Снимка: iStock

Търговското напрежение между САЩ и Китай отново излиза на преден план, след като нови данни показват, че Пекин изостава значително с покупките на американски селскостопански продукти въпреки постигнатото по-рано през годината споразумение.

Според анализ на Reuters, базиран на китайските митнически данни, вносът на американски селскостопански стоки, с изключение на соята, се насочва към най-ниското си равнище от седем години. Това поставя под въпрос реалното изпълнение на търговските ангажименти между двете най-големи икономики в света и създава допълнителни затруднения за американските фермери.

През май Белият дом обяви, че Китай се е съгласил да закупува американски селскостопански продукти за 17 млрд. долара годишно, считано от 2026 г., като целта за настоящата година трябва да бъде пропорционално коригирана.

Тези покупки са допълнение към отделния ангажимент за внос на американска соя, договорен през октомври 2025 г.

Данните обаче показват сериозно разминаване между политическите договорености и реалните търговски потоци.

Само 7,2 млрд. долара покупки за девет месеца

Между януари и септември 2026 г. Китай е внесъл американски селскостопански продукти, различни от соя, на обща стойност едва 7,2 млрд. долара.

Това е най-слабият резултат за съответния деветмесечен период от 2019 г., когато търговската война между Вашингтон и Пекин беше в разгара си.

За сравнение, годишният ангажимент, обявен от американската администрация, възлиза на 17 млрд. долара. Макар че целта за 2026 г. трябва да бъде пропорционално намалена, остава неясно от коя дата започва нейното изчисляване.

Белият дом не е уточнил дали договорените покупки трябва да се отчитат от обявяването на споразумението през май, или след окончателното одобрение на предложените китайски тарифни намаления.

Тъй като последните все още не са финализирани, не може категорично да се заключи, че Пекин формално нарушава договореностите.

Въпреки тази правна и търговска неяснота реалните обеми на вноса показват, че очакваното възстановяване на американския селскостопански износ към Китай все още не се е материализирало.

Особено показателно е, че покупките на соя се развиват сравнително по-добре. Според наличните данни Китай се движи към изпълнение на отделния си ангажимент за този продукт, докато останалите категории продължават да изостават.

Това разминаване подсказва, че търговските договорености невинаги водят до равномерно увеличаване на покупките във всички сектори.

Американските фермери са под двоен натиск

Забавянето на китайските покупки идва в неблагоприятен момент за американското земеделие.

Производителите вече са изправени пред високи разходи за гориво, които увеличават себестойността на обработката на земята, транспорта и селскостопанските операции.

В същото време слабият износ ограничава възможностите за реализация на продукцията на международните пазари.

Тим Лъст, изпълнителен директор на американската браншова организация National Sorghum Producers, посочва пред Reuters, че складовете продължават да бъдат пълни със зърно, а производителите очакват възстановяване на търговията.

Според него сделките със соя се осъществяват, но при останалите култури ситуацията е значително по-слаба.

Този проблем има и политическо измерение, тъй като земеделските райони традиционно са важна част от американската икономика и представляват значителна избирателна база.

Слабите продажби към Китай създават допълнително напрежение върху администрацията на президента Доналд Тръмп непосредствено преди междинните избори в САЩ на 3 ноември.

За американските фермери обаче основният въпрос остава икономически - дали договорените покупки ще се превърнат в реални поръчки, които да помогнат за освобождаването на натрупаните запаси.

Китай вече не се нуждае от толкова американска царевица

Една от основните причини за слабия внос е промяната в структурата на китайското търсене.

През 2021 г. Китай е внесъл американска царевица за приблизително 5,6 млрд. долара, което съответства на почти 20 млн. метрични тона.

Тогава страната беше един от най-важните международни пазари за американските производители.

Днес ситуацията е съвсем различна.

Според COFCO Futures, компания, свързана с китайския държавен търговец COFCO, американската царевица вече не е достатъчно конкурентоспособна на китайския пазар, отчасти заради значителното вътрешно производство.

