено да променят възможностите на Белия дом да прокарва законодателните си приоритети през оставащите две години от президентския мандат.
Въпреки че самият Тръмп не е кандидат на тези избори, гласуването се разглежда като важна оценка за управлението му. Републиканската партия, към която принадлежи президентът, се опитва да запази контрола си върху двете камари на Конгреса, докато демократите се стремят да възстановят влиянието си във Вашингтон.
Според данните от платформата за прогнозни пазари Polymarket вероятността Републиканската партия да запази контрола едновременно върху Камарата на представителите и Сената е едва около 5–6%.
В същото време участниците на платформата оценяват шансовете на демократите да спечелят Камарата на представителите на приблизително 94–95%, а вероятността да поемат контрола и върху Сената достига около 72%. Оценката за пълен контрол на демократите върху двете камари е приблизително 71–72%.
Подобен резултат би означавал съществена промяна в политическия баланс след първите две години от втория мандат на Тръмп. Важно е обаче да се уточни, че тези проценти представляват пазарни оценки, формирани от сделките на участниците в Polymarket, а не официални социологически прогнози или резултати от гласуването. Стойностите могат да се променят до приключването на изборите.
Междинните избори се провеждат по средата на президентския мандат и традиционно представляват важен политически тест за действащата администрация. Тази година избирателите ще гласуват за всички 435 места в Камарата на представителите, както и за 35 места в 100-членния Сенат, включително местата, за които се провеждат специални избори. В редица щати ще се избират също губернатори и представители на местната власт.
Преди изборите републиканците разполагат с мнозинство и в двете камари, макар преднината им да е сравнително ограничена. Демократите се нуждаят от нетна печалба от четири места в Камарата на представителите и четири места в Сената, за да променят контрола върху съответната институция.
Исторически партията на действащия президент често губи позиции на междинните избори. Това не е неизменно правило, но представлява важен фактор при оценката на политическите перспективи. В настоящия случай допълнително значение имат общественото недоволство от разходите за живот, споровете около имиграционната политика и ниските нива на одобрение за президента.
Според данни, цитирани от Reuters през октомври, одобрението за Тръмп е достигнало около 31%, което поставя републиканците в сложна предизборна среда.
Особено голямо значение за разпределението на силите в Сената ще имат изборите в Тексас, Мейн, Охайо, Мичиган и Аляска. Именно в подобни оспорвани надпревари сравнително малка промяна в избирателната активност може да се окаже решаваща за крайния резултат.
В Тексас демократът Джеймс Таларико се изправя срещу републиканеца Кен Пакстън, като пазарните оценки дават предимство на кандидата на демократите. В Охайо бившият сенатор Шерод Браун се опитва да се върне в Сената, докато в Мейн демократът Трой Джаксън се конкурира с действащия републикански сенатор Сюзън Колинс.
Мичиган също привлича внимание с надпреварата между Абдул Ел-Сайед и Майк Роджърс, а в Аляска демократката Мери Пелтола се състезава срещу републиканския сенатор Дан Съливан.
Контролът върху Сената има особено значение за президентската администрация, тъй като тази камара участва в потвърждаването на ключови назначения, включително федерални съдии и висши представители на изпълнителната власт.
В първите две години от втория си мандат Доналд Тръмп разполага с политическото предимство републиканците да контролират и двете камари на Конгреса. Това улеснява приемането на законодателни инициативи, свързани с данъците, федералните разходи и икономическите приоритети на администрацията, макар че отделни решения продължават да изискват сложни преговори.
Ако демократите спечелят Камарата на представителите, те ще получат възможност да контролират работата на парламентарните комисии, да организират разследвания и да упражняват по-силен надзор върху Белия дом. Това може да усложни приемането на нови законодателни инициативи, особено по теми, по които двете партии имат сериозни разногласия.
Ако демократите спечелят и Сената, влиянието им ще се разшири и върху процедурите за потвърждаване на президентските назначения. Тръмп обаче ще запази президентските си правомощия, включително правото на вето и възможността да използва изпълнителни актове в рамките на закона.
