Новото гръцко правителство реже клона, на който седи. Популистите само подхранват легенди, но не могат да управляват, пише в коментара си Бернд Ригерт.

Еврогрупата и Гърция не се споразумяха по нито един въпрос, съобщават от Deutsche Welle. Дори и за това как трябва да бъде подготвен следващият кръг от преговори. Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис представляваше жалка картинка, тъй като не успя да направи нито разумни предложения, нито пък да представи приемливи искания. Воденето на преговорите бе окаяно и дори невъзмутимата поява на Варуфакис без вратовръзка и лежерното му поведение не могат да променят този факт. Радикалната коалиция между "Сириза" и десните популисти не успя да спечели нито един съюзник за безотговорния си курс. По принцип Гърция иска още пари от международните кредитори. Този път обаче без никакви условия. Нещо като междинно финансиране за шест месеца, докато разнородният екип в Атина разработи обхватна програма. Абсурдно искане, на което страните от еврозоната не бива да се поддават в никакъв случай.

Със своето блокадно поведение в еврозоната Гърция прави още една решителна крачка към близкия си финансов банкрут. ЕС не бива да изплаща безотговорните изборни обещания, които дадоха лявата "Сириза" и дясната Анел, съзнавайки много добре, че страната няма пари за това. Алексис Ципрас спечели изборите в страната заради социалните лишения в Гърция, възседнал опасната вълна на национализма. Чиста проба популист, изваден като от буквара. С вота си гърците могат да отхвърлят политическото благоразумие и неспособните правителства. Това е според правилата на демокрацията. Те обаче не могат да обявят за навалидни дълговете си, още по-малко - сключените договори. Да не говорим пък за европейските правила.

Приказката за "подтисничеството"

Радикалните леви и десни в Гърция се бият в гърдите, че възвръщат суверенитета на страната и я освобождават от игото на германското и европейско подтисничество. Повечето гърци, които понесоха страдания през последните години, вярват в това безумие. Националната гордост на гърците може и да е голяма, може дори да е накърнена. Но това не е причина за преиначаване и игнориране на фактите. Факт е, че демократично избраните правителства в Гърция одобриха всички спасителни кредити. Включително и тези на Тройката. Тоест изобщо не може да става дума за някакво чуждо господство. Икономическата нужда накара страната да действа. Къде щеше да е Гърция днес, ако беше фалирала още през 2010 година и бе повлякла след себе си и други европейски държави заради тясната обвързаност между банковите системи? Дали гърците щяха да са по-добре днес?

Факт е, че свободно избраните правителства в Гърция поеха и огромни дългове за държавния бюджет. Още преди избухването на икономическата криза през 2008 година държавният дълг на Гърция надхвърляше 100 процента от БВП. И гръцката трагедия започна в момента, когато страната не можеше вече да финасира тези дългове чрез финансовите пазари. Германия и ЕС ли са виновни за това?

Да виниш невинните

Факт е също, че финансовата криза в Гърция се разрази, когато тогавашното правителство бе принудено да признае, че години наред е подавало фалшиви статистики за икономическия ръст и бюджетните дефицити. Заради тези мошеничества и кредиторите, и инвеститорите загубиха доверие в страната. По тази причини беше създадена и Тройката, която по поръка на международните кредитори трябваше да направи одит на бюджета. Всеки заемополучател трябва да позволява на банката-кредитор да му преглежда балансите. И това ли е чуждо господство? Не, това е нормален бизнес. Тройката даде своите препоръки за гръцкия бюджет. А гръцкото правителство одобри мерките за съкращаване на държавните разходи и увеличаване на приходите, заедно с демократично избраните депутати в гръцкия парламент.

А как стоят нещата със солидарността? От присъединяването си към ЕС през 1981 Гърция е получила до 2006 г. точно 72 милиарда евро субсидии от общия европейски бюджет. Дълги години страната беше един от най-големите нетни получатели на средства, тъй като трябваше да наваксва много. От 2010 година насам Гърция е получила заеми в размер на 240 милиарда евро при изгодни условия и опрощаване на дългове в размер на 109 милиарда евро. За какво финансово изтезание говори тогава гръцкият финансов министър?

Да подклаждаш страхове

Особено опасни са обаче изявленията на гръцкия външен министър Никос Коциас, които той повтори и в интервю за Дойче веле. Той говори за "икономически расизъм", тъй като германците смятали гърците за мързеливи. Да наричаш някого расист от тази безумна гледна точка е най-малкото нечестно и дълбоко антиевропейско. Има ли правителствената коалиция в Гърция все още понятие за европейското единство? Това, че гръцката икономика не е толкова мощна, колкото са икономиките в други европейски страни, е не расизъм, а факт. Жалко, че гръцките избиратели, очевидно от отчаяние, вярват на митовете и легендите, лансирани от партиите и медиите. Явно травмата от германската (впрочем и италианска) окупация през Втората световна война, многократните банкрути след обявяването на независимостта през 1828 година и действителното господство на държави-кредитори до 1940-те години, все още не са преодолени. Това обаче не може да бъде оправдание за охулването на тези държави в Европа, които помагат на Гърция.

Исканията на гръцкото правителство са най-малкото странни. Изявите му са провокиращи, но всъщност най-скандален е неговият състав. Левите радикали се коалират с десни популисти и националисти. Когато през 2000-та година в членката на ЕС Австрия консерваторите създадоха коалиция с десните популисти, ЕС наложи санкции на страната. Защо няма подобна реакция днес?