Снимка: iStock

Доходността по десетгодишните американски държавни облигации се понижи с близо 20 базисни пункта за ден — движение, характерно за периоди на сериозен финансов стрес. Разпродажбата на технологични акции, скъпият петрол и съмненията около бъдещата политика на Федералния резерв промениха рязко позиционирането на инвеститорите.

Докато вниманието на Уолстрийт в четвъртък беше насочено към срива на технологичните акции, на облигационния пазар се случи нещо още по-необичайно. Доходността по десетгодишните американски държавни облигации се понижи с 19,3 базисни пункта до 4,952%, отбелязвайки най-големия си еднодневен спад от 10 март 2023 г., когато кризата около американските регионални банки разтърси финансовите пазари. За пазар, на който движения от няколко базисни пункта се смятат за значими, подобна промяна е изключение. Според Dow Jones Market Data през последното десетилетие е имало едва 15 сесии, в които доходността по десетгодишните облигации се е променила с поне 19 базисни пункта в която и да е посока.

Мащабът на движението е особено показателен, защото не беше предизвикан от едно конкретно събитие. Инвеститорите едновременно се сблъскаха с нова разпродажба на компаниите, свързани с изкуствения интелект, ескалация на напрежението в Близкия изток, задълбочаващи се фискални проблеми във Франция и петролни цени над 100 долара за барел. Nasdaq загуби 2,6%, S&P 500 отстъпи с 1,21%, а индексът на пазарната волатилност VIX се повиши с над 14% до 19,03 пункта. В тази среда американските държавни облигации отново изпълниха традиционната си функция на убежище, привличайки капитал от по-рисковите активи.

Според Робърт Тип, ръководител на глобалните облигационни инвестиции в PGIM Credit, необичайната реакция е резултат от натрупването на няколко източника на напрежение. Всеки от тях поотделно би могъл да предизвика известна предпазливост, но едновременното им проявление е принудило инвеститорите да преразгледат съществуващите си позиции. Допълнителен фактор е, че пазарът е бил подготвен за нови повишения на лихвите от Федералния резерв и за продължаващ натиск върху дългосрочните облигации. Вместо това инвеститорите внезапно започнаха да се питат дали американската икономика и фондовият пазар могат да понесат още по-рестриктивна парична политика.

Изкуственият интелект се превръща от двигател на растежа в източник на риск

Една от основните причини за промяната в настроенията е нарастващото съмнение около огромните инвестиции в AI инфраструктура. Финансовите резултати на Meta, включително отрицателният свободен паричен поток и увеличаващите се капиталови разходи, засилиха опасенията, че технологичните компании могат да инвестират по-бързо, отколкото успяват да реализират възвръщаемост. Разпродажбата обхвана не само традиционните технологични лидери, но и производителите на полупроводници, оборудване и енергийна инфраструктура.

Въпреки понижението някои от най-силно засегнатите компании продължават да отчитат изключителна доходност от началото на годината. Според FactSet акциите на Sandisk са поскъпнали с около 430% през 2026 г., а тези на Micron — с приблизително 200%. Това създава силен стимул за реализиране на печалби при първите признаци на промяна в очакванията. Инвеститорите не е необходимо да смятат, че бизнесът на тези компании ще се влоши драматично, за да намалят експозицията си. Достатъчно е да преценят, че след толкова голямо поскъпване потенциалът за допълнителна възвръщаемост вече не компенсира поетия риск.

Дъстин Рийд, главен стратег по облигациите в Mackenzie Investments, определя ситуацията като преоценка на прекомерната експозиция към изкуствения интелект. Според него част от инвеститорите започват да прибират печалби по-рано от обичайното и да пренасочват средствата към държавни облигации и други инструменти с фиксиран доход. Този процес вероятно е бил подсилен и от закриването на къси позиции на облигационния пазар. Когато инвеститори, заложили на понижение на цените на облигациите, бъдат принудени да ги изкупуват обратно, това създава допълнително търсене и ускорява спада на доходността.

Пазарът започна да оспорва очакванията за нови лихвени повишения

Още по-важен сигнал дойде от двегодишните американски държавни облигации, чиято доходност е особено чувствителна към очакванията за политиката на Федералния резерв. Тя се понижи с 18,8 базисни пункта до 4,635%, отбелязвайки най-големия си дневен спад от август 2025 г. Това движение подсказва, че инвеститорите са започнали да преоценяват вероятността за допълнителни повишения на основните лихви през следващите тримесечия.

Логиката е сравнително проста. Ако разпродажбата на акциите се задълбочи и финансовите условия се затегнат, Федералният резерв може да се изправи пред по-труден избор. Високите цени на петрола и дизела поддържат инфлационния натиск, но едновременно увеличават разходите на бизнеса и намаляват покупателната способност на домакинствата. Допълнително повишаване на лихвите в такава среда би могло да засили икономическото забавяне. Това не означава, че централната банка непременно ще промени политиката си, а че пазарът вече поставя под въпрос предишната увереност в продължаването на цикъла на затягане.

Тук се появява и един интересен парадокс. При петрол над 100 долара и засилено геополитическо напрежение би било логично инвеститорите да се тревожат за инфлацията и съответно да изискват по-висока доходност по облигациите. Вместо това тя се понижи рязко. Това показва, че поне в конкретната сесия опасенията за финансовата стабилност, икономическия растеж и прекомерните пазарни позиции са надделели над инфлационния риск. Ако високите енергийни цени се задържат, това противоречие може да се превърне в един от основните проблеми пред Федералния резерв.

Начало на криза или обикновено прибиране на печалби?

Историческите сравнения неизбежно привличат вниманието. Подобни резки движения на облигационната доходност са наблюдавани по време на пандемичната криза през 2020 г., банковите сътресения през 2023 г. и тарифния шок през април 2025 г. Но мащабът на еднодневното движение сам по себе си не доказва, че финансовата система навлиза в нова криза. Възможно е значителна част от реакцията да се дължи на пренаселени инвестиционни позиции, прибиране на печалби и внезапно пренареждане на портфейлите.

Има и аргументи в подкрепа на по-умерена интерпретация. Докато технологичните акции поевтиняваха, редица дефанзивни сектори, включително здравеопазването и комуналните услуги, се представиха сравнително добре. Dow Jones приключи с минимално повишение, а повечето компании в S&P 500 всъщност поскъпнаха. Това не прилича на всеобхватна паника, при която инвеститорите продават практически всички рискови активи. По-скоро става дума за рязка промяна в предпочитанията към определени сектори и видове инвестиции.

Именно затова Робърт Тип описва случващото се като процес на връщане на прекомерно поет риск, а не като пълномащабен страх от рецесия. Разликата е съществена. При първия сценарий пазарите могат да се стабилизират, след като инвеститорите намалят концентрацията си в най-поскъпналите активи. При втория проблемите постепенно се пренасят към кредитирането, корпоративните печалби и реалната икономика.

Сесията на 22 октомври показа колко бързо могат да се променят пазарните очаквания. Само за ден инвеститорите преминаха от позициониране за по-високи лихви към активно търсене на държавни облигации. Предстои да се види дали това е временна реакция на прекомерните оценки в технологичния сектор, или първи сигнал за по-сериозно влошаване на финансовите условия. Засега най-важният извод е, че облигационният пазар започна да отчита риск, който само допреди няколко седмици изглеждаше второстепенен: възможността едновременно да се окажат прекалено оптимистични очакванията за AI инвестициите, икономическия растеж и бъдещите лихвени повишения.

Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционна препоръка.