Централните банки често са обвинявани, че са виновни за най-големите сривове на пазарите през 2015 г., коментира Wall Street Journal.     

Волатилността вероятно ще продължи и през 2016 г., докато инвеститорите се адаптират към постепенното изоставяне на политики на парично облекчаване от Федералния резерв, след като централната банка на САЩ повиши лихвените проценти за пръв път от почти десетилетие.

От шокиращото решение на Швейцарската централна банка през януари, с което тя сложи край на обвързването на швейцарския франк с еврото, до разочароващия стимулиращ пакет на Европейската централна банка (ЕЦБ) през декември, серията от решения на централните органи провокираха крайни реакции на пазара. Решението на централната банка на Китай през август да отслаби валутата си пък засили опасенията за състоянието на китайската икономика, което предизвика глобално разпродаване на акции.  

Пристъпите на сътресения подчертаха нарасналата зависимост на пазарите от думите и действията на централните банки в годините след финансовата криза. Рекордно ниските лихвени проценти и огромните програми за покупки на активи, създадени, за да дадат тласък на боледуващите икономики, насърчиха инвеститорите да се насочат към още по-рискови активи в търсене на възвращаемост. Това остави много пазари уязвими към резки обрати при влошаване на популярните контракти.

„Тази година бе знакова за много неща, които предстоят и ситуацията вероятно ще се влоши, преди да стане по-добре. Политиката на централната банка извади много инвеститори извън зоната им на комфорт. Сега виждаме последствията от това", казва Пол Ламбърт, ръководител на валутния отдел в базирания в Лондон мениджър на активи Insight Investment.

През 2016 г. най-голямото предизвикателство може да е за най-влиятелната централна банка: Фед. Американските централни банкери се опитаха да успокоят пазарите, че повишаването на почти нулевите лихвени проценти ще бъде бавно. Те минаха по тънка линия: уведомиха инвеститорите, че лесните пари свършиха, без да причинят на пазарите острото сътресение, което може да се разпространи из цялата икономика.

Междувременно ЕЦБ и централната банка на Япония продължават да се борят със слаби икономики и ниска инфлация, което може да ги принуди да увеличат стимулите. Японската централна банка разтърси пазарите, когато обяви скромно разширяване на програмата си за количествено облекчаване на 18 декември, което след първоначалния тласък на японските акции доведе до потъването им.

 „Мисля, че 2016 г. ще бъде доста предизвикателна за централните банки. Това е като 18-годишен шофьор на камион, който не е сигурен кога и къде да завие, но е обещал на света, че ще използва мигача си навреме", казва Стивън Джен, управляващ партньор в SLI Macro Partners и бивш икономист в Международния валутен фонд.

Проблемът се усложнява от по-строгите правила, които ограничиха възможностите на инвестиционните банки да търгуват с големи количества акции, облигации и валути. За инвеститорите това означава по-малко ликвидност - или възможността да купуват или продават активи без чувствителни движения на цените, и диви колебания на пазара, когато централна банка представи изненадващо свое решение.

„Инвеститорите са уязвими към още подобни епизоди в бъдеще. Действията на централните банки захранват волатилна търговия, а в сегашната среда на ниска ликвидност притежаването на широко популярни позиции е рецепта за бедствие", казва Жиуей Рен, управляващ директор и портфолио мениджър в Penn Mutual Asset Management.  

На 15 януари швейцарският франк се изстреля с над 40% спрямо еврото, след като швейцарската централна банка рязко премахна лимита на стойността на валутата. Това се превърна в най-рязкото еднодневно движение на основна валута за над 40 години на плаващи валутни курсове. Централната банка на Швейцария се намеси на пазарите, за да не позволи на франка да поскъпне твърде много и да затрудни швейцарските износители, но призна провала си след притесненията от огромната купчина евро, които купи. Решението се отрази зле на много инвеститори, които залагаха на понижаващ се франк.

Декември донесе друг шок за инвеститорите във валути, който се разля и на фондовите пазари. Еврото поскъпна с над 4% спрямо долара, след като ЕЦБ представи по-малък от очакванията пакет със стимули. Повишението - огромно еднодневно движение на еврото спрямо долара, най-търгувания финансов инструмент в света, бе последното от серия остри колебания през 2015 г., докато инвеститорите се опитваха да определят скоростта, с която ЕЦБ и Фед се насочваха в противоположни посоки.

Моментът подчертава и друг проблем за основните централни банки: как да се управляват пазарните очаквания във време на несигурност.

В Китай централните банкери предизвикаха няколко кръга от спираловидни движения на пазарите тази година, докато инвеститорите се опитваха да изтълкуват сигналите на централна банка, която често не успява да представи ясно намеренията си.

Централната банка на Китай, заедно с други китайски регулатори, предизвикаха епичен скок на цените на акциите по-рано тази година, само за да допринесат за драматичния крах на фондовите пазари през лятото чрез серия от противоречиви послания. Сривът заличи 5 трлн. долара през юни и юли. Централната банка тогава се оказа на лидерска позиция в безпрецедентните правителствени усилия, целящи вдигане на цените на акциите, като органът обеща да предостави неограничена ликвидност за покупки на акции от държавни компании.

Централната банка изненада света, обезценявайки китайския юан в средата на август. Централната банка на Китай заяви, че ходът цели да коригира стойността на юана към пазарните очаквания, но изненадващите действия задействаха остро разпродаване на юана и валутите на някои търговски партньори на Китай. Много възприеха обезценяването като опит за нов тласък на износния сектор на Китай и признак, че икономиката на страната се забавя по-сериозно от очакваното.

„Ако Китай наистина иска да отвори финансовите си пазари и интернационализира използването на валутата си, подобряването на комуникацията между централната банка и инвеститорите е изключително важно", казва Пуей Йонг Го, старши икономист в Neuberger Berman, компания за инвестиционно управление в Ню Йорк.

Бурната година накара много инвеститори да се страхуват за рисковете от твърде голямо доверие в централните банки.