Снимка: Pixabay

Когато през Джун кандидатства за участие в шоуто на Сюз Орман през 2012 г., тя беше млад лекар, полущаваща 58 000 долара годишно, с 240 000 долара студентски заеми от медицинско училище и 40 000 долара дълг по кредитни карти. Като разведена майка с три деца, която също се грижи за неизлечимо болен родител, доходите на Джун едва покриват разходите ѝ за живот. Когато една приятелка ѝ предложи да кандидатства за участие в шоуто на Сюз Орман, Джун се съгласява: тя не е запозната с шоуто, но смята, че няма да ѝ навреди да получи професионален съвет, разказват Ема Пати и Стефани О'Конъл.

Първоначално опитът ѝ с продуцента на шоуто е положителен. Продуцентът казва на Джун, че работи толкова много и е точно такъв човек, на който Сюз иска да помогне.

Ето защо тя е толкова изненадана, когато Орман, едно от най-известните лица в личната финансова индустрия, започва, като каза на Джун, че не би трябвало да ходи в медицинско училище. След това Орман я съветва да обяви несъстоятелност, разпитва дали купува на децата си коледни подаръци, намеква, че Джун харчи пари за децата си, за да компенсира вината си за развода, и казва, че 16-годишното дете на Джун трябва да започне работа за да поеме отговорността за дълга на майка си.

„Кажете им ситуацията, в която сте попаднали.“, крещи тогава Сюз. „Нека да видят реалността, когато сте безотговорни с изправянето пред истината – какво може да причини тя.“

Този съвет може да изглежда шокиращ, но повечето традиционни съвети за пари се основават на чувството за срам, често опаковано като тежка любов и лична отговорност. С конструкция, основана на срам, финансовата стабилност е достъпна за всеки. Определени финансови решения се позиционират като изцяло положителни, като собственост на жилища и 529 плана за спестяване на образование, докато други финансови решения се считат за напълно отрицателни, като потребителски дълг и фалит. Тези решения не само са погрешни, но и се представят като провал, за който е виновен само човекът.

От прекалено опростената математика на „Факторът Latte“ на Дейвид Бах до осъждането на Дейв Рамзи за почти всички дългове, до манията на медиите с изключителната пестеливост и ранното пенсиониране, посланието е ясно: Ако водите финансова битка, то само вие сте виновни за това. Само след като даден човек поеме пълната отговорност за своето положение, ще може да направи така наречения правилен избор, за да постигне финансов просперитет.

Проблемът е, че срамът не работи. Първо, казването на хората, че финансовите им условия са изцяло по тяхна вина, просто не е вярно. Всъщност стотици пъти е доказано, че разликите в богатството са системни и се създават от публичната политика, а не от индивидуалния избор.

Този вид съвети също игнорират реалността на променящия се финансов пейзаж, с нарастващи разходи за живот и застояли заплати. Цените на жилищата растат по-бързо от доходите в 80% от американските градове, разходите за здравеопазване са нараснали два пъти по-бързо от заплатите, а разходите за грижи за децата са се увеличили с 2000% през последните 40 години.

Възходът на икономиката на работата по отделни заявки оставя все повече американци без постоянни доходи или достъпни здравни грижи. Още преди Covid-19 един на всеки 10 американски работници е живял под наем. А дългът по студентски заем е рекордно висок. И все пак личната финансова индустрия продължава да игнорира данните и раздува балона за мита, че ако хората не са финансово сигурни, това е изцяло тяхна вина.

Вторият въпрос с маменето на хората за техните финанси е, че това дава обратен ефект. Вместо да ангажира или мотивира хората, срамът има обратния ефект: той кара хората да реагират с „удари или побегни“, което намалява способността им да обработват информация. Срамът не мотивира промяна в поведението. Всъщност намалява желанието да изпробвате ново поведение от страх от негативните последици от грешка. Докато Джун беше охулвана от Орман, тя каза: „Имах чувството, че в главата ми е бял шум. Усещах как бузите ми се нажежават. Току-що се бях развела.“

След опита си в шоуто на Сюз Орман, Джун се опитва да работи с няколко други финансови съветници и има подобно разочароващо преживяване.

