Снимка: iStock

Европейската централна банка може да се окаже изправена пред труден избор - да поддържа достатъчно високи лихви срещу инфлацията или да се намеси, за да овладее сътресения на дълговите пазари. За този риск предупреди Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, в изказване във Франкфурт на 5 ноември.

Според нея съчетанието от растящ държавен дълг и по-голямо участие на небанкови финансови институции може да ограничи свободата на централната банка да провежда необходимата парична политика. Особено значение имат инвеститорите, които използват значително заемно финансиране за покупките си на облигации.

Предупреждението насочва вниманието към уязвимост, която може да остане незабелязана в спокойни периоди. Държавните облигации обикновено се възприемат като по-сигурна част от портфейла, но цените им също се променят. Когато покупката е финансирана със заем, дори сравнително ограничено движение може да доведе до значителна загуба спрямо вложения собствен капитал.

Този механизъм е известен като ливъридж. Той позволява на инвеститора да държи по-голяма позиция, отколкото би могъл само със собствените си средства. При благоприятно развитие това увеличава възвръщаемостта, но при спад усилва загубите и необходимостта от бързо осигуряване на ликвидност.

Опростен пример показва разликата. Ако фонд вложи 10 млн. евро собствен капитал и добави 90 млн. евро заем, той контролира активи за 100 млн. евро. Понижение на стойността им с 2% означава загуба от 2 млн. евро - една пета от собствения капитал, преди лихвите и останалите разходи. Примерът е илюстративен и не описва конкретен фонд.

При напрежение кредиторите могат да поискат допълнително обезпечение или намаляване на заемната позиция. Тогава фондът може да бъде принуден да продава облигации независимо от дългосрочната си оценка за тях.

Именно тази последователност тревожи Шнабел. По думите ѝ спадът на стойността на обезпеченията и увеличените изисквания за тях могат да доведат до принудителни продажби. Така първоначалното пазарно движение се усилва и създава риск ликвидните затруднения да прераснат в по-широка кредитна криза.

Проблемът става системен, ако много участници се опитат да продадат сходни активи едновременно. Купувачите могат да се оттеглят или да предложат значително по-ниски цени. Това натоварва и други инвеститори, използващи същите облигации като обезпечение, и може да предизвика нов кръг от продажби.

Успоредно с това държавите трябва да продължат да финансират бюджетите си и да обслужват падежиращия дълг. При замяната на стари емисии с нови по-високите пазарни лихви постепенно увеличават разходите за обслужване. Натискът не се появява наведнъж върху целия дълг, а се натрупва според сроковете на рефинансиране.

Шнабел подчертава значението на разликата между разходите по дълга и икономическия растеж. Когато лихвената тежест нараства по-бързо от икономиката, поддържането на устойчиви публични финанси става по-трудно. Тя предупреждава, че рефинансирането при по-високи ставки може допълнително да засили този натиск.

За ЕЦБ възниква опасност решенията за инфлацията да бъдат ограничавани от последиците за бюджетите и финансовите пазари. Ако затягането на политиката предизвика сериозни сътресения, централната банка може да бъде принудена да осигури ликвидност, за да възстанови нормалното функциониране на пазара.

Подобна намеса не означава непременно отказ от борбата с инфлацията. Разграничението между временна подкрепа за пазарната ликвидност и трайно облекчаване на финансовите условия обаче става особено важно, когато инфлационният натиск остава висок.

Според Шнабел отговорът трябва да включва по-силен надзор над небанковия финансов сектор и запазване на банковите регулации, въведени след глобалната финансова криза. Тя предупреждава срещу отслабването на тези правила и посочва, че по-строгото регулиране на небанковите институции би подкрепило обсъждането на достъп до определени инструменти на централната банка.

За инвеститорите посланието е, че рискът при облигациите зависи и от начина, по който са финансирани позициите. Актив с относително нисък кредитен риск може да участва в рискова стратегия, ако е съчетан с голям заем и необходимост от ежедневно предоставяне на обезпечения.

Предупреждението не представлява прогноза за непосредствена криза. То показва защо устойчивите държавни бюджети и контролът върху заемното финансиране са важни за способността на ЕЦБ да действа срещу инфлацията, без да предизвиква опасни сътресения във финансовата система.

Материалът е с информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.