Най-големият риск за инвеститорите може да се окаже дълъг период, в който борсата почти не напредва, а инфлацията постепенно намалява покупателната способност на вложените средства. Такъв сценарий очерта Борис Петров, създател на „Инвестограф“, в разговор с Владимир Попдимитров в подкаста „Силата на инвестициите“.

Според него високите оценки на акциите, концентрацията в индексите и променящата се икономическа среда изискват преосмисляне на подхода към инвестирането. Стратегиите, които са носили добри резултати през последните години, могат да се окажат по-малко успешни през следващите.

Петров смята, че т.нар. изгубено десетилетие е реалистичен риск и дори по-вероятен сценарий от тотален срив на пазарите. Подобен период не означава непременно непрекъснат спад. Индексите могат да преминават през силни възстановявания и корекции, но след години да остават близо до началните си равнища.

За инвеститора проблемът е разликата между номиналната стойност на портфейла и реалната му покупателна способност. Дори сумата да изглежда запазена, с нея може да се купуват значително по-малко стоки и услуги.

„Ако пазарът се срине, ти веднага ще започнеш да мислиш“, коментира Петров. При продължително движение настрани обаче човек може с години да очаква възстановяване, преди да установи колко сериозно инфлацията е засегнала финансовите му цели.

Той свързва този риск и с възможна смяна на лидерството между секторите. Компаниите с най-голяма тежест в индексите могат да започнат да изостават, докато по-малки сектори се представят по-добре. В такъв случай успехът на отделни отрасли невинаги е достатъчен, за да придвижи целия индекс нагоре.

Именно затова според него диверсификацията изисква повече внимание от простото притежаване на няколко борсово търгувани фонда. Различните инструменти могат да съдържат едни и същи големи компании и така портфейлът да остане зависим от ограничен кръг бизнеси.

Петров подчерта, че концентрацията не е проблем само на американския пазар. В разговора той посочи и пазари в Европа и Азия, където малък брой дружества имат определящо влияние върху индексите.

Същевременно той не отхвърля диверсификацията като принцип. Основният му аргумент е, че инвеститорът трябва да разбира какви експозиции действително притежава и доколко те съответстват на целите и хоризонта му.

Цената на покупката също остава решаваща. Според Петров връзката между началната оценка и последващата възвръщаемост става особено важна при по-дълъг инвестиционен период. Силното представяне на пазара в близкото минало не е достатъчно основание да се очакват същите резултати занапред.

Предпазливият му поглед към индексите обаче не означава липса на възможности. Един от пазарите, които следи, е Китай. След продължителния натиск върху китайските акции той вижда по-привлекателни оценки спрямо американските, но поставя акцент върху необходимостта от реални промени в ликвидността и икономическата политика.

Според него евентуално по-мащабно стимулиране би могло да подкрепи местните активи. Въпросът е кога ще бъде предприето и дали преди това пазарът няма да премине през допълнителни сътресения. Затова Петров разглежда ниските оценки като отправна точка за анализ, а не като достатъчен сигнал за покупка.

В дългосрочен план интересът му е насочен и към Латинска Америка. Той открои природните ресурси на региона и вниманието към него от страна на големите световни икономики като фактори, които могат да привличат капитал.

Сред направленията, които следи, са нефтът и газът в Аржентина и Бразилия, както и добивът на метали. Петров обаче подчерта значението на политическата устойчивост и последователността на реформите. Потенциалът на ресурсите сам по себе си не гарантира благоприятна среда за акционерите.

В разговора беше разгледана и ролята на облигациите. Според Петров те могат да предложат възможност за временно намаляване на риска при опасения за икономическия растеж и корпоративните печалби. Подходящото им място в портфейла обаче зависи от срока, инфлацията и индивидуалните цели.

Той обърна внимание и на спада на реалната доходност по американските държавни облигации, който следи като възможен сигнал за нарастващи опасения относно растежа. Това е негов прочит на пазарните движения, а не сигурно доказателство за предстояща рецесия.

За петрола Петров разграничaва наличието на суровина от възможността тя да достига до подходящите рафинерии на приемлива цена. По думите му високите транспортни и застрахователни разходи могат да поддържат натиска върху горивата дори когато част от доставките намират алтернативни маршрути.

На този фон основният му приоритет за 2027 г. е управлението на риска. Той посочи прибирането на част от печалбите, преразпределението между сектори, защитата на портфейла и поддържането на свободни средства като подходи, които инвеститорите могат да оценят спрямо собствените си обстоятелства.

„Ако някой се е позиционирал и очаква това, което работеше напоследък, да продължи да работи, може да има проблеми“, предупреди Петров.

Посланието му е инвеститорите да проверят дали портфейлите им са подготвени и за продължителен период на слаба реална възвръщаемост. Подобна среда може да изисква повече подбор, търпение и контрол върху риска, отколкото пазар, в който широкото поскъпване прикрива слабостите на отделните решения.

Изразените позиции са лични оценки на госта към момента на записа. Материалът е с информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.