Следователно загубата на Конгреса не би означавала автоматично прекратяване на политиките на администрацията, а по-скоро промяна в начина, по който те могат да бъдат осъществявани. Възможно е също да се засилят конфликтите около федералния бюджет, финансирането на държавните институции и тавана на държавния дълг.
Три основни теми доминират предизборната кампания – разходите за живот, имиграционната политика и оценката за управлението на Доналд Тръмп. Въпреки обещанията за по-силна икономика много американски домакинства продължават да усещат натиск от високите цени на храните, жилищата, горивата и здравните услуги.
За републиканците основен аргумент остават данъчните облекчения и мерките за ограничаване на нелегалната имиграция. Демократите, от своя страна, поставят акцент върху достъпността на основните стоки и услуги, разходите за здравеопазване и необходимостта от по-силен контрол върху президентската администрация.
Имиграцията също остава силно разделящ въпрос. Администрацията на Тръмп отчита значително намаляване на незаконните преминавания през границата, но методите за прилагане на имиграционната политика продължават да предизвикват политически спорове.
Така изборите постепенно се превръщат в своеобразен референдум за посоката, в която се движи страната, макар американците да гласуват за представители в Конгреса, а не пряко за президента.
Финансовите пазари също следят внимателно предстоящото гласуване, тъй като промяната в контрола върху Конгреса може да засегне няколко ключови сектора.
При демократическо мнозинство може да се засили парламентарният контрол върху технологичните компании, инвестициите в изкуствен интелект и криптовалутната индустрия. Компаниите, свързани с възобновяемата енергия, могат да получат политическа подкрепа за запазване на определени стимули, докато финансовият сектор може да се сблъска с по-трудно осъществяване на планираните регулаторни облекчения.
За отбранителната индустрия последствията са по-сложни. По-силният парламентарен контрол върху военните разходи може да увеличи несигурността около отделни програми, но геополитическото напрежение продължава да поддържа търсенето на военно оборудване.
Особено внимание заслужава и въпросът за американския държавен дълг. При разделена власт преговорите за бюджета и финансирането на правителството могат да станат по-трудни, което би имало значение за доходността по държавните облигации и настроенията на финансовите пазари.
Това обаче не означава, че победа на едната партия автоматично ще доведе до ръст или спад на борсовите индекси. Инвеститорите ще оценяват не само изборния резултат, но и последващите политически решения, икономическите данни и паричната политика на Федералния резерв.
Междинните избори на 3 ноември ще бъдат сред най-важните политически събития за втория мандат на Доналд Тръмп. Резултатът ще определи дали републиканците ще продължат да разполагат с мнозинство в Конгреса, или демократите ще получат възможност да ограничават част от законодателните инициативи на администрацията.
Засега пазарните оценки в Polymarket показват значително предимство за демократите, включително вероятност от над 70% за контрол върху двете камари. Истинският тест обаче предстои на изборния ден, когато прогнозите ще бъдат заменени от действителните гласове.
За Доналд Тръмп залогът не е собственото му преизбиране, а политическата среда, в която ще управлява през оставащите две години от мандата си. Именно затова изборите могат да се окажат повратна точка не само за американската политика, но и за бъдещите икономически решения във Вашингтон.
Материалът е с информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.12 | ▲0.44% |
| USDJPY | 157.81 | ▲0.09% |
| GBPUSD | 1.34 | ▲0.24% |
| USDCHF | 0.82 | ▼0.80% |
| USDCAD | 1.40 | ▲0.06% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 354.60 | ▲0.51% |
| S&P 500 | 7 626.50 | ▼0.22% |
| Nasdaq 100 | 28 503.90 | ▼0.57% |
| DAX 30 | 26 049.40 | ▲0.66% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 76 796.70 | ▼1.84% |
| Ethereum | 2 245.68 | ▼1.18% |
| Ripple | 1.24 | ▼1.01% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 96.52 | ▼5.66% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 104.64 | ▼6.82% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 3 955.36 | ▲1.49% |
| ПшеницаUSd/bu. | 604.62 | ▲0.26% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 106.96 | ▲0.38% |
| Germany Bund 10 Year | 122.72 | ▲0.28% |
| UK Long Gilt Future | 86.38 | ▲1.03% |