Снимка: iStock

Златото преживя най-тежкия си месец от дълго време, след като цената му се понижи с 10% през октомври и достигна най-ниското си ниво за повече от година. В петък декемврийските фючърси загубиха 3,3% и приключиха търговията на 3898,90 долара за тройунция. Спадът изглежда парадоксален на фона на нарастващото геополитическо напрежение около Иран, петрола над 100 долара и разпродажбите на американските фондови пазари. Но именно едновременното поевтиняване на акциите и златото може да се окаже най-важният сигнал за състоянието на финансовата система.

Обикновено златото се възприема като защитен актив, който поскъпва при геополитически конфликти, финансова нестабилност и опасения за бъдещето на икономиката. Историята обаче показва, че тази зависимост не е толкова проста. При внезапни пазарни сътресения инвеститорите невинаги купуват злато. Понякога го продават именно защото е ликвидно, има натрупани печалби и позволява бързо набавяне на средства. Това е особено характерно за периоди, когато загубите на фондовите пазари принуждават големи участници да намаляват риска, да покриват обезпечения или да освобождават капитал.

Октомврийската разпродажба на технологични акции създаде точно подобна среда. Компаниите, свързани с изкуствения интелект и полупроводниците, загубиха трилиони долари от пазарната си капитализация, а в последната сесия на месеца Nasdaq се понижи с 2,9%, S&P 500 с 1,8%, а Dow Jones с 1,1%. Когато загубите се натрупват толкова бързо, част от инвеститорите започват да продават не само губещите позиции, но и активите, от които могат най-лесно да получат пари. Златото попада именно в тази категория. Така актив, който традиционно трябва да осигурява защита, временно се превръща в източник на ликвидност.

Това обяснява защо едновременното поевтиняване на акциите и златото не е непременно противоречие. Двата пазара могат да реагират на различни фундаментални фактори, но в определени моменти да бъдат движени от една и съща необходимост — продажби за набавяне на парични средства. В подобна ситуация корелациите между активите временно се увеличават, а традиционната диверсификация може да се окаже по-слаба от очакваното. Именно това прави настоящото движение толкова интересно. Ако натискът върху златото е предимно ликвиден, той не означава задължително, че дългосрочните аргументи за притежаването му са изчезнали.

Съществува обаче и второ обяснение, което не бива да се подценява. Военната ескалация в Близкия изток може да подкрепя цената на златото чрез повишеното търсене на сигурност, но същевременно да създава условия, които действат в обратната посока. Петролът над 100 долара увеличава риска от нов инфлационен натиск, а устойчивостта на американската икономика може да принуди Федералния резерв да задържи лихвите високи за по-дълго време. Това поддържа доходността по държавните облигации и увеличава алтернативната цена на притежаването на злато, което не носи лихва. Следователно геополитическият риск не гарантира автоматично поскъпване на благородния метал.

Техническата картина допълнително усложнява ситуацията. Преди петъчния спад златото се търгуваше непосредствено над важната зона около 3975 долара, която съответстваше на предишно юлско равнище на подкрепа. Пробивът под тази граница вероятно е ускорил продажбите, тъй като подобни нива често се използват за управление на риска и автоматизирани търговски стратегии. При достатъчно силен натиск техническите фактори могат временно да придобият по-голямо значение от фундаменталните. Това не означава, че цената непременно ще продължи да пада, но показва защо опитите да се улови точното дъно могат да бъдат особено рисковани.

Най-интересното историческо сравнение е с финансовата криза от 2008 г. Тогава златото също поевтиня в началната фаза на пазарната паника, въпреки че финансовата система беше изправена пред изключителна несигурност. Причината отново беше нуждата от ликвидност. Впоследствие, когато централните банки започнаха мащабно парично облекчаване, благородният метал навлезе в силен възходящ цикъл. От дъното през октомври 2008 г. цената му се повиши с над 250% през следващите три години. Това сравнение е показателно, но не означава, че историята задължително ще се повтори. Днешните инфлационни условия, равнището на лихвите и структурата на финансовите пазари са различни.

Именно политиката на Федералния резерв може да се окаже решаваща за следващото голямо движение. Ако американската икономика започне да се забавя осезаемо и централната банка премине към понижаване на лихвите през 2027 г., реалната доходност по облигациите може да намалее, създавайки по-благоприятна среда за златото. Допълнителна подкрепа би могло да дойде от опасенията за устойчивостта на американските публични финанси. Големите бюджетни дефицити и нарастващият държавен дълг увеличават чувствителността на финансовата система към бъдещите разходи за обслужване на задълженията. Но високият дълг сам по себе си не гарантира ново печатане на пари, нито автоматично поскъпване на златото.

Съществува и съществен риск за оптимистичния сценарий. Ако инфлацията остане устойчива, икономиката избегне сериозно забавяне и Федералният резерв запази рестриктивната си политика, реалните лихви могат да продължат да ограничават интереса към благородния метал. При подобно развитие златото би могло да остане под натиск дори при продължаващо геополитическо напрежение. Затова спадът от 10% през октомври не е достатъчно основание сам по себе си да се говори за инвестиционна възможност. Необходимо е да се разграничат временните принудителни продажби от евентуална по-трайна промяна в макроикономическата среда.

Големият въпрос сега не е защо златото пада въпреки войната, а дали финансовите пазари навлизат във фаза, в която нуждата от ликвидност започва да доминира над традиционните защитни механизми. Ако това е основният двигател на разпродажбата, сегашното движение може да се окаже временно отклонение в по-дългосрочен възходящ цикъл. Ако обаче високите реални лихви и силният долар останат водещите фактори, възстановяването може да се забави значително. Октомврийският срив напомня един важен пазарен урок — в момент на финансова паника инвеститорите невинаги продават това, което искат, а това, което могат.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.