Източник:  www.darikfinance.bg

Русия върви към края на епохата на лесен петрол, добиван при ниски разходи и продаван на високи цени, а това излага на още по-голяма опасност сегашния социално-икономически модел в страната, който години наред се крепи на печалбите от износ на енергийни ресурси.

Самото руско правителство признава, че добивът на нефт ще намалее от 526 милиона тона сега на 476 млн. т. през 2035 г. най-вече заради изчерпването на традиционните находища.

Междувременно ниските цени на въглеводородите, западните санкции срещу Москва и в не по-малка степен неефективността на големите руски монополисти заплашват проектите на "петрола на бъдещето", добиван от труднодостъпни места, коментира през EFE Михаил Крутихин, експерт в компанията анализи в енергийния сектор RusEnergy.

Находищата на бъдещето на Русия са в Артика и в шелфа - два сектора, в които руските петролни компании се нуждаят от западни технологии, за да могат да осъществяват добив.

Давайки си сметка за това, САЩ и Европейският съюз удариха там, където боли най-много, забранявайки продажбата на Русия на технологии за добив на петрол в отговор на руското участие в кризата в Украйна.

От друга страна санкциите създават сериозни финансови проблеми на руските енергийни холдинги, изгубили достъп до дългосрочно външно кредитиране.

Руският държавен петролен гигант Роснефт, който е включен в списъка на санкционираните от САЩ и ЕС компании, показа колко крехки са бъдещите му проекти, искайки от държавата помощ от 2.4 милиарда рубли /46 милиона долара/, аргументирайки се със санкциите.

"Роснефт е натрупала гигантски активи, които не е в състояние нито да управлява, нито да развива. А няма пари, нито пък възможности, за да започне експлоатацията на находища, за които е получила лиценз", подчертава анализаторът от RusEnergy.

Като последица от това "компанията бива принудена да моли за пари държавата, за да може да изпълнява проектите, с които се е ангажирала".

Освен това оглавяваният от Игор Сечин Роснефт "е натрупал дългове за милиарди" и така голямата част от кредита, който иска от Фонда за национално благосъстояние, създаден, за да бъдат гарантирани пенсиите в Русия, "почти със сигурност ще бъде използвана за връщането на задължения".

Бившият финансов министър на Русия Алексей Кудрин, на който се приписва създаването на Фонда за национално благосъстояниеи на други фондове за стабилност, смята, че "отпускането на Роснефт на държавни заеми или придобиването на негови облигации от държавата показва, че Роснефт не е в състояние да намери сам рефинансиране за дълговете си, а това понижава кредитния му рейтинг".

Експертът от RosEnergy подчертава, че макар в слаба степен, правителството разпределя несправедливо помощите за сектора, облагодетелствайки държавните монополи въпреки тяхната неефективност и липсата на конкурентоспособност.

Роснефт пусна на руския облигационен пазар облигации за 625 милиарда рубли /11.5 милиарда долара/ на 11 декември. Тогава рублата се разменяше при курс 54 USD/RUB, а само четири дни по-късно рублата рязко поевтиня.

"Макар компанията да отрича, тя получи от тази операция необходимите средства, от които се нуждаеше, за да покрие дълговете си в долари. И така допринесе за срива на рублата", категоричен е Крутихин.

Бившият министър на икономиката Андрей Нечаев също е скептично настроен към държавната подкрепа за Роснефт: "Случаят се Роснефт е повече о грозен и доведе до срив на пазара в продължение на два дни, през които курсовете на чуждестранните валути достигнаха своите максимуми".

Освен това, допълни експертът от RusEnergy, санкциите не са единственият мотив, поради който банките, "не само западните, но и азиатските", са все по-въздържани при запитванията за кредити, с които да се финансират бъдещите руски находища.

"Банките са наясно, че бъдещето на някои от тези проекти зависи изключително от политическата воля на една-единствена личност", на руския президента Владимир Путин. /БТА/