Снимка: iStock

Американският фондов пазар може да се намира в последната фаза на корекцията, започнала през юни, въпреки че технологичните гиганти продължават да губят стотици милиарди долари от пазарната си капитализация. Стратезите на Morgan Stanley смятат, че предстоящите междинни избори за Конгреса и последните корпоративни отчети могат да създадат условия за възстановяване. Най-интересният елемент в прогнозата им обаче е друг — докато основните индекси едва сега усещат сериозен натиск, голяма част от американските акции вече са преминали през собствен мечи пазар.

Главният стратег за американските акции на Morgan Stanley Майкъл Уилсън определя настоящия етап като заключителната фаза на пазарната корекция. Аргументът му се основава на състоянието на широкия пазар, а не само на движението на S&P 500. От юни насам приблизително 60% от компаниите в индекса Russell 3000 са преживели спад от поне 20%. Това е изключително важен показател, защото разкрива колко по-сериозни са били загубите при отделните акции, отколкото предполага представянето на водещите борсови индекси.

На практика значителна част от американския фондов пазар вече е преминала през корекция с мащабите на мечи пазар, докато индексите дълго време са били подкрепяни от ограничен брой технологични гиганти. Тази концентрация създава особен пазарен парадокс. Инвеститор, който следи единствено S&P 500, може да остане с впечатлението, че корекцията тепърва започва. Но за притежателите на много по-малки и средни компании тя продължава от месеци. Именно това разминаване между движението на индексите и представянето на повечето акции е в основата на тезата, че най-тежката част от спада може вече да е преминала.

Последните седмици предоставиха допълнителни доказателства за тази промяна. Докато акциите на компаниите, свързани с изкуствения интелект, претърпяха мащабни разпродажби, други сектори започнаха да се възстановяват. Технологичните гиганти, които доскоро поддържаха основните индекси, постепенно се превърнаха в основния източник на натиск върху тях. Това може да се разглежда като закъсняло изравняване между оценките на пазарните лидери и вече настъпилата слабост при останалите компании. В подобна ситуация спадът на индекса невинаги означава, че рискът за целия пазар се увеличава. Възможно е той да отразява последния етап от преоценката на най-скъпите акции.

Това обаче не е гаранция за непосредствено възстановяване. Фактът, че 60% от компаниите са загубили поне една пета от стойността си, не означава автоматично, че са достигнали дъното си. За да се превърне широката корекция в устойчив възходящ пазар, е необходимо не само оценките да станат по-привлекателни, но и корпоративните печалби да останат достатъчно стабилни. Ако икономиката започне да се забавя по-рязко, дори вече поевтинелите компании могат да се окажат скъпи спрямо бъдещите си резултати.

Именно затова Morgan Stanley насочва вниманието към качествените циклични компании. Това са бизнеси, чиито резултати зависят от икономическата активност, но които същевременно разполагат със сравнително устойчиви баланси, стабилни парични потоци и конкурентни предимства. Подобни дружества могат да се окажат сред основните печеливши, ако икономиката избегне рецесия, а пазарът започне да възнаграждава компании, чиито оценки вече са се понижили значително. Разликата спрямо традиционното търсене на евтини акции е съществена — не всяка компания с голям спад предлага привлекателна възможност. Важно е дали бизнесът може да запази рентабилността си през следващата фаза на икономическия цикъл.

Уилсън обръща специално внимание и на свободните парични потоци. Според него инвеститорите вече не са склонни да пренебрегват недостига на реални парични средства, както правеха в по-ранните етапи на възходящия пазар. Това е характерно за средната и късната фаза на икономическия цикъл, когато устойчивостта на печалбите и способността те да се превръщат в реални пари придобиват по-голямо значение. Именно тук се появява фундаменталният проблем за част от AI компаниите. Огромните инвестиции в центрове за данни и изчислителна инфраструктура могат да поддържат растежа на приходите, но същевременно да ограничават свободния паричен поток. При високи оценки пазарът става все по-чувствителен към подобно разминаване.

Политическият календар също може да изиграе важна роля. Междинните избори за Конгреса на 3 ноември ще премахнат част от несигурността около бъдещото разпределение на политическата власт във Вашингтон. Исторически големите американски компании са поскъпвали средно с около 15% през шестте месеца след подобни избори. Стратезите на Morgan Stanley смятат, че сценарият за победа на демократите вече е до голяма степен отразен в пазарните цени. Следователно самото приключване на изборите може да намали политическата несигурност, независимо че конкретният резултат ще има значение за бъдещите бюджетни и регулаторни решения.

По-сериозният риск може да се появи след гласуването. Евентуална нова военна ескалация около Иран или въвеждането на допълнителни търговски мита биха могли да окажат натиск върху инфлацията, корпоративните разходи и инвестиционните очаквания. Особено чувствителен остава енергийният пазар, където високите цени на петрола могат едновременно да ограничават потреблението и да поддържат инфлационния натиск. Това би усложнило задачата на Федералния резерв и би намалило вероятността централната банка да подкрепи пазарите чрез бързо понижаване на лихвите.

Интересното е, че Morgan Stanley не изгражда оптимистичната си прогноза върху очаквания за незабавна намеса на Федералния резерв. Вместо това анализаторите виждат възможен източник на ликвидност в американското Министерство на финансите. Ако наличните му парични средства намалеят от приблизително 1,05 трилиона до около 850 млрд. долара до края на годината, това би могло да освободи около 200 млрд. долара ликвидност към финансовата система. Подобен ефект обаче зависи от начина, по който средствата бъдат изразходвани, от емитирането на държавен дълг и от останалите парични потоци. Затова той не бива да се разглежда като автоматична гаранция за поскъпване на акциите.

Най-силният аргумент в тезата на Morgan Stanley е, че борсовата корекция може да е много по-напреднала, отколкото показват основните индекси. Ако голяма част от компаниите вече са преминали през значителна преоценка, а корпоративните печалби останат устойчиви, пазарът може постепенно да премине към нова фаза на възстановяване, водена от по-широк кръг акции. Но решаващото условие е качеството на този растеж. След години, през които инвеститорите възнаграждаваха най-вече обещанията за бъдещи печалби, следващият етап може да принадлежи на компаниите, които действително ги генерират.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.