Снимка: iStock

Кафе по пътя, обяд, доставка за вечеря и една малка поръчка онлайн. Всяко плащане отнема секунди, сумите изглеждат поносими, а в края на седмицата банковото приложение показва разход, който някак не помните да сте направили.

Позната ситуация? Обяснението може да е свързано и с начина, по който плащате.

Голям анализ, публикуван през 2024 г. в Journal of Retailing, установява, че потребителите средно харчат повече при безкасово плащане, отколкото при използване на пари в брой. Изследователите обобщават 71 научни разработки с над 11 хил. участници от 17 държави. Установеният ефект е малък, но статистически значим.

Това не означава, че всяка покупка с карта е по-голяма или че всеки човек непременно губи контрол над бюджета си. Резултатът описва обща тенденция, която зависи от обстоятелствата и вида на покупката.

Едно от обясненията е т.нар. болка от плащането. Когато подаваме банкноти, раздялата с парите е видима и физическа. При доближаване на карта или телефон тя може да остане по-незабележима, въпреки че финансовият резултат е същият. Университетът в Мелбърн, чиито изследователи участват в анализа, посочва именно тази психологическа разлика при представянето на проучването.

В портфейла виждате какво е останало. При електронното плащане трябва съзнателно да отворите приложението и да проверите. Междувременно следващото кафе вече е платено.

Интересното е, че ефектът е по-силен при покупки, с които хората демонстрират статус. При даренията и други разходи в полза на околните той е по-слаб. Авторите установяват също, че разликата между плащането в брой и безкасово постепенно намалява с времето.

Вероятно най-полезният въпрос за личния бюджет обаче е по-прост: колко от покупките бихте направили, ако трябваше да платите всички наведнъж?

Пет отделни разхода от по 12 евро изглеждат различно от едно плащане за 60 евро. Сумата е еднаква, но усещането може да се промени, когато малките решения бъдат събрани на едно място.

Представете си събота, която започва с кафе и закуска за 8 евро. Следват обяд за 18 евро, няколко непланирани покупки за 24 евро и доставка за вечеря за още 20 евро. Нито едно плащане не изглежда драматично. Общата сметка обаче е 70 евро. Примерът е условен, но показва колко лесно отделните решения могат да скрият общия резултат.

Технологията предлага и начин това да стане по-видимо. Известията за всяка транзакция и седмичният преглед на разходите могат да превърнат разпилените плащания в ясна картина. Особено полезно е да се погледне общата сума за категории като доставки, заведения и покупки „за малко“.

Практичен личен експеримент е да определите предварително бюджет за почивните дни и да проследите всички плащания спрямо него. Няма значение дали средствата са в отделна сметка, в брой или просто записани в бележка. Важното е сумата да бъде видима преди покупките, а не само след тях.

При непланирана онлайн поръчка може да помогне и кратка пауза. Оставянето на продукта в количката до следващия ден дава възможност да прецените дали още го искате, когато първоначалният импулс е отминал. Това е практическа идея за самонаблюдение, а не гарантиран резултат от изследването.

Любопитен тест е да прегледате последните десет плащания в банковото си приложение и да се опитате да си спомните всяка покупка, преди да отворите подробностите. Големият разход вероятно ще изплува веднага, но кафето, паркингът и дребната поръчка може вече да са забравени. Събрани на едно място, тези суми понякога разказват различна история от спомена ни за „една сравнително евтина седмица“. Именно затова прегледът на малките плащания може да бъде по-показателен за навиците ни от дългото обмисляне на една голяма покупка.

Безкасовото плащане има очевидни удобства, включително подробна история на трансакциите. Въпросът е дали използваме тази история, за да разбираме навиците си.

Преди следващото доближаване на телефона до терминала си струва да погледнете колко струват всички онези покупки, които поотделно „почти нищо не са“.

Материалът е с информационен характер и не представлява инвестиционен съвет.