„Те имаха този манталитет, че „това е върху теб и трябва някак си да се измъкнеш от него“, казва тя. В крайна сметка Джун просто се отказа от професионална помощ. „Реших, че няма да говоря с никой друг за това, защото не е нужно да ми казват какъв идиот съм.“

И така, ако американците са във финансова криза и срамът не вдъхновява промяна, какво ще стане? Според Ема Пати и Стефани О'Конъл, отговорът е съпричастност. За разлика от срама, съпричастността всъщност работи за създаване на дългосрочни промени в поведението. Емпатията е адаптивна, реалистична и е доказано, че предизвиква мислене за растеж, което означава, че хората са по-склонни да положат усилия за подобряване, вместо да виждат своите черти и способности като фиксирани и следователно не си струва да се опитват да се променят.

Ефективността на емпатията вече се изучава в медицинската област. В проучване от 2015 г. на изследователи от Медицинския колеж на държавния университет във Флорида, пациентите със затлъстяване, които са били засрамени от техния лекуващ, са имали три пъти по-голяма вероятност да продължат да са със затлъстяване четири години по-късно от пациентите, които са получили неутрално или съпричастно лечение. И обратно, проучване през 2019 г. показва, че пациентите с диабет тип 2 са с 40% по-малко склонни да умрат от сърдечни проблеми, ако имат силно съпричастен наставник. Изследванията в областта на пристрастяването, благосъстоянието на семейството и спирането на тютюнопушенето дават подобна картина: повече съпричастност означава по-добри резултати.

Не предполагаме, че съпричастността е равна на апатия или че трябва да се откажем от даването на съвети и финансово образование. Но начинът, по който се предоставят съвети и образование, не работи. Ако беше така, нямаше да имаме 74% от американците, които живеят до заплата, а 4 от 10 не могат да намерят 400 долара за покриване на спешни случаи. Време е за нов модел: от срам към съпричастност.

Този нов модел започва със слушане без преценка или предположение, че има един-единствен верен отговор. Това означава да помогнете на някого да разбере финансите си в контекста на своите емоционални, поколенчески и обществени обстоятелства. Когато хората спрат да гледат на своята ситуация като на човек, който се проваля и дойдат да ги разберат като част от споделено човешко преживяване, това намалява чувството на страх и безпокойство.

Съгласно този нов модел на лични финанси, експертът ще измести фокуса от минали грешки към това, което работи, показвайки съпричастност и насърчавайки практиката на самосъстрадание, за да се изгради устойчивост, която е необходима, за да се направят малки подобрения.

Как би действал този модел на практика? За Джун изглежда, че някой я слуша, без да я съди или прекалено да внася поправки, след което ще ѝ помогне да идентифицира област, в която вече успява и надгражда върху нея, вместо да се фокусира изключително върху това, което не работи.

Нещото, от което се нуждаеше Джун, беше съпричастност: тя беше в тежка ситуация, отчасти поради избора си и отчасти поради проблемите си, които са извън нейния контрол, като развода и болестта на родител. Финансите ѝ не бяха отражение на нейния морален характер. И малките печалби, съчетани със самосъстрадание, биха могли да помогнат за подобряване на ситуацията.

Вместо това, Джун беше оставена да се опитва сама да се ориентира във финансовото си бедствие. Осем години по-късно тя има процъфтяваща медицинска практика, отглежда щастливи, уверени деца и е благодарна, че е пренебрегнала съветите на Орман. Подобно на повечето лекари, тя все още има много дългове по студентския си заем, но е успяла да изплати целия си потребителски дълг. Тя купи застраховка живот и започна да спестява за пенсията си. Тя все още не се чувства финансово стабилна, но се гордее с това, което е успяла да постигне. Въпреки че иска да има доверен съветник, който да ѝ помогне, тя казва, че е ѝ е омръзнала да приема съвети от експерти по лични финанси: „Вече не мога да се справя с това отношение“.

Тъй като COVID-19 оказва огромно влияние върху всички ни, унищожавайки живота, работните места и банковите сметки, нов модел за лични финанси е необходим повече от всякога. Трябва да признаем, че това, което правим, не работи. Време е да се обърнем към науката и практиката на съпричастност, за да направим онова, което срамът не е успял.

Другият вариант? Като продължите фалшивия разказ за срам и вина и настоявате, че финансовите затруднения могат да бъдат премахнати. Или както Дейв Рамзи наскоро попита читателите си: „Позволявате ли на COVID-19 да унищожи вашите дългосрочни парични цели?“

Още по темата:

Развиващите се пазари могат да са историята на 2021 година

2 правила за инвестиране през 2021 година от Bank of America