Снимка: iStock

Брутният вътрешен продукт на Франция е нараснал с 18.2% между юли и септември, съобщи в предварителното четене статистическата служба на страната. В Германия БВП за третото тримесечие се е увеличил с 8.2% в сравнение с предходното тримесечие.

Добрите данни обаче, едва ли ще се запазят в близко бъдеще, след като по-рано тази седмица и двете страни обявиха нови национални блокировки. 

Икономиката на еврозоната се възстанови през третото тримесечие, след като регионът спечели от летен период с малко социални ограничения. Сега обаче фокусът е върху последното тримесечие на годината, след като и двете най-големи икономики, Франция и Германия, обявиха блокировки в цялата страна.

Брутният вътрешен продукт за еврозоната се е увеличил с 12.7% през третото тримесечие в сравнение с предходните три месеца, според светкавична оценка, публикувана от статистическата служба на блока в петък. Резултатът превиши очакванията на анализаторите за повишение от 9.4%, според Ройтерс.

Увеличението - най-рязкото досега в историята - се връща за региона, след като през второто тримесечие икономиката на еврозоната се сви с 11.8%. Но този импулс вероятно ще бъде ограничен, тъй като правителствата отново затягат социалните ограничения.

Статистиката за целия регион дойде след данни за растежа, специфични за всяка държава по-рано в петък.

Франция

БВП на Франция е нараснал с 18.2% между юли и септември, съобщи статистическото бюро на страната, Insee, в предварително четене. БВП на Франция се сви с 13.7% през второто тримесечие, което включваше първия пълен месец (април) на национални блокировки.

„Мащабното увеличение на френския БВП през третото тримесечие не е утешително за френските политици или домакинства, които сега се борят с второ национално заключване“, заяви в бележка Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics.

Въпреки подобрението през летния период, „БВП остава доста под нивото, което е бил преди здравната криза“, каза Insee. На годишна база показанията за третото тримесечие са с 4.3% по-ниски от преди година.

Френският президент Еманюел Макрон обяви в сряда второ блокиране, започващо в петък поради бързото нарастване на броя на инфекциите през последните седмици. Това означава, че ресторантите, баровете и несъществените магазини затварят отново. Училищата и фабриките обаче ще държат вратите си отворени.

„Сега трябва да обмислим идеята за второ потапяне, тъй като икономиката се отблъсква от новите ограничения“, казва Клаус Вистесен, икономист в Пантеон Макро в бележка.

Германия

В Германия БВП за третото тримесечие се е увеличил с 8.2% в сравнение с предходното тримесечие, поради по-голямото потребление от домакинствата, солидно увеличение на износа и положителна активност в преработващата промишленост, съобщи статистическата служба на страната Destatis

Германската икономика се сви с 9.8% през второто тримесечие на годината.

„Тези подобрения са на път да бъдат отмити от втората вълна на Covid-19 и нов кръг от национални блокировки“, каза още Кенингам.

Андреас Рийс, главен германски икономист в Беренберг, се съгласи: „Вероятността за поне леко свиване на икономическата активност през четвъртото тримесечие е голяма.“

По-рано в петък Destatis разкри, че продажбите на дребно са спаднали с 2.2% през септември спрямо предходния месец, показват предварителните данни в петък. Търговията на дребно с храни, напитки и тютюн е нараснала с 6.8%, но продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия са намалели със 7.3%, съобщи германската статистическа служба в петък.

Европейската централна банка предложи в четвъртък, че в еврозоната ще има повече парични стимули. Централната банка ще преразгледа своите икономически очаквания за 19-членната зона през декември и тогава ще реши колко повече подкрепа е необходима.

„Направихме това в миналото: реагирахме много бързо, много подходящо, много тежко, биха казали някои, на първата вълна, която удари икономиките от еврозоната. Направихме го за първата вълна; ще го направим отново за втората вълна“, заяви в четвъртък председателят на ЕЦБ Кристин Лагард.

Наред с ниските лихвени проценти ЕЦБ намали разходите за банките и създаде специфична за коронавирус програма за закупуване на държавни облигации. Понастоящем последната трябва да продължи до юни 2021 г. с общ пакет от 1.35 трилиона евро (1.57 трилиона долара).

Още по темата:

Ще има ли нова доза евтино финансиране за банките от еврозоната?

Кристин Лагард: Паричната и лихвена политика на ЕЦБ не е на автопилот