Прогнозата е, че през селскостопанската 2026/2027 година, започнала през септември, Китай ще внесе едва около 900 000 тона американска царевица.

Ако тази прогноза се реализира, обемите ще останат многократно под равнищата от 2021 г.

Това е съществена пречка пред изпълнението на търговските цели, защото дори политическата воля за увеличаване на покупките не може автоматично да създаде икономическо търсене.

Когато местното производство е достатъчно, а вносните продукти са по-скъпи, частните купувачи нямат силен стимул да увеличават поръчките си.

Именно затова анализаторите допускат, че изпълнението на ангажиментите може да изисква намеса на китайските държавни компании.

Бразилия измества САЩ и при други земеделски култури

Проблемът не се ограничава само до царевицата.

Американският износ на сорго също е изправен пред засилваща се конкуренция, особено от Бразилия.

През 2021 г. доставките на американско сорго за Китай достигат 6,5 млн. тона на стойност приблизително 2,1 млрд. долара.

Оттогава обаче конкурентната среда се променя.

Бразилия получава достъп до китайския пазар за сорго през септември 2025 г., което създава нова възможност за диверсификация на доставките.

Според Едуардо Ванин, старши стратег за селскостопанските пазари в Marex, Бразилия вече е доставила около 1,7 млн. тона сорго на Китай през настоящата година, като са планирани доставки на още близо 1 млн. тона.

Това развитие показва, че Китай постепенно разширява алтернативите си на американските земеделски продукти.

За Пекин подобна диверсификация има не само икономическо, но и стратегическо значение. Намаляването на зависимостта от един доставчик ограничава риска от бъдещи търговски конфликти, мита и политически ограничения.

За американските фермери обаче означава по-силна конкуренция и потенциална загуба на пазарни позиции, които впоследствие могат да бъдат трудни за възстановяване.

Защо търговското споразумение може да се окаже недостатъчно

Ситуацията разкрива един от основните проблеми при търговските договорености, които се основават на предварително определени стойности на покупките.

Двете държави могат да постигнат политическо споразумение за милиарди долари, но реалното изпълнение зависи от пазарните цени, конкурентоспособността на доставчиците, вътрешното търсене и логистичните условия.

Например Китай може да има политически ангажимент да увеличи вноса на американска царевица, но ако местната продукция е достатъчна, допълнителните покупки биха могли да доведат до натрупване на излишни запаси.

По същия начин американските производители могат да разполагат с големи количества зърно, но това не гарантира, че китайските купувачи ще предпочетат техните доставки пред по-конкурентни предложения от други държави.

Така търговските споразумения могат да създават очаквания, които впоследствие се оказват трудни за изпълнение без пряка държавна намеса.

Остава и въпросът дали Вашингтон ще настоява за по-бързо изпълнение на договорените покупки, или ще приеме по-гъвкав график.

Засега американските институции не са предоставили допълнителна яснота относно начина, по който ще се изчислява пропорционалната цел за 2026 г.

Политическите обещания се сблъскват с пазарната реалност

Развитието на селскостопанската търговия между САЩ и Китай показва, че подписването на споразумение не е равнозначно на възстановяване на изгубените пазари.

Американските производители продължават да разчитат на Китай като на важен купувач, но през последните години Пекин увеличава собственото си производство и разширява мрежата си от международни доставчици.

Това означава, че дори при подобряване на дипломатическите отношения американският износ може да остане под предишните си върхови равнища.

През следващите месеци основният въпрос ще бъде дали Китай ще ускори покупките чрез държавните си търговски компании, за да се доближи до обявените ангажименти.

Ако това не се случи, споразумението за 17 млрд. долара рискува да остане политическо обещание с ограничен икономически ефект.

За американските фермери разликата между обещани и реално закупени милиарди долари вече се измерва в непродадена продукция, натрупани разходи и все по-несигурни перспективи.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.