Снимка: iStock

Търговците на облигации залагат на по-нататъшен ръст на пазара на държавни ценни книжа (ДЦК) преди публикуването на данните за заетостта през октомври в петък, тъй като очакванията за допълнителни повишения на лихвените проценти от страна на Федералния резерв продължават да отслабват, пише "Блумбърг".

Разпродажбите на световните фондови пазари след междинните избори в САЩ насочиха инвеститорите към сигурността на американските държавни облигации през тази седмица, като в четвъртък доходността по тях спадна до най-ниските си нива от началото на септември насам. В петък доходността по 10-годишните облигации достигна 4,82%, докато разпродажбите на акции се задълбочиха.

Скорошните печалби окуражиха търговците да залагат на още по-ниска доходност през следващите дни. На пазара на опции една сделка предвижда, че доходността по 10-годишните облигации може да достигне 4,7% до края на следващата седмица, докато друга, с падеж на 20 ноември, залага на спад до около 4,35%.

Въпреки че се очаква данните за заетостта през октомври да покажат подобрение спрямо септември, дори и те да се окажат по-силни от прогнозираното, ралито при държавните облигации може да продължи, тъй като инвеститорите са готови да купуват при евентуален спад на цените.

„По-скоро бихме купували, отколкото продавали“, ако данните се окажат силни, заяви Джейми Патън, съдиректор на отдела за глобални лихвени инструменти в TCW Group.

Мнението на Патън съвпада с резултатите от проучване на стратези от BMO Capital Markets Inc. Макар и „предпазливо настроени към по-висока доходност“, инвеститорите „възнамеряват да увеличат експозицията си (дюрацията) при евентуален спад на цените на държавните облигации след данните за заетостта“, посочват стратези, водени от Вейл Хартман, в свой доклад.

Месечното проучване на BMO относно това как инвеститорите възнамеряват да реагират на промени в доходността на ДЦК, предизвикани от данните за заетостта, показва, че 48% от тях биха купували при спад на цените – най-високият дял за последните четири месеца и над средната стойност от 43% за последния половин година.

През септември Федералният резерв повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г. насам, след като скокът в цените на петрола – предизвикан от войната на САЩ срещу Иран – задържа инфлацията на високи нива, докато инвестиционният бум в сферата на изкуствения интелект подкрепи американските акции. Оттогава обаче очакванията за по-нататъшни повишения отслабнаха – особено след като през октомври централната банка запази лихвените нива непроменени, заявявайки, че икономическите условия позволяват да се изчакат допълнителни данни, които да послужат като ориентир за следващото ѝ решение на 9 декември.

*